Определение № 880 от 19.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1968/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД и по съвместна касационна жалба на Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н., чрез процесуални представители, против Решение № 580 от 15.05.2024 г. по в. гр. д. № 2660/ 2023г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 85 от 02.08.2023 г. по т. д. № 180/2022 г. на Софийския окръжен съд, като краен резултат „Дженерали Застраховане“ АД е било осъдено по предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. по 15 000 лв. на всяка от тях.

Касационната жалба на „Дженерали Застраховане“ АД е насочена срещу частта на въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на застрахователното дружество да заплати на трите ищци по 15 000 лв. за всяка от тях. Поддържа се, че атакуваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси:

1. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните ?“;

2. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението ?“;

3. „Длъжен ли е съдът да посочи всички факти, относими критерии, да ги съпостави с фактите по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за определяне квотата на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат ?“;

4. „Допустимо ли е съдът, при прилагане последиците на чл.300 ГПК по отношение на водач и при наличието на достатъчно данни за принос над средния (съществен) от страна на пострадалия, да постанови квота, надвишаваща 50 % за пострадалия, с която да намали общия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди ?“;

5. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий и без достатъчно доказателства ?“;

6. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост ?“;

7. „Определянето на квота за принос на пострадалия в механизма на ПТП и в настъпването на вредоносния за него резултат от ПТП, несъответстваща по тежест на събраните доказателства по делото представлява ли нарушаване принципа за справедливост и адекватност и води ли до очевидна неправилност на решението ?“.

По поставените въпроси се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с довода, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпроси № 1 до № 4 включително - т.2 от ППВС № 4/1968 г., както и решения по: гр. д. № 1649/2010 г. на IV г. о.; т. д. № 2366/2013 г. на II т. о.; гр. д. № 1863/ 2010 г. на IV г.о.; гр.д. № 421/2009г. на IV г.о.; гр. д. № 761/2010 г.; по въпроси № 5 до № 7 – т. 2 и т. 11 от ППВС № 4/1968 г., както и решения по: т.д. № 795/2008 г. на II т. о.; т. д. № 916/2011 г. на I т.о.; т. д. № 807/2011г. на II т.о.; т. д. № 2766/2014 г. на I т.о.; т. д. № 146/2019г. на II т.о.; т. д. № 1781/2018 г. на II т. о.; т. д. № 1354/2018 на II т. о. По така формулираните въпроси се сочи, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с довода, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обосновано с довода, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди, Апелативен съд - София не е съобразил в достатъчна степен и не е обсъдил конкретните обективно съществуващи факти и доказателства - характер, сила и продължителност на претърпените от ищците болки и страдания, социална и битова обвързаност с починалото лице, и други факти и обстоятелства, включително квотата на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.

Ответниците по касационната жалба - Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представят отговор, с който изразяват становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а евентуално – за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски за всички инстанции.

С подадената от Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над присъдените по 15 000 лв. Поддържа се, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове за разликата над присъдените от по 15 000 лв. до 75 000 лв., или – за сумата от по още 60 000 лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 28.12.2018г. до окончателното им изплащане. Претендират и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване тези касаторите обосновават с наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, релевантни към сочената допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване:

1. „При постановяване на своето решение, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства за да установи реално осъществените факти и обстоятелства, включени в основанието на иска, от което се поражда претендираното от ищците спорно материално право ?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своето решение всички релевантни, допустими, надлежно събрани доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите практически и правни изводи ?“;

3. „Следва ли въззивното съдебно решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка ?“;

4. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение ?“;

5. „При прилагането на института на съпричиняването на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД, следва ли поведението на пострадалото лице да се намира в доказана, след съвкупна преценка на всички установени факти и обстоятелства по делото, пряка причинноследствена връзка с непозволеното увреждане и има ли значение дали пострадалият има вина за деликта ?“;

6. „Как следва да се намали застрахователното обезщетение в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД и следва ли да се направи комплексна преценка на събраните по делото доказателства, като се вземе предвид как всяко едно от действията на увредения и на делинквента се отнасят към увреждането и каква е степента, в която те обективно допринасят за настъпването на вредата ?“;

7. „Какви са критериите за определяне на размера на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на увреденото лице ?“;

8. „При определяне на степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие ?“.

