Определение № 1042 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№5871/05.09.2022г., подадена от К. А. Г. и Р. А. Г., двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв.С. С. А. срещу решение №260, постановено на 14.07.2022г. от Окръжен съд-Пазарджик, I граждански състав по в.гр.д.№302/2022г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от К. А. Г. и Р. А. Г. срещу С. Г. Б. и С. М. Б. иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищците да осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху съсобствения ПИ с идентификатор [№] по КККР, ободрени със заповед № РД-18.97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед № КД-14.13-21/25.01.2012г. на началника на СГКК-Пазарджик, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], чрез незаконосъобразно изграждане, както и чрез ремонтиране, поддържане и ползване от ответниците на строеж-масивен гараж, застроен на площ от 21.78кв.м., застроен в съсобствения ПИ с идентификатор [№] и да бъдат осъдени ответниците да го премахнат в срок до 3 месеца от влизане на решението в сила. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че неоснователно въззивният съд изцяло е игнорирал доказания в процеса факт, че за процесния гараж няма открити строителни книжа, нито данни за отстъпено право на строеж, както и че изграждането на гаража от ответниците представлява неоснователно противоправно действие и създаденото от тях състояние пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху имота. За неправилна считат констатацията на въззивния съд, че са изложили нови факти и обстоятелства, като поддържат, че след подаването на отговора на исковата молба са се позовали на същите твърдения, които се съдържат и в исковата молба, а именно, че гаражът е изграден без строителни книжа, че е извършено разпределение на ползването на дворното място, но гаражът пречи на спокойното ползване в пълен обем на тяхното право на собственост. Навеждат довод, че правото им на собственост се накърнява, тъй като при едно ново разпределение на ползването гаражът също ще бъде съобразен и ще бъде разпределена само останалата свободна незастроена площ от дворното място. Посочват, че въззивният съд неправилно и безкритично е приел назначената по делото тройна СТЕ, макар същата да е неправилна и необоснована, както и оспорена от тях; че не са съобразени техните доводи против търпимостта на процесния гараж; че неправилно е прието, че само по себе си незаконното строителство не означава непременно, че строежът им пречи да упражняват правото си на собственост, като считат за неправилна преценката досежно липсата на пречене; че неправилно съдът не кредитира показанията на свидетелите С. Д. и Е. Д., а кредитира безрезервно показанията на свидетеля С. Т.; че неправилно съдът е разгледал само един от вариантите на заход към гаража, а не е взел под внимание останалите варианти, които вещото лице е посочило. За неправилен считат и извода на съда, че гаражът не е пряко или косвено причина за увреждане на настилката и пречене. Поддържат, че въззивният съд не е изложил мотиви да съществените въпроси, а само свои констатации, като твърдят, че в обжалваното решение липсва цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, че съдът е нарушил принципа на чл. 12 ГПК, както и принципа на състезателност, прогласен в чл. 8 ГПК. В изложението към касационната жалба касаторите поддържат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК, като посочват следните материално и процесуално правни въпроси, които считат, че обосновават наличието на тези основания, формулирани и номерирани по следния начин: 1.1.Незаконното строителство в един имот пречи ли на собствениците на съседен имот да ползват собствеността си в пълен обем; 1.2.Длъжни ли са собствениците на имот, съседен на този, в който е осъществено незаконно строителство, да търпят незаконното строителство; 2.Какви по вид и обем следва да са смущенията в упражняването на правото на собственост за собствениците на имот, съседен на този, в който е осъществено незаконно строителство, за да се преценят като по-големи или по-малки пречки от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС; 3.1.Как се преценяват по-големи или по-малки от обикновените са пречките от обикновените и допустимо ли е технически въпроси да се преценяват посредством свидетелски показания; 3.2.Въз основа на какви критерии съдът, сезиран с иск по чл. 109 ЗС следва да прецени дали създаваните от ответника пречки са по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС; 3.3.Възможно ли е основание на иска по чл. 109 ЗС да е бездействие, което пречи на съсобственика в пълен обем да осъществява правото си на собственост; 3.4.Извършването на законен или незаконен строеж и неговото въздействие върху правото на собственост на ищците съставлява ли основание за част от предмета на иска по чл. 109 ЗС; 3.5.При повторно разпределение на ползването на съсобствено дворно място следва ли да се съобразят построените сгради след първото разпределение и как следва да се разпредели незастроената дворна част при равни права на съделителите; 3.6.Следва ли при предявен иск по чл. 109 ЗС съдът да изследва разполагането на строеж върху обща част, каквато се явява дворното място, засягат ли се и как правата на ищците да ползват общата част, включително правата по отношение на частта от дворното място, отредена за ползване от ищците; 4.1.Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 4.2.Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; 4.3.Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът и в частност въззивният считат доводите и възраженията на страните за основателни, респ. за неоснователни; 5.С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи; 6.1.Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно прецени свидетелските показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото; 6.2.Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото; 7.Съставлява ли процесуално нарушение в случай, че въззивният съд, при обосновано такова искане във въззивната жалба на основание чл. 266, ал. 3 ГПК не допусне своевременно поискана пред първата инстанция допълнителна съдебна експертиза, основното заключение на която е оспорено и е поискано допускането на допълнителна докато трае изслушването на вещото лице? В този случай неназначаването на исканата във въззивната жалба експертиза съставлява ли процесуално нарушение, при което съдът е оставил делото неизяснено от фактическа страна и е нарушил принципа за установяване на истината в процеса; 8.Допустимо ли е представянето на доказателства за първи път по делото във връзка с факти, които стават спорни по делото едва при изслушването на вещото лице и приемането на експертизата, както и представянето им като довод на страната за неправилност на заключението на експертизата и некредитирането ѝ и/или като аргумент за искане за допускане на допълнителна или повторна експертиза? Поддържат, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №69 от 08.10.2020г. по гр.д.№4198/2019г. на ВКС; т.3 от ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС; решение №40 от 31.01.2011г. по гр.д.№296/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №384 от 02.11.2011г. по гр.д.№1450/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №324 от 21.06.2010г. по гр.д.№1320/2009г. на II г.о. на ВКС; решение №212 от 18.02.2021г. по гр.д.№859/2020г. на IV г.о. на ВКС; ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГТК на ВКС; ТР №1 от 2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №260 от 30.10.2013г. по гр.д.№1286/2012г. на IV г.о. на ВКС; решение №123 от 30.05.2011г. по гр.д.№890/2010г. на III г.о. на ВКС; решение №380 от 02.06.2009г. по гр.д.№758/2009г. на III г.о. на ВКС; решение №232 от 20.03.2009г. по гр.д.№2716/2008г. на IV г.о. на ВКС; определение №768 от 25.10.2012г. по т.д.№410/2012г. на II т.о. на ВКС; решение №27 от 22.04.2019г. на IV г.о. на ВКС (без посочен номер на дело); решение №331 от 19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на IV г.о. на ВКС; решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №700 от 28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №260 от 30.10.2013г. по гр.д.№1286/2012г. на IV г.о. на ВКС; решение №422 от 03.06.2010г. по гр.д.№805/2009г. на I г.о. на ВКС; решение №251 от 27.07.2015г. по гр.д.№6970/2014г. на IV г.о. на ВКС. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Г. Б. и С. М. Б. чрез процесуалния си представител адв.Е. Б. от АК-Пазарджик изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: К. А. Г. и Р. А. Г. са предявили срещу С. Г. Б. и С. М. Б. по реда на чл. 109 ЗС иск за премахване на гараж, построен от ответниците в съсобствен на страните недвижим имот, с твърдението, че гаражът е незаконен и посредством неговото изграждане, ремонтиране, поддържане и ползване ответниците им пречат да упражняват пълноценно правото си на собственост върху имота в пълен обем. В проведеното по делото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд уточняват, че строителството на гаража е изпълнено без необходимите строителни книжа и по начин, че за да се осъществи влизане, паркиране и излизане на МПС от категорията „лек автомобил“ необходимите движения, тяхната траектория и начинът, по който се извършва, винаги води до навлизане от страна на ответниците с лек автомобил в част, разпределена за ползване на ищците, а в резултат на постоянното и ежедневно влизане и излизане на ответниците с лек автомобил в гаража се разрушава изградената инфраструктура в двора, в частта, предоставена за ползване на ищците. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК С. Г. Б. и С. М. Б. оспорват иска като неоснователен, с твърдението, че са построили гаража в частта от дворното място, която по договора за разпределение на ползването е предоставена на тях, като строителството е извършено едновременно с построяването на жилищната сграда в периода 1992-93г. и покривната плоча на жилищната сграда и на гаража е излята едновременно. Твърдят, че гаражът не пречи на ищците да ползват разпределената им за ползване част от дворното място, както и че неговото премахване би застрашило сигурността и стабилността на жилищната сграда, с която посредством покривната плоча гаражът е свързан. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че страните са съсобственици на недвижим имот-дворно място от 431 кв.м., съставляващо имот пл.№2769 в кв. 348 по плана на [населено място], а понастоящем ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място] с площ от 414 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], като съгласно писмен договор с нотариална заверка на подписите от 10.06.1992г. ползването на дворното място е било разпределено и на К. А. Г. и А. А. Г. (праводатели на Р. А. Г.) е разпределена за ползване северната част от дворното място-незастроени 150кв.м., а южната част от дворното място-незастроени 150кв.м., са разпределени за ползване на С. Г. Б.. Посочено е, че тези обстоятелства са безспорни по делото. Прието е, че в разпределената за ползване на С. Г. Б. е построена жилищна сграда с гараж, като с н.а.№126, том IV, рег.№8246, н.д.№591, съставен на 29.11.2004г., С. Б. е признат за собственик на тези сгради по давност. Взето е предвид, че според изслушаната по делото СТЕ, изпълнена от в.л.С. Б., ПИ [№], в който се намира процесния масивен гараж с идентификатор [№], 4, отговаря на УПИ XVII-121, 120 в кв.348 по действащия регулационен план на града; че в УПИ е предвидено ниско и средно жилищно застрояване, като ниското застрояване е реализирано от ответниците, а за сградата на ищците е предвидено застрояване на още два етажа; че в северната част от имота е построена масивната жилищна сграда на ищците със застроена площ от 126кв.м. и идентификатор [№], а в южната част-масивната жилищна сграда на ответниците с идентификатор [№] със застроена площ от 67 кв.м.; че третата сграда в имота е на допълващо застрояване и представлява процесния гараж, който е построен без строителни книжа и без съгласието на съсобствениците на имота, като според вещото лице строежът на гаража е извършен през 1992-93г., информация за което се съдържа в писмо на кмета на [община] до С. и Х. М. с изх.№94-Х-38 от 06.07.1993г., в което е констатирано, че С. Б. е построил без строителни книжа и документи масивен гараж, покрит с железобетонна плоча до жилищната си сграда и до съществуващата сграда на Х. М., като според писмото строителството на гаража е извършено през 1993г. Въз основа на СТЕ е прието за установено, че гаражът е построен в частта, разпределена за ползване на С. Б., като при огледа на място експертът е установил, че няма поставена ограда между частите за реално ползване, но то е разграничено от бетонова настилка в двора, която откъм страната на ответниците е малко по-висока с между 5 и 10 см. Установено е също така, че на уличнорегулационната линия на имота по [улица]са поставени две двойни метални врати за ищците и за ответниците, съответно всяка в определеното за тях реално ползване, като ширината на входната врата на ответниците е 2.70 м., а на входната врата на ищците-3.00 м.; че разстоянието от входната врата на гаража до края на реалното ползване на ответниците е от 2.70-2.76 м. Взето е предвид, че според вещото лице С. Б. гаражът е изграден свързано с жилищната сграда на ответниците, с която са свързани конструктивно като западната преградна стена на гаража е преградна стена и за жилищната сграда, а част от кухнята на втория етаж е върху покривната плоча на гаража, което според вещото лице навежда на извод, че гаражът е построен съвместно с жилищната сграда, архитектурният проект за която е одобрен на 10.03.1993г., но не включва гараж. За гаража е установено, че е с размери 4.75/5.20 и с височина 2.20, като на северната фасада на гаража е поставена двойна входна врата, обърната към дворното място и според вещото лице Б. за да се паркира МПС в гаража трябва да се влезе през двойната входна врата, разположена на уличната регулация, да се премине покрай жилищната сграда и да се влезе в гаража. Взето е предвид, че към момента на изграждане на гаража са в сила ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5 за правила и норми по ТСУ от 1977г., като съгласно чл. 92, т. 2 от наредбата гаражът може да се изгражда свързано с жилищни сгради, а за разположението на гаражите в парцелите съгласно чл. 97 от наредбата е предвидено, че гаражите, свързани с жилищни сгради и свободно разположени, отстоят най-малко на 3 метра от регулационните линии на съседите; че гаражите могат да се разполагат на самите регулационни линии със съседите, ако с квартално-застроителната разработка се предвиди застрояване на гаражи или на второстепенни постройки и в съседния парцел, така че калканните стени да се припокриват напълно или да не се припокриват напълно във височина и че при свободно разполагане в имота сервитутните разстояния се намаляват най-много с 1.5 метра. Съобразени са и посочените от вещото лице нормативи за строежи на гаражи, действащи понастоящем (ЗУТ и Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони), както и че според тези нормативи постройките на допълващо застрояване, каквато е процесният гараж, могат да се разполагат свободно в имота или допрени до основното застрояване в имота или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Съобразено е също така, че през 1989г. е одобрен застроителен план за тази част от квартала като градоустройственото предвиждане за процесния имот е за четириетажно блоково строителство, ситуирано върху процесния имот и съседните му имоти, но процесният имот не е бил урегулиран и застроителният план предвижда само основното застрояване, а за допълващото застрояване няма предвиждане. Взето е предвид, че според вещото лице Б. към 1993г. регулацията е променена, отреждането за жилищен комплекс е заличено и за процесния имот е отреден парцел [№] в кв. 348, като към онзи момент процесният имот е бил с пл.№2769 и в него към 1993г. са нанесени съществуващата и понастоящем жилищна сграда на ищците на северната граница, а на южната граница две сгради на допълващо застрояване-масивна и паянтова, които в момента не съществуват и на тяхно място е изградена жилищната сграда на ответника, като според одобрената на 05.03.1993г. квартална разработка за гаражи в процесния имот е предвидено строителство на гараж в североизточния край на имота, т.е. за гараж, различен от процесния. Съобразено е, че според данните от СТЕ по сега действащия ПУП от 2008г. за процесния имот е отреден парцел [№], 120, като застроителния план запазва съществуващите жилищни сгради, но сгради на допълващо застрояване, включително и процесния гараж, не са предвидени със застроителния план. Взето е предвид, че според вещото лице Б. разположението на процесния гараж е допустимо както съобразно нормите към момента на построяването му, така и съобразно сега действащите разпоредби. Съобразено е също така, че според заключенията на в.л. Б. (основно и допълнително) гаражът е изграден свързано с жилищната сграда, с която са свързани конструктивно, което е установено и при извършения оглед, като част от ограждащите стени на етажите на жилищната сграда са върху покривната плоча на гаража, а конструкцията е монолитна, състои се от взаимно свързани стоманобетонови елементи-фундаменти, колони, греди и покривна плоча и при премахване на части от конструкцията, в това число на покривната плоча върху южния край на която се намира част от жилищната сграда, ще бъде засегната и жилищната сграда, като това засягане не зависи от начина, по който ще се подходи при премахването на гаража. Посочено е, че според вещото лице не е възможно премахване на процесния гараж отделно от съществуващата жилищна сграда на ответниците, така че съществуването на къщата да се запази, защото гаражът и къщата са конструктивно свързани и това ще доведе до компрометиране на целостта, устойчивостта и товароносимостта на жилищната сграда независимо от начина на премахване. Посочено е, че по делото е изслушана и комплексна тройна СТЕ, която констатира същите факти и обстоятелства както и единичната и която също прави извод, че при премахването на гаража отделно от съществуващата къща на ответниците ще бъде компрометирана целостта на жилищната сграда, устойчивостта и товароносимостта, тъй като същите са свързани конструктивно. Съобразено е, че досежно релевантните за спора факти и обстоятелства и четиримата експерти по назначената единична и тройна комплексна технически експертизи са категорични. Взето е предвид и заключението на в.л.В. Ф. (автотехническа експертиза) относно начините за заход при паркиране в гаража и е съобразено, че вещото лице посочва няколко варианта на заход, като при втория вариант от допълнителното заключение при посоченото маневриране напред назад задната лява ъглова част на л.а. „С. Й.-К.“ и „Тойота Авенсис“ навлизат минимално с няколко сантиметра (10-15) зад границата на частта от имота, ползвана от ищците в северната част на дворното пространство, докато според първия вариант навлизането на МПС в дворното място, ползвано от ищците, е осезаемо и значително, като целият автомобил с габаритите си фактически навлиза перпендикулярно в това дворно място, за да застане в позиция на заден ход и да влезе в гаража. Съобразено е при това, че ищците не установяват каква точно площ от имота им се застъпва при захода на автомобила към гаража при втория вариант, както и че според вещото лице Ф. технически е възможно заходът да се извърши и по друг начин, във връзка с което е допуснато изслушване и на допълнителна експертиза. Изложени са съображения, че изслушаните по делото експертизи са обективни, компетентно изготвени, взаимно се допълват и навеждат на безспорни изводи по релевантните за делото въпроси, както и че изводите на експертите са базирани на задълбочен документален анализ, както и на данните от фактическия оглед на гаража, неговите параметри и установена несъмнена свързаност с къщата и няма каквото и да е основание за съмнение и компрометиране на изводите на вещите лица по нито един от поставените им въпроси. Посочено е при това, че оспорването на експертизите от страна на ищците не е доказано, като е съобразено, че това оспорване акцентира върху възможността за премахването на гаража, а не до въпроса с какво точно и как той пречи на ищците да реализират в пълен обем правото си на собственост или смущава това право. Посочено е, че по делото са разпитани свидетелите С. К. Д., Е. К. Д., С. Д. Т. и Г. И. Т., като св.С. Д. е заявила, че е виждала влизането и излизането в гаража на автомобил, управляван от Б., при което прави маневра като навлиза в частта от дворното място, ползвана от ищците и част от дворното място на ищците има повреди, причинени от дъждовна вода, идваща от гаража, а и цялата настилка е напукана от преминаването на лекия автомобил на Б.. Посочено е, че според св.Е. Д. има пречки на ищците да паркират автомобила си, създавани от ответниците чрез паркиране на автомобила им в двора, а при захода на автомобила на Б. към и от гаража навлиза в имота на ищците и че има повреди по цимента, през който автомобилът преминава, но свидетелят не е пряк очевидец на настъпването на повреди по цимента при непосредствено преминаване на автомобил, управляван от Б. през дворното място на ищците при заход към и от гаража. Съобразено е, че и св.С. Д. не установява наличието на пряка причинна връзка между преминаването на автомобила на Б. през дворното място на Г. с напукването на цимента като резултат именно на преминаването на автомобила. Посочено е, че според св.С. Т. строителството на жилищната сграда и гаража на ответниците е било изпълнено едновременно, като строежът започнал през 1991г.; че този свидетел посочва точно местоположението и последователността на разположение на сградите в имота, входните врати, разделителната линия на дворното място, очертаваща разпределението на ползването, както и че не е виждал автомобил в гаража на Б., нито е очевидец на конкретен заход на автомобил към и от гаража. Взето е предвид, че според този свидетел Б. паркира служебния си автомобил в двора, както и че заходът към гаража с МПС може да се извърши без да се навлиза в частта на ищците. Взето е предвид, че според св.Г. Т. строителството на жилищната сграда и гаража е извършено едновременно, както и че Б. вкарва автомобила си в двора и състоянието на мазилката е добро-не е забелязал да е напукана; не знае и не е видял локви вода или събиране на вода в двора и не може да каже как автомобила извършва маневра, за да влезе или излезе от гаража. Според въззивния съд показанията на св.Г. Т. досежно годината на построяване на гаража, както и че същият е строен заедно с жилищната сграда, следва да бъдат кредитирани, тъй като същият пряко и непосредствено е участвал и помагал в строежа на къщата и гаража и е съсед на имота, като в такава насока са и показанията на св.С. Т., които са ценени в съответствие с чл. 172 ГПК и също са възприети, тъй като са логични, обективни и се допълват с показанията на св.Т., като освен това не са оборени от останалите доказателства и се потвърждават и от изслушаните по делото СТЕ. Съобразено е при това, че посочените от ищците свидетели не установяват друг момент за построяването на гаража различен от момента на строежа на жилищната сграда, както и че според изслушаните по делото СТЕ гаражът по начина на изпълнението му и конфигурацията, която представлява като конструкция, е единно цяло заедно с жилищната сграда, което, както и начинът на изпълнение на строителството, изключва хипотезата строежът на гаража да е извършен в друг период от време. Показанията на разпитаните по делото свидетели са обсъдени от въззивния съд в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС (решение №176/28.05.2011г. по гр.д.№759/2010г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на I г.о. на ВКС; решение №52/07.06.2017г. по гр.д.№3463/2016г. на I г.о. на ВКС; решение №79/12.07.2017г. по гр.д.№3244/2016г. на IV г.о. на ВКС; решение №141/11.10.2019г. по гр.д.№3719/2018г. на I г.о. на ВКС), като е съобразена и евентуалната заинтересованост на свидетелите и това изрично е посочено в мотивите към обжалваното решение. Посочено е конкретно поради какви причини съдът кредитира показанията на част от свидетелите, а друга част-не и то по съображения, основани на анализ и на останалите доказателства по делото-данни, съдържащи се в изслушаните по делото експертизи, както и в събраните писмени доказателства, всяко от които е и конкретно посочено от въззивния съд. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси 6.1 и 6.2. Всички събрани по делото доказателства (писмени, свидетелски показания и изслушани по делото експертизи) са обсъдени от въззивния съд в тяхната съвкупност съгласно трайно установената практика на ВКС (решение №141 от 04.01.2021г. по гр.д.№478/2020г., I г.о. на ВКС и посочените в него актове). Обсъдени са задълбочено и съответстващо на въведените с въззивната жалба оплаквания. Изложени са съображения, касаещи изслушаните по делото експертизи, както и показанията на разпитаните свидетели, при което данните, установени от експертизите са съпоставени с данните, съдържащи се в показанията на свидетелите и в събраните по делото писмени доказателства. При това въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на доказателствата в качеството си на инстанция, която решава спора по същество, при което са обсъдени и доводите на страните, касаещи този анализ и не е извършил препращане към мотивите на първоинстанционното решение, нито ги е възпроизвеждал като част от собствените си мотиви. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по въпроси 4.1, 4.2 от изложението. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск е неоснователен. За несъстоятелни са приети доводите, че гаражът пречи на ищците да използват пълноценно процесния имот поради незаконност на гаража и построяването му в част от съсобствения двор, предоставена и разпределена за ползване на ответниците, с което при едно бъдещо ново разпределение на ползването ще ощети ищците от гледна точка намалената незастроена площ на двора с площта на построения незаконен гараж. Изложени са съображения, че тези доводи не представляват конкретни факти и обстоятелства, нарушаващи или смущаващи собствеността им, а са само изводи, формирани без посочени някакви обективни данни, вкл. че не става ясно с какво точно и защо пречи на ищците с построяването си без строителни книжа процесния гараж. При това е взето предвид, че гаражът не е построен в частта от дворното място, предоставена за ползване по извършеното през 1992г. разпределение, дадена на ищците, както и че незаконността на гаража сама по себе си не представлява безусловно пречене на съсобственика да реализира правата си. Прието е, че състоянието на незаконност, както и състоянието на законност на гаража, има технически измерения за съответствията или несъответствията на строежа с конкретна нормативна база, действала при изграждането му или отнесена към актуалните правила и строителни норми, които сами по себе си не водят до извод за такова нарушаване на правото на собственост. Посочено е, че само когато тези състояния са пряко свързани с нарушаване или ограничаване на собственическите права би могло да се приеме, че е налице неправомерно въздействие върху правото на собственост. Съобразено е, че по друг начин биха стояли нещата, ако гаражът беше построен от ответниците в частта на дворното място, ползвана от ищците или при установен начин на реално ползване в полза на ищците върху част от имота, в който попада гаражът, в който случай преченето да се упражнява правото на собственост и ползването на имота по разпределението би било пряко, явно и недвусмислено. Изводът на въззивния съд, че състоянието на незаконност на постройката само по себе си не води до извода за нарушаване на правото на собственост по смисъла на чл. 109 ЗС съответства изцяло на практиката на ВКС-както е прието в т.3 на ТР №4/2015 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. При това с приемането на тълкувателното решение беше преодоляно именно противоречието в практиката на ВКС по въпроса дали е достатъчно строежът да е незаконен, за да се приеме, че пречи на упражняването на правото на собственост. Преценката, която извършва съдът, винаги трябва да е конкретна и да се съобрази преди всичко дали строежът създава пречки за ползването на съседен или съсобствен имот. И както е прието в решение №139 от 10.01.2020г. по гр.д.№4222/2018г. на II г.