Определение № 220 от 07.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 772/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Д. И. срещу въззивното Решение № 59 от 12.04.2011 год. по гр.д.№ 91/2011 год. на Ямболския окръжен съд. С него ЯОС се е произнесъл по жалбата на И. срещу Решение № 722 от 03.12.2010 год. по гр.д.№ 2205/2010 год. на Ямболския районен съд с което е бил уважен предявеният от С. С. К. иск за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парично вземане в размер на 10000 лв. за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу И. И.. Вземането е формирано от издаден от него запис на заповед в полза на К.. Сделката от която произтича вземането е търговска по смисъла на чл.286 ал.1 ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.8 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска не надвишаваща 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Въззивното производство е приключило на 15.03.2011 год.; решението е постановено на 12.04.2011 год. при действието на сегашната редакция на чл.280 ал.2 ГПК. Производството по касационната не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила, поради което и по отношение на нея не се простира режима преди изменението. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.2 ГПК и не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.