По формулираните правни въпроси се твърди, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 – т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 2 – решения по: гр. д. № 4528/2021 г. на IV г.о.; гр. д. № 1081/2020 г. на IV г.о.; гр.д. № 3244/ 2016 г. на IV г.о.; гр. д. № 1163/2010 г. на IV г.о. и т. д. № 2381/2021 г. на I т. о.; по въпрос № 3 - решения по: гр.д. № 4744/2008 г. на I г.о.; гр.д. № 943/ 2010 г. на IV г. о. и гр. д. № 1372/2020г. на IV г.о.; по въпрос № 4 – Решение № 116 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 790/2023 г. на ВКС, III г. о.; по въпрос № 5 – т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. и решения по: т. д. № 3871/2013 г. на I т. о.; гр. д. № 165/2020 г. на IV г.о.; т. д. № 1858/2013 г. на I т.о.; т.д. № 762/2010 г. на II т. о. и др.; по въпроси № 6, № 7 и № 8 – решения по: гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о.; т. д. № 2082/2020 г. на II т. о.; т. д. № 1495/2021 г. на I т. о.; т. д. № 1677/2017 г. на I т. о.; по т. д. № 1600/2020г. на II т.о.; т. д. № 1999/2020 г. на I т. о.; т. д. № 2767/2018 г. на I т. о. и др. Сочи се и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт с довода, че същият е очевидно неправилен, досежно акцесорните искове с правно основание чл.497 КЗ, свързано с произнасянето на въззивния съд в противоречие с императивната норма на чл.120 ЗЗД и служебното прилагане института на давността по отношение на част от лихвите върху застрахователните обезщетения без направено възражение от страна на ответника.

Ответникът - „Дженерали Застраховане“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразяват становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. срещу „Дженерали Застраховане“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Ж. Т. Т., съответно – съпруг и баща, в размер на по 75 000 лв. за всяка от ищците /над платените им до предявяване на исковете суми от по 45 000 лв./, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от 28.12.2018г., до окончателното им изплащане. С постановеното по спора решение Софийският окръжен съд е приел, че справедливият размер на обезщетението на всяка ищца възлиза на 150 000 лв., което поради прието съпричиняване от 50 % от страна на пострадалия е редуцирано на 75 000 лв., от които след приспадане на доброволно изплатените по 45 000 лв., като краен резултат претенциите са уважени за сумите от по 30 000 лв., съответно отхвърлени за разликата до пълно предявените размери от по 75 000 лв.

Сезиран с жалби и от двете страни, за да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – София е установил, че страните не спорят по следните факти: на 01.08.2018 г. около 9.50 ч. в [населено място] по пътя за промишлена зона „Аурубис“ към път I- 6, в зоната на кръстовището с [улица], при управление на товарен автомобил марка „Ман“ водачът С. И. С. нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП, при което блъснал управлявания от Ж. Т. Т. мотопед марка „Симсон“, който в резултат на удара загинал; С влязла в сила присъда С. С. бил признат за виновен за това, че на 01.08.2018г., нарушавайки правилата за движение по пътищата, извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК като причинил по непредпазливост смъртта на Ж. Т. Т.; За товарния автомобил имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество; За ищците - съпруга и две дъщери, настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, страдания и скръб, поради което предявили доброволна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и „Дженерали Застраховане“ АД им изплатило застрахователни обезщетения по 45 000 лв. на всяка една от тях.

По очертаните като спорни във въззивното производство въпроси досежно размера на обезщетенията, основателността на възражението за съпричиняване и неговия обем, съставът на апелативния съд е изложил

следното: От показанията на свидетелите е прието за установено, че съпрузите Ж. и Х. Т. не са имали проблеми помежду си; отношенията им били изградени въз основа на взаимна обич, доверие и взаимопомощ; живеели в разбирателство и хармония; създали дом, в който отгледали двете си деца Т. Т. и Н. Н.; Смъртта на Ж. Т. била неочаквана и внезапна за съпругата му Х. Т., като създала за нея силно негативни емоционални изживявания; По отношение на дъщерите също били установени близки и добри взаимоотношения с баща им, основани на взаимната обич, уважение, продължват да скърбят за кончината му. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от по 120 000 лв. на всяка ищца съдът е обосновал с обстоятелството, че към 2018 г. Т. Т. е била на 37 години, а Н. Н. на 42 години; същите са били вече формирани като личности, изградени като характери и ценностна система; нуждата от родителска грижа към тях самите е в минимален размер в сравнение с едно малолетно и непълнолетно дете; създали собствени семейства, като същевременно е била отчетена и преживяната от тях психологическа травма. При определяне размера на всички обезщетения съдът е съобразил годината на настъпване на произшествието (2018г.), икономическата обстановка в страната, както и застрахователния лимит към този момент.

