Определение № 5031 от 05.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. С., подадена чрез адв. П. П., срещу решение № 3 от 02.01.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 256/2023г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 78/07.04.2023г. по гр.д. № 917/2022г. на РС-Бяла Слатина упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Х. С. Х. е предоставено на майката Л. С. Ц. и е определено местоживеенето на детето да бъде с майката; определен е режим на лични контакти между бащата и детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя с преспиване и 1 месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск и С. С. е осъден да плаща на детето, чрез неговата майка и законен представител Л. Ц. месечна издръжка в размер 233,25 лева, считано от датата на привеждане в изпълнение на решението за предоставяне упражняването на родителски права до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да прецени в съвкупност всички приети по делото доказателства и да обсъди доводите и възраженията на страните; 2. Длъжен ли е съдът служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка следва ли преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за определянето на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права; 3. Длъжен ли е съдът да назначи служебно експертиза при наличие на данни за родителско отчуждение, за да може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения с детето. По първия въпрос твърди противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/04.01. 2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 211/21.01.2021г. по гр.д.№ 64/2020г. на ІV ГО, решение № 21/26.02.2021г. по гр.д.№ 2029/2020г. на І ГО, решение № 194/11.01.2021г. по гр.д.№ 4488/2019г. на ІV ГО, решение № 72/25.06.2018г. по гр.д.№ 1934/2017г. на ІV ГО и решение № 65/30.07.2019г. по т.д.№183/2018г. на ІІ ТО на ВКС. По втория въпрос твърди противоречие с решение № 153/02.11.2023г. по гр.д.№ 3859/2022г. и с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а по третия-с решение № 222/24.06.2015г. по гр.д.№ 6894/2014г., решение № 244/15.07.2015г. по гр.д.№ 7234/2014г., решение № 111/ 28.05.2018г. по гр.д.№4185/2017г. и решение № 19/15.02.2019г. по гр.д.№ 2578/2018г. – всички на ІV ГО на ВКС. Според касатора атакуваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 4. В производство по иск с правно основание чл. 127 СК и наличие на твърдения за извършено домашно насилие от страна на единния родител над другия в присъствието на детето, може ли съдът да установи че има извършено насилие, единствено от свидетелските показания на свидетел, който е пряко заинтересован в полза на едната страна, твърдяща, че срещу нея има извършено насилие или служебно следва да събере допълнителни доказателства-да назначи експертиза за установяване на твърдяното насилие, ако по делото няма налични други доказателства за това; 5. Следва ли съдът да даде изрични указания на компетентната ДСП, при изслушване на дете в съдебна зала, за изразяване на становище, би ли навредило на неговия интерес изслушването и следва ли, ако изслушването на детето е в негов интерес, социалният работник или психолог при ДСП да извърши подготовка на детето за процедурата по изслушването, като го запознае с оглед възрастта му с мястото и начина му на провеждане, като разясни по подходящ начин правата на детето при участието му в съдебен процес; 6. При изслушване на дете в съдебна зала следва ли задължително да присъства социален работник от ДСП по настоящия адрес на детето, тъй като практиката на съдилищата е при такова изслушване да присъства социален работник от ДСП по адреса на съответния съд, който в повечето случаи не е социалния работник по настоящия адрес на детето, а това води до нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.4 Закона за закрила на детето. Ответникът по касационната жалба-Л. С. Ц., не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: В производство по спорна съдебна администрация въззивният съдът се е произнесъл по искания с правно основание чл.127, ал.2 СК от родителите на малолетно дете относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че малолетното дете Х. С. Х. е родено на 12.10.2013г. по време на фактическото съжителство на страните по спора; родителите са се разделили през м. юли 2021г. От събраните доказателства и данните от социалния доклад е установил, че при двамата родители има необходимите битови условия за отглеждане на малолетното дете; двамата родители притежават необходимия родителски капацитет да отглеждат и възпитават детето, като към датата на приключване на делото в първата инстанция грижите за детето се полагат основно от бащата и то живее в жилището на бащата в гр. Бяла Слатина. По отношение на трудовата заетост на родителите съдът е установил, че бащата работи във „В и К“ ООД - Враца на 8 часов работен ден, като в периода от юли 2021г. до юни 2022г. е получавал средно месечно 967,47 лева; в периода от м.08.2021 до м.06.2022г. майката е работела в „Казино Уит Бет“ ЕООД и за този период средно месечно е получавала по 1697,92 лева; в последствие е регистрирана на трудовата борса към ДБТ-Бяла Слатина и получава месечно по 1000 лева, а по чл. 7 от ЗСПД получава ежемесечно и 50 лева. Съдът е установил, че към 19.07.2022г. малолетната Х. е записана като редовна ученичка в III клас за учебната 2022/2023 година в НУ „Христо Ботев“ - Бяла Слатина; детето има личен лекар и са му направени всички задължителни планови имунизации по имунизационен календар на РБ и са проведени всички профилактични прегледи. Съдът е приел за установено, че след раздялата на страните през юли 2021г. детето принудително е отнето от майката, като бащата противоправно я е възпрепятствал да полага непосредствени грижи за детето. Не на последно място съдът е приел, че спрямо майката бащата е проявил физическо и психическо насилие, дори и в присъствие на детето, установено както от извънсъдебното признание на бащата в обяснения, дадени по преписка № 248000-9463/11.08.2023 г. на РУ-Бяла Слатина, ОДМВР - Враца, така и от показанията на свидетелката Т. (преценени при условията на чл. 172 ГПК), а също и възпрепятстването на контактите на детето с майката, видно от показанията на последната свидетелка и на свидетеля В.. При изслушването по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето пред въззивния съд Х. Х. е заявила, че е навършила 10 години, живее при баща си от няколко месеца; чувства се добре и при двамата си родители; с майка си се вижда редовно, като ходи при нея в събота и неделя. Баща й не забранява да ходи при майка си. Иска да живее и при двамата си родители. Никой от родителите й не забранява да се вижда с другия и не я настройва срещу него. Според въззивния съд анализът на ангажираните доказателства сочи наличие на по–високи възпитателски качества у майката; възможността за помощ от трети лица - близки на родителите и социалното им обкръжение са по–благоприятни при майката; материалните условия, при равни жилищни такива, са по – добри при майката-тя работи и получава месечен доход 1697,92 лева, а бащата получава средно месечно възнаграждение 967,47 лева. Не на последно място според съда възрастта на детето (10 години) и полът му обуславят извод благоприятстващ предпочитане на майката пред бащата при определяне кому да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето. Предвид това е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на майката. Определил е режим на лични отношения между баща и детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятната ваканция на детето, когато майката, не е в платен годишен отпуск. Отчитайки необходимата сума за месечна издръжка на малолетното дете, както и обстоятелството, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, ще се полагат от майката съдът е осъдил бащата да плаща ежемесечна издръжка в размер 233,25 лева за детето, считано от датата на привеждане на решението за предоставяне упражняването на родителските права в изпълнение до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. Предвид изложените съображения съдът е отхвърлил иска по чл.127, ал.2 СК на С. Х. С.. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от касатора първи и втори въпрос, обусловили изхода на спора (уточнени съобразно правомощията на касационната инстанция- т. 1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС) за задължението на съда да вземе предвид и обсъди всички факти и обстоятелства, доводите и възраженията на страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка; за критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството по спор за упражняване на родителските права и за задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето. Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато за да се извърши проверка на твърдението на касатора, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика на касационната инстанция, изразена в т. 1 на ТР 1/2013г. на ОСГТК, както и с практиката на ВКС. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса в размер 40 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение