Определение № 5474 от 27.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2631/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. Д. срещу решение №.345/25.03.25 по г.д.№.111/25 на АС-София, ГО, 16с., с което е потвърдено решение №.5453/8.10.24 по г.д.№.2531/23 на СГС, І-21с., за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №... от ... ... ..., т. ...-..., рег.№...., д.№.../... на нотариус Р. Б., с който Т. М. П. е прехвърлил на К. М. Д. ап.№.15 в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Ответните страни М. К. П. и М. Т. П. оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение АС София, в това число препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, е изходил от принципните постановки, че договорът за издръжка и гледане е алеаторен; при него кредиторът срещу прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка; за да е налице точно изпълнение от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в такъв обем, че да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди; специфичната крайна социална цел при алеаторния договор е да се осигури по-добър начин на живот, изразяващ се в ежедневно покриване на потребностите; ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи; неизпълнението - пълно или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, винаги е основание за разваляне на договора; ищецът следва да установи при пълно главно доказване наличието на договор за издръжка и гледане между насрещните страни по делото-без да е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателят; ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане. В случая е изяснено, че към момента на сключване на договора прехвърлителят е бил в напреднала възраст и е страдал от редица заболявания, живял е в собственото си жилище, предмет на сделката по иска по чл.87 ал.3 ЗЗД, и 16 дни след сключването й /на 10.05.18/ е бил настанен в дом за възрастни хора /първоначално в „Дом заедно“ в [населено място], а впоследствие, след прекратяване на договора за настаняване от дома, в друг дом в [населено място]/, където на 26.08.15 /т.е. 4м. след сключването на оспореното прехвърляне/ умира. Във връзка със спорния въпрос налице ли е неизпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане от страна на ответницата, е посочено, че преценката следва да се извърши с оглед уговорения между страните обем на грижите, като в разглежданата хипотеза е поето задължения освен за гледане, и за издръжка-средства за обичайни разходи-отопление, храна, телефон, лечение и други, като се осигури спокоен и нормален живот, какъвто е воден досега; изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя, в случая освен обичайните грижи, така и необходимост от специализирани медицински такива-като нуждата от последните не се оспорва от ответницата. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение-целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора; поради това преобретателката, поела задължението да се грижи и издържа прехвърлителя, не може да основава невъзможността си да изпълни задължението си на факта на влошеното здравословно състояние на Т. П., респ. че не е в състояние сама да полага дължимата грижа. Съдът, на база събраните по делото доказателства, ценени във връзка едно с друго и при условията на чл.172 ГПК, е намерил, че в случая не е доказано необходимото ежедневно, непосредствено и непрекъснато изпълнение на задължението на приобретателя в пълния договорен обем, респективно осигуряване на пълни и цялостни грижи за прехвърлителя, които да му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил преди сключването на тази сделка. Задължението на приобретателя е формулирано общо - да поеме пожизнено гледането и издръжката на прехвърлителя, изброяването "средства за обичайни разходи - отопление, храна, телефон, лечение и други" не е изчерпателно, а примерно, като са дефинирани общо характерът, обемът и интензивността на дължимите грижи - те е следвало да включват осигуряване на спокоен и нормален живот, който е трябвало да бъде "какъвто той (прехвърлителят) е водил досега". Последното означава, че начинът на живот, който е следвало да се осигури на прехвърлителя, е трябвало да бъде същият както преди сделката-което включва и запазване на местоживеенето в жилището, в което е живял преди прехвърлянето на имота /защото това е част от живота, какъвто е водил "досега", т.е. до сключването на договора/, и да е "спокоен и нормален“, като конкретните грижи за храна, отопление, лечение и др. е следвало да бъдат положени лично от приобретателката, а при невъзможност - от трето лице, ако този начин на изпълнение е приет от кредитора. Тези задължения не са били изпълнени от ответницата, а вместо това шестнадесет дни след сключването на договора дъщеря й е настанила Т. П. в "Дом заедно" в [населено място]. Подобно преместване би било допустимо само ако състоянието му не е позволявало да бъдат полагани своевременни, адекватни и пълноценни грижи и при необходимост лечение в жилището, което той обитава-а налага специализирани грижи и лечение, които могат да бъдат полагани само в съответното социално или лечебно заведение. Такива доказателства, обаче, не са представени по делото /св.Д. (дъщеря на ответницата) твърди, че решението за преместване било взето след като намерила П. в безпомощно състояние в едно от посещенията си в жилището, но това не е било основание за настаняването му в социално заведение, а за предприемане на медицински преглед за установяване на състоянието му и осигуряване на лечението му; такива действия не са били извършвани нито от ответницата, нито от натоварено от нея лице-последният медицински преглед на прехвърлителя е бил на 11.04.18, преди сключването на процесния договор (амб.лист л.153, СМЕ л.333), а последните изследвания са правени на 22.08.18 в "Дом заедно" [населено място]/. Същевременно, противно на соченото в жалбата, от показанията на св.доктор Г., личен лекар на прехвърлителя, не се установява той да е препоръчал настаняване на лицето, негов пациент, в дом - и то за възрастни хора, нито в конкретния дом; те не са в подкрепа и на тезата, че са полагани грижи за прехвърлителя П. предвид констатираното от него недохранване. От друга страна първият дом, освен че се намира извън мястото, където Т. П. е водел своя обичаен живот преди сделката, представлява старчески дом и хоспис, в който не се поставят диагнози, не се констатират заболявания и не се предписва лечение /медицински прегледи се правят само когато е наложително и по спешност от специалисти доктори, които са в болнични заведения в [населено място]/; липсват и доказателства, от които може да се приеме, че на П. е била оказана специална медицинска грижа, съобразена със здравословното му състояние, и че той се е „чувствал добре в дома“-което оборва тезата, че настаняването му там е било „необходимо и полезно“ за него. Доколкото са ангажирани доказателства от ответницата за платени такси на дома във връзка с престоя на П. там, е отразено, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът-да престира, пари вместо грижи и издръжка. В разглеждания случай не са правени доводи, че кредиторът е отказал да приема предлаганите му от длъжницата грижи и издръжка /от страна на ищците са ангажирани доказателства за извършени парични преводи по сметката на Т. П., вкл. и са ангажирани доказателства за плащания на данъци за процесното жилище/, а изпълнение от трети лица е възможно само при дадено съгласие за това от прехвърлителя. В случая, противно на соченото от ответницата, липсват доказателства в подкрепа на тезата й, че П. е бил настанен в дом за стари хора по негово желание. Самият договор с дома в [населено място] е сключен от дъщерята на ответницата - Л. Д. /макар в същия като възложител да е посочен прехвърлителя/, която го е и настанила там, а вторият договор – този от 24.08.18 - с „Брезник-Четири сезона“ ЕООД /л.289/, е сключен отново от нея като пълномощник на Т. П., но пълномощно нито е индивидуализирано в договора, нито е представено по делото; именно в този дом е починал прехвърлителят един ден след като е бил настанен там-като видно от показанията на свидетеля д-р В.В.-общопрактикуващ лекар там, на година имат по 60 смъртни случая в дома. При това положение е намерена за недоказана и тезата, че прехвърлителят е приел изпълнение от трето лице, в случая дом за възрастни хора. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.„Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди и да се произнесе относно всички твърдения, доводи и възражения на страните, като обсъди и всички факти и доказателства, които имат отношение към изпълнението на задължението на длъжника по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу за издръжка и гледане при предявен иск за развалянето на договора поради неизпълнение?“ /реш.№.97/2.05.19 по г.д.№.3457/18, ІV ГО, реш.№.261/5.06.15 по т.д.№.2857/13, І ТО, реш. №.27/2.02.15 по г.д.№.4265/14, ІV ГО/; 2.“Длъжен ли е съдът, при иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предявен от наследниците на прехвърлителя, при преценката дали длъжникът е изпълнил поетото задължение, да вземе предвид и да прецени дали кредиторът е приемал грижата преживе и какво е отношението му към изпълнението на длъжника?“ /реш.№.863/22.12.10 по г.д.№.1534/09, ІV ГО, реш.№.60150/29.11.21 по г.д.№.2080/20, ІV ГО/; 3. “Длъжен ли е съдът при преценката дали длъжникът по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е изпълнил поетото с този договор задължение да съобрази вида и обема на положените от длъжника грижи с конкретното здравословно състояние и възможността за самообслужване на кредитора?“ /реш.№.863/22.12.10 по г.д.№.1534/09, ІV ГО, реш.№.60150/ 29.11.21 по г.д.№.200/20, ІV ГО/; 4. “При отхвърлен от първоинстанционния съд основен иск и уважен евентуален, може ли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение в уважителната му част въз основа на събрани от първоинстанционния съд доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства, които са били относими само по отношение на основния иск?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Безспорно съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната във връзка с първия въпрос, съдът има задължение да определи правилно предмета на спора и да обсъди събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните от значение за изхода на спора. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки. Обсъдила е събраните доказателства, в това число съвкупно, във връзка едно с друго и при условията на чл.172 ГПК, като е посочила, в това число инкорпорирайки мотивите на първата инстанция, кои са релевантните факти и кои от тях намира за установени и кои не и защо, и кои доводи на страните намира за основателни и кои не и защо. Решаващите мотиви са свързани с наличието на пълно неизпълнение на поетото с договора за издръжка и гледане задължение - в разяснения според практиката на ВКС обем-ежедневно, непосредствено и непрекъснато, в пълния договорен обем, респективно осигуряване на пълни и цялостни грижи за прехвърлителя, които да му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил преди сключването на тази сделка. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъдат обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с втория въпрос се цитира практика, съгласно която д лъжникът не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме; да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и по-задоволителен в социално-битов план; изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора; ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Въззивната инстанция не е процедира в отклонение от горната практика. Напротив, изрично е изследвала какъв е бил обема на поетото задължение и какво е било престирано-като е съобразила и обстоятелството, че изпълнение от трети лица е възможно само при дадено съгласие за това от прехвърлителя, в случая липсват доказателства настаняването на Т.П. да е било по негово желание /за което свидетелстват и данните от самите договори за настаняване/, като липсват и доказателства, от които може да се приеме, че той се е „чувствал добре в дома“. Предвид изложеното не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за третия въпрос. Съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната, безспорно вида на полаганата грижа от длъжника по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане следва да е съобразена с конкретното здравословно състояние на кредитора. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, но е приел, че в случая не е било предложено изпълнение, което да е било адекватно на медицинските нужди на прехвърлителя - след надлежно установяване на здравословното му състояние след инцидента, провокирал настаняването му в дом, и в предприето в съответствие със същото подходящо лечение и грижи. Предвид изложеното не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Четвъртият въпрос не е бил предмет на обсъждане и въззивната инстанция не е излагала изрични мотиви в тази връзка; не се сочи и практика по него. Съдът е постановил решението си на база всички събрани по делото доказателства, които е намерил за относими към предмета на спора. При тези обстоятелства не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответните страни се дължат направените разноски в общ размер на 3600лв. - по 1800лв. платено адвокатско възнаграждение от всяка от тях на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,