За да сподели извода на първоинстанционния съд за 50 %-ов принос от страна на пострадалия, въззивният съд е обсъдил заключението на автотехническата експертиза, от което било установено, че на [улица]в [населено място], по която се е движел Ж. Т. с мотопед, е имало поставен знак „Б1“, който съгласно чл.49, т.1 от Наредба № 18 от 23. 07. 2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, го е задължавал да пропусне движещите се по пътя с предимство; В случая, според заключението, Ж. Т., като водач на двуколесно ППС е бил задължен да спазва пътните знаци като част от вертикалната сигнализация на пътищата; тъй като се е движел по път без предимство, а товарният автомобил - по път с предимство, извършвайки маневра „завиване на ляво“, пострадалият Т. е бил длъжен да пропусне ППС, движещо се по пътя с предимство; Според експерта, към момента на навлизане на пътя с предимство на челната част на мотопеда марка „Симсон“ в зоната на движение по пътя от индустриалната зона към път ПП6, челната част на товарния автомобил е отстояла от мястото на удара на 19, 3 метра, а опасната му зона на спиране при скоростта му на движение от 68 км. ч. е била 51 м., което обуславя извод за непредотвратимост на ПТП. Въз основа на тези констатации от експертизата съдът е формирал извод, че Ж. Т. е навлязъл внезапно на пътя с предимство, по който се е движел товарният автомобил.

При преценка обема на приноса съдът е съобразил поведението и на двамата водачи - от една страна починалият Т., който не се е

съобразил със знак „Б1“ и чл.25 ЗДвП, като не се е убедил, че при извършването на маневрата „завиване наляво“ няма да създаде опасност за останалите участници в движението, а от друга страна - водачът на товарния автомобил, който се е движел с несъобразена с установената за пътния участък скорост от 50 км. ч., а с 68 км. ч., което също е било предпоставка за настъпване на пътния инцидент, тъй като е можел да предотврати удара, ако се е движел с разрешената скорост и ако е задействал спирачната система на 51,1 м. от мястото на удара. Въз основа на тези фактически обстоятелства, въззивната инстанция е приела, че и двамата водачи са допринесли за ПТП в равна степен, поради което и определеното обезщетение от по 120 000 лв. за всеки един от ищците е намалено с 50 % или до 60 000 лв., от която сума са приспаднати доброволно платените от застрахователя по 45 000 лв., като по този начин дължимата за всеки от ищците сума възлиза на по 15 000 лв.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби.

Поставените от касатора „Дженерали Застраховане“ АД въпроси №№ 2,5 и 6 са материалноправни и са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковите претенции в определените размери от 120 000 лв., поради което, с изключение на насочения директно към правилността на акта шести въпрос, по отношение на останалите два въпроса е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС взе предвид, че по отношение критериите, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1961г., ППВС № 4/68г., ППВС № 5/1969г. и ППВС № 2 от 1984г. В тях е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че, за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на наследниците на починалото лице. Решаващият състав е изследвал релевантни за спора доказателства относно създадените приживе взаимоотношения между пострадалия и ищците, както и последиците в психологически план от търпяната загуба. При обосноваване размера на обезщетенията решаващият съд е съобразил възрастта на дъщерите, обстоятелството, че са формирани като личности и са създали собствени семейства, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. След съвкупната преценка на значимите за определяне на размера на обезщетенията обстоятелства, въззивният съд частично е уважил въззивната жалба на този касатор, приемайки за справедлив по-нисък от определения от първоинстанционния съд размер. Следователно, при формиране на изводите досежно размера на обезщетението решаващият съд не се е отклонил от посочената задължителна практика на касационната инстанция, поради което не се установява допълнителният селективен критерий за искания достъп до касационно обжалаване.

