Определение № 401 от 13.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 761/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. М. Д., чрез адвокат В. М., срещу решение № 7459 от 28.11.2018 г. по гр. дело № 7132/2017 г. на Софийски градски съд. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 17.01.2017 г. по гр. дело № 71578/2014 г. на Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от М.-Й. Д. П. срещу К. М. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, с предмет - ревандикацията на 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ апартамент № 71, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 44.42 кв. м, при съседи: от изток - ап. № 70, от запад - ап. № 72, от север - стълбище и от юг - двор, заедно с избено помещение № 23, с полезна площ от 3.39 кв. м, и 1.468 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, и вместо това е признал за установено по отношение на К. М. Д., че М.-Й. Д. П. е собственик на 1/2 ид. ч. от посочения имот и е осъдил К. М. Д. да предаде на М.-Й. Д. П. владението на 1/2 ид. ч. от имота на основание чл. 108 ЗС; признал е правото на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗС на К. М. Д. върху 1/2 ид. ч. от гореописания недвижим имот, до заплащане от страна на М.-Й. Д. П. на К. М. Д. на сумата от 2 500 лв. на основание чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 3 ЗС, представляваща 1/2 ид. ч. от увеличената стойност на имота и съответстваща на притежаваната от М.-Й. Д. П. 1/2 ид. ч. от имота, в резултат на подобренията, извършени в имота от К. М. Д. в качеството му на владелец по предварителен договор от 16.06.2004 г., с нотариална заверка на подписите от 22.06.2004 г., сключен с праводателката на М.-Й. Д. П. - Р. Н. К., за покупко-продажба на гореописания имот; отхвърлил е заявеното от К. М. Д. възражение за упражняване право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС върху останалата 1/2 ид. ч. от имота, както и за заплащане на разликата над сумата от 2 500 лв. до пълния предявен размер от 6 335 лв., претендирана на основание чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 3 ЗС; потвърдил е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, в която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен за останалата 1/2 ид. ч. от имота. Жалбоподателят атакува въззивното решение в частта, в която частично е отменено първоинстанционното решение и искът по чл. 108 ЗС е уважен за 1/2 ид. ч. от имота. Счита решението в обжалваната част за неправилно, като оспорва изводите на съда за неоснователност на направеното възражение за изтекла придобивна давност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. Д. формулира следния материалноправен въпрос, за който счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: Прекъсва ли се придобивната давност на владелеца по предварителен договор, по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС – поради признание на правото на собственост на собственика, когато по време на течението на придобивната давност владелецът е предявил иск срещу собственика за обявяване на предварителния договор за окончателен (чл. 19, ал. 3 ЗЗД). Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение горният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 82/1.06.2015 г. по гр. дело № 6873/2014 г., І г.о. Намира и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него не съществува задължителна практика на ВС и ВКС и законът не е дал разрешение на този случай. М.-Й. Д. П. счита касационната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск, за който касационното обжалване не е ограничено от цената на иска. С исковата молба М.-Й. Д. П. е предявила срещу К. М. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за недвижим имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ апартамент № 71, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] състоящ се от: една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 44.42 кв. м, при съседи: от изток - ап. № 70, от запад - ап. № 72, от север - стълбище и от юг - двор, заедно с избено помещение № 23, с полезна площ от 3.39 кв. м, и 1.468 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. Ищцата твърди, че е собственик на имота, но ответникът владее същия без правно основание. К. Д. е оспорил иска, като е направил възражение за изтекла придобивна давност, започнала да тече от 22.06.2004 г. Посочил е, че на въпросната дата е получил владението по силата на предварителен договор, сключен със собствениците на имота – Р. Н. К. и Д. Е. П.. При условията на евентуалност е направил възражение за право на задържане върху недвижимия имот, предвид направени от него подобрения в имота на стойност 6 335 лв., до заплащане на сумата от 6 335 лв. Софийският районен съд, с решение от 17.01.2017 г. по гр. дело № 71578/2014 г., е отхвърлил ревандикационния иск, като е приел за основателно направеното от К. Д. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. След подадена въззивна жалба от ищцата, въззивният съд е приел за установено по делото, че действително ответникът е установил владение върху процесния имот на посочената от него дата – 22.06.2004 г., като владението му е продължило непрекъснато, включително към датата на предявяване на ревандикационния иск (23.12.2014 г.). Съдът е заключил, че започналата да тече в полза на К. Д. придобивна давност е била прекъсната по отношение на 1/2 ид. ч. от имота с предявяването през 2012 г. от последния на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу Р. Н. К. за обявяване за окончателен на предварителния договор за 1/2 ид. ч. от апартамента, тъй като с предявяването на иска Д. е признал правото на собственост на праводателите на ищцата на 1/2 ид. ч. от имота. При тези изводи съдът е разгледал направеното при условията на евентуалност възражение за задържане до заплащане стойността на направените подобрения и го е намерил за основателно, съобразно изложеното по-горе. Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, формулиран в изложението към касационната жалба, тъй като същият е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и е от значение за изхода на спора в обжалваната част на съдебния акт. По този въпрос Софийски градски съд се е произнесъл в противоречие с виззираното от жалбоподателя решение № 82/1.06.2015 г. по гр. дело № 6873/2014 г. на ВКС, І г.о. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,