о. на ВКС, съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело. Такава преценка в настоящия случай въззивният съд е извършил, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси 1.1, 1.2 и 2 от изложението. Още повече като се има предвид, че разгледаните в сочените от касаторите решения на тричленни състави на ВКС касаят хипотези, съвършено различни от настоящата – в решение №40 от 31.01.2011г. по гр.д.№296/2010г. на I г.о. на ВКС е разгледана хипотеза, при която с построяването на гараж са нарушени предвидените в ЗУТ норми за отстояние, докато в настоящия случай според заключенията на изслушаните по делото СТЕ тези норми не са нарушени. В решение №324 от 21.06.2010г. по гр.д.№1320/2009г. на II г.о. на ВКС е прието, че изграждането на прозорците на стената по вътрешната регулационна линия на застрояване пречи на ищеца да ползва общата част-незастроен терен според установеното разпределение на ползването и начина на упражняването му, ако са налице нарушения на нормативни изисквания при изготвянето и одобряването на проектите, предвиждащи прозорци на стената по вътрешната линия на застрояване. В настоящия случай подобна хипотеза не е налице и сам по себе си фактът на построяване на гаража съответства на установените в ЗУТ и Наредба №7/2003г. правила. Хипотезата, разгледана в решение №384 от 02.11.2011г. по гр.д.№1450/2010г. на I г.о. на ВКС пък касае възможността съдът да се самосезира и да упражнява косвен контрол по действителността на договор за доброволна делба с трето лице без предявен самостоятелен иск за това, или направено възражение. Въззивният съд при постановяване на обжалваното решение е взел предвид, че в случая гаражът е построен в частта, разпределена за ползване на ответниците и поради това построяването му с нищо не нарушава или ограничава правата на ищците върху частта от дворното място, която е предоставена по силата на договора за ползване на тях. Посочено е, че чрез разпределение на ползването на съсобственото дворно място е редуцирано фактическото ползване на съсобствения имот до границите на точно определена реална част, предоставена на ищците и друга такава реална част, предоставена на ответниците, като всеки ползва само онази реална част, която му е разпределена за ползване съгласно клаузите и условията по договора за разпределение от 1992г. Тези съображения на въззивния съд съответстват изцяло на практиката на ВКС, според която строеж, извършен само от единия съсобственик в съсобствен имот без надлежно учредено право на строеж и без да е давано съгласие за построяването от другия съсобственик, може да бъде определен като неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако се намира в част от дворното място, определена за общо ползване за всички съсобственици, както и в хипотеза, при която ползването на дворното място не е било разпределено (решение №115 от 30.10.2020г. по гр.д.№3769/2019г., I г.о. на ВКС). В случая строежът извършен в част от дворното място, разпределена за ползване на ответника. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения въпрос 3.6. Съобразено е също така, че доводите на ищците, свързани с бъдещо разпределение на ползването, са несъстоятелни и доколкото се касае за бъдещо несигурно събитие от една страна, а от друга, че във всички случаи на ново разпределение се отчита актуалното състояние на имота, ползването на който ще бъде разпределяно, както и извършените междувременно строежи и подобрения и титуляра им и съответно се извършва приспадане на застроената площ за собственика от площта, която му се следва като незастроена, т.е. ищците няма как да бъдат ощетени с редуциране за тях на площта за ползване от незастроеното дворно място. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на практиката на ВКС, според която когато в съсобственото място са изградени сгради - индивидуална собственост на някой от съсобствениците, площта на тези сгради следва да бъде включена в площта, която този собственик има право да ползва съобразно дела си в съсобствеността и съответно в площта, която му се отрежда за ползване с решението на съда (решение №301/11.12.2013г. по гр.д.№4920/2013г. на І г.о. на ВКС). Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по въпрос 3.5 от изложението. За неоснователни са приети от въззивния съд и твърденията, че в резултат на маневрите на МПС по захода към гаража част от бетоновата настилка е повредена или разрушена, като на първо място е взето предвид, че този довод не е надлежно въведен от ищците като обстоятелство по предмета на иска още с исковата молба или чрез изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Прието е, че въвеждането му не може да стане по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК чрез пояснение и допълване на исковата молба. Въпреки това тези твърдения са обсъдени от въззивния съд и е прието, че изслушаните експертизи не установяват такива повреди, които