Част от въпросите и на двете страни / първият от изложението на касатора „Дженерали Застраховане“ АД и първите четири от изложението на касаторите – ищци/ са процесуалноправни и са от принципно значение за решаване на всеки спор. Трайно установена е съдебната практика, вкл. и цитираната от касаторите, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, като това задължение произтича от чл.235 и чл.236 ГПК. Според разясненията по т.1 и 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност, като същата преценка е ограничена от посочените във въззивната жалба и отговора й доводи.

Въпросите обаче не изпълняват изискванията към допълнителното основание за селекция на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доводите на касатора „Дженерали Застраховане“ АД, в контекста на които е зададен въпросът, са предпоставени от несъгласието с приетия от въззивния съд размер на обезщетенията, който намира за завишен, и с приетия процент на приноса от страна на пострадалия, който счита за занижен. Тоест, въпросът не изхожда от конкретно допуснато от съда процесуално нарушение, а от несъгласие с решаващите за крайния резултат правни изводи, което обаче е по правилността на решението, изключена от предмета на преценка във фазата на селектиране на касационните жалби. Поставените от касаторите – ищци въпроси са обосновани с пропуск на въззивния съд да обсъди установения от експертизата механизъм на ПТП вцялост, а именно – че мястото на удара между двете превозни средства се намира изцяло в лявата за товарния автомобил пътна лента, която е за насрещно движение спрямо неговата посока. Това обстоятелство е относимо към поведението на водача на товарния автомобил, по отношение на когото има влязла в сила присъда, с която освен за превишена скорост, е признат за виновен и за допуснато нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно за навлизане в лентата за насрещно движение, без да е изпреварвал или заобикалял. Изрично в мотивите на обжалваното решение въззивният съд се е позовал на задължителната сила на присъдата в частта на посочените в чл.300 ГПК елементи, между които са противоправното и виновно поведение на дееца. Следователно и доколкото съставът на Софийски апелативен съд се е позовал на присъдата, споделил е приетия от първоинстанционния съд равен принос на всеки от участниците при отчитане на соченото нарушение, настоящият състав на ВКС намира, че въпреки липсата на изрично отразяване в мотивите към обжалвания акт, установеното навлизане на водача на товарния автомобил в лентата за насрещно движение е съобразено от решаващия съд при преценка приноса на всеки от участниците. В тази връзка, следва да се посочи, че акцентът в мотивите на съдилищата е установеното внезапно навлизане на пострадалия в лентата за движение на товарния автомобил, което поведение е първопричина за пътното произшествие, обусловило извода за 50 %-овия принос от страна на наследодателя на тези касатори.

Третият, поставен от „Дженерали Застраховане“ АД, както и поставените от ищците шести и осми въпроси, макар и с различна формулировка, са с идентично съдържание, не съответстват на обективираната в обжалваното решение воля на съда, който за да определи размера на съпричиняването изрично е съпоставил допуснатите от двамата участници в пътния инцидент нарушения на правилата за движение по пътищата, съответно посочени, и след преценка на тежестта им е стигнал до определяне на приноса. Следователно, въпросите не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

Общото основание за искания достъп до касация не се установява и по отношение на останалите въпроси на касаторите, които не кореспондират с приетия за установен от въззивния съд принос на пострадалия за настъпването на вредите /по въпроси № 4 и 7, поставени от първия касатор, и № 5 – от касаторите-ищци/, като изхождат от субективно обусловеното становище на съответната страна за по-големия принос на другата страна за настъпването на пътния инцидент. Поставеният от ищците въпрос № 7 е общ и теоретичен, поради което няма нужното значенвие за изхода на правния спор.

Поддържаното от застрахователното дружество основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е заявено бланкетно и е неприложимо с оглед посочената от този касатор многобройна практика по всички въпроси.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. Наведените от касаторите във връзка с това основание съображения не обосновават нито една от примерно изброените хипотези на очевидна неправилност и следователно не могат да бъдат отнесени към разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, доколкото по характера си представляват оплаквания за неправилност, които попадат в приложното поле на чл.281 ГПК и по които в настоящата фаза на касационното производство съставът не може да се произнася.

При този изход на спора всяка страна следва да заплати на другата разноски във връзка с изготвяне на отговор на подадената от насрещната страна касационна жалба, като: ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищците на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв., съгл. чл.78, ал.1 ГПК, а ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество по 250 лв., или общо 750 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 вр. ал.3 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК