Определение № 172 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2405/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. Д., [населено място], чрез адвокат Д. П., срещу решение № 114 от 29.02.2024 г. по в.гр.д. № 811/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 516 от 25.07.2023 г. по гр.д. № 1689/2022 г. на Районен съд – Горна Оряховица. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу П. П. Д. иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените мерки за упражняване на родителските права върху общото им дете П. И. Д., като упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата, местоживеенето на детето бъде определено при бащата и бъде определен режим на лични отношения на детето с майка му, като последната бъде осъдена да заплаща месечна издръжка. В подадената касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и неправилно, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от П. П. Д., [населено място], подаден чрез адвокат К. Г., в който се поддържа становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество се моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Направено е и искане за присъждане на разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 11.06.2024 год.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към жалбата, са формулирани следните въпроси, по които жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Когато е налице продължително и трайно, непроменящо се фактическо отглеждане на дете от родител, който юридически не упражнява родителските права, налице ли е промяна в обстоятелствата, която да доведе до промяна на упражняването на родителските права?

2. В случай, че не е установено родителско отчуждение спрямо родителя, упражняващ родителските права, и не е налице влошаване на положението на детето при родителя, който не упражнява родителските права, при трайно фактическо отглеждане от този родител и при съхранен интерес на детето, следва ли съдът да вземе предвид и да се съобрази с изричното и категорично желание на детето при кого да живее?

3.Заявеното желание на детето в кое средно училище да продължи гимназиалното си образование представлява ли ново и/или променено обстоятелство, касаещо въпроса за упражняването на родителските права?

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК от бащата на детето П. И. Д., с който иска предоставяне упражняването на родителските права, определянето на местоживеенето на детето при него, определяне на режим на лични отношения с майка му и осъждането ѝ за заплащане на месечна издръжка. Установено е, че страните по делото са родители на две деца – син и дъщеря, като упражняването на родителските права спрямо тях е предоставено на майката с решение по гр.д. № 1177/2015 г. на Районен съд – Велико Търново. С решение по гр. д. № 1410/2020 г. на Районен съд - Горна Оряховица е отхвърлен предходен иск на бащата за промяна в режима на упражняване на родителските права спрямо сина, като решението е влязло в сила на 03.06.2022 год. Съдът е приел, че не е налице твърдяната от бащата промяна в обстоятелствата, налагаща преразглеждане на въпроса за упражняването на родителските права. Посочил е, че детето и преди и към настоящия момент изразява желание да живее при своя баща, каквото е и фактическото положение, като е приел, че конкретната преценка следва да бъде на промяна по критериите по чл. 59, ал. 4 СК.

Съдът е установил, че още преди предходното съдебно производство - от лятото на 2019 г. и до момента детето живее при баща си в [населено място]. Според социалния доклад детето не може свободно да се вижда с майка си и не се спазва определения с предходните решения режим на упражняване на родителските права. От психологическа експертиза е установено, че поради конфликтните отношения между родителите се е натрупало огромно вътрешно напрежение у детето, проявяващо се в безпокойство и тревожност, емоционална натовареност, враждебни импулси, необщителност и затвореност, всичко вследствие на постоянните съдебни „битки“ между родителите от една страна и от друга работата на социалните институции върху него. Вещото лице е направило заключение, че не се установява синдром на родителско отчуждение, доколкото не са прекъснати изцяло контактите с майката, но се наблюдават отчуждаващи родителски практики. От актуалния социален доклад е установено, че за краткия период от предходното съдебно решение е настъпила лека положителна промяна в отношенията му с майката – проведени са три гостувания в нейния дом, макар да не е преодоляна тенденцията за отчуждаване от нея. Същевременно е продължила и се е задълбочила негативната промяна в успеха на детето в училище и търсенето на вина за това у майката, като за последното, съдът е приел, че причина е поведението на бащата, който не съдейства на детето да ползва социална услуга за нормализиране на отношенията с другия родител и му внушава, че майката води дела и го излага пред съда. Съдът е направил извод, че установените промени са изцяло негативни и докато в предходния процес е констатиран риск от подкопаване авторитета на майката, това вече е налице. Липсата на адекватна реакция на тези отношения от страна бащата и дори способстване от негова страна за задълбочаване на негативните тенденции са показателни, че бащата не притежава необходимите родителски качества за правилно отглеждане на детето. Същият не осъзнава, че всяко дете, независимо от възрастта и пола, за да се развива правилно, има нужда и от двамата си родители, всеки със своя роля в живота му. В заключение, съдът е приел, че интересът на детето налага то да бъде отглеждано и възпитавано в среда, в която да се чувства в най-голяма степен спокойно, сигурно, обичано и защитено. Споделил е извода, че животът при бащата не е довел до по-голямо спокойствие и сигурност, а до негативни емоции и стрес, както и до влошаване на отношенията между детето и неговите най-близки - майката и сестрата.

Имайки предвид така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посочените от касатора основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулираните от касатора въпроси обобщават аргументите на страната в подкрепа на искането ѝ и съответно изразяват несъгласието с преценката на въззивния съд. По същество се отнасят до въпросите за това кога е налице промяна на обстоятелствата, обосноваваща изменението на постановените мерки по упражняването на родителските права, както и какво е значението на изразеното от детето желание в производството по определяне на родителя, който да упражнява родителските права. Отговори на тези въпроси се съдържат в ППВС № 1/1974 г., в което е прието, че под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. В същото постановление е посочено, че при спор за родителските права съдът следва да се ръководи от висшия интерес на детето. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. Прието е и че мнението на близките и желанието на децата не са задължителни за съда, като те се обсъждат наред с останалите обстоятелства. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е съобразил всички установени обстоятелства – желанието на детето и фактическото му отглеждане, отношенията му с двамата му родители, негативните тенденции в поведението му, породени от отношението и възпитателския подход на бащата – въз основа на които е направил своите изводи. Съдът се е позовал както на актуалните социални доклади, така и на приетата експертиза, свидетелските показания и писмените доказателства, като е изложил подробни мотиви, отразяващи преценката му за висшия интерес на детето и защо не е налице изменение на обстоятелствата, обуславящо предоставянето на родителските права на бащата.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.