да са в пряка и непосредствена връзка и следствие от преминаването през нея на МПС, а свидетелите също не установяват такива повреди и никой от тях не е очевидец на причинена такава повреда в резултат и като следствие от движението на МПС в частта от дворното място на ищците. Показанията на свидетелите на ищците в тази част не е възприета от въззивния съд поради тяхната заинтересованост, непълнота, неубедителност и липса на логично обяснение на причинно-следствената връзка между движението на МПС с увреждането на настилката. Съобразено е, че според вещото лице Б. принципно всяка настилка получава частични пукнатини, но че това е в резултат на метеорологичните условия, а не в резултат от преминаване на МПС. Взето е предвид също така, че по делото не е доказано от ищците, че процесната бетонова настилка, разположена в частта от дворното място, ползвано по разпределение от ищците, е с такава характеристика, че реално да не може да издържи каквото и да било натоварване, осъществено от МПС и че при всяко преминаване на автомобили тя безусловно би се напукала. Съобразено е при това, че при извършването на заход към гаража с МПС съгласно вариант втори от допълнителното заключение на в.л. Ф., навлизането в имота на ищците е с минимални характеристики (10-15см.) и при минимално засягана площ, както и че не се установяват конкретни разрушения на настилката като пукнатини, откъртване на част от бетоновата основа, които да са резултат от пряко въздействие върху твърдяната от ищците като компрометирана част, нито наличието на такива повреди да са довели до действия на ищците по поправянето и отстраняването им. Взето е предвид, че за такива действия не се съобщава от свидетелите, а повреди не са констатирани и от експертите при извършените огледи, както и на приложения снимков материал към заключенията на експертизите. Съобразено е при това, че засягането на частта от дворното място, разпределена за ползване на ищците, е минимално и несъществено, както и че не е трайно и постоянно, а се проявява само епизодично и то при извършване на захода на лекия автомобил към и от гаража. Прието е, че твърдението за трайно, постоянно и непрекъснато маневриране за и от гаража не е доказано - никой от свидетелите не е пряк очевидец и не установява наличие на множество ежедневно и ежечасно извършвани заходи от и за процесния гараж от страна на ответниците Б. и доколкото ако има някакво смущаване на правото на собственост на ищците, то е само и единствено по отношение на онези 10-15 см. от двора, засягани при захода на МПС от и към гаража, като тези засягания са несъществени по своя характер и обем и при това епизодични и в този си вид и обем изобщо не създават пряко или косвено неоснователно въздействие върху правото на собственост на ищците (липсва елементът трайност и продължителност на засягането). Като краен извод е прието, че дори да се установи такова въздействие при заход на автомобил от и към гаража, това не е основание за премахване на гаража, доколкото не гаражът пряко или косвено причинява такова увреждане и пречене, а съответните МПС, които захождат към и от него. Този краен извод на въззивния съд е съобразен изцяло с трайно установената практика на ВКС, според която претендираната защита по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца без да ги надхвърля (решение №430/27.10.2010г. по гр.д.№312/2010г. на II г.о. на ВКС; решение №139/25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г. на I г.о. на ВКС). Искането за премахване на гаража когато се твърди, че правата на ищците са нарушени от преминаващи леки автомобили, но не и от факта на построяването на гаража, според тази практика на ВКС не би съответствало на тежестта на нарушението и на неговия вид. Именно тези обстоятелства въззивният съд е съобразил при постановяване на своето решение, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по въпроси 3.1, 3.2, 3.3 и 3.4 от изложението, като за незаконността на строежа важи вече казаното по-горе. В съответствие с практиката на ВКС при постановяване на въззивното решение са обсъдени всички наведени във въззивната жалба доводи и оплаквания и по всеки един от тях въззивният съд е изложил пространните си съображения, основани както на анализ на събраните по делото доказателства, така и на приложимата правна норма. Мотивите на въззивния съд по всеки един от доводите са ясни, съдържащи съответните съображения. Крайният извод на въззивния съд е основан на задълбочена преценка на всички установени по делото факти и обстоятелства и след последователно разглеждане на всички, наведени от спорещите страни доводи, оплаквания и възражения. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроси 4.3, 4.2 и 5 от изложението. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение