Определение № 20 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2016 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х. Х. от [населено място], срещу въззивното решение № 237 от 26.05.2016 г. по в. гр. д. № 144/2016 г. на Смолянския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Ответниците по касация Е. С. К. и З. С. Х. поддържат становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима. С обжалваното решение въззивният съд отменил решение № 78 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 553/2015 г. на Смолянския районен съд и вместо него признал за установено на основание чл. 109 ЗС, че ищците З. С. Х. и Е. С. К. са съсобственици с ответника А. Х. Х. на поземлен имот с идентификатор 67653.919.290 по кадастралната карта на [населено място] и ответникът е осъден да премахне изградените от него незаконни постройки, съставляващи две пристройки с площ от 17 и от 35 кв. м. и навес с площ от 43 кв. м., които препятстват ищците да упражняват правото си на собственост върху имота. Съдът приел за доказано твърдението в исковата молба, че с изграденото ответникът е завзел по-голямата част от незастроеното дворно място и ищците не могат да го ползват и заключил, че негаторният иск е основателен, поради което разпоредил премахването на постройките. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение, с което е установен фактът на съсобственост, но не са посочени дяловете на страните; не е обсъдено предназначението на всеки от обектите и е постановено общо решение за премахване на всички обекти, което превишава правата на ищците; не е установено сградата, построена на предвиденото за гараж място, да накърнява правото на собственост на ищците, а последните не са и посочили конкретни факти, от които да стане ясно какви ограничения търпят от извършеното строителство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил две групи въпроси: А. При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. задължен ли е съдът в производство по иск по чл. 109 ЗС, при оспорване на правата на страна, отразени в констативен нотариален акт, да се произнесе по неговата валидност; 2. задължен ли е съдът по иск по чл. 109 ЗС да определи дяловете в съсобствеността въз основа на направените доказателствени искания и събраните по делото доказателства, с оглед установяване на твърдението на ищците, че не могат да ползват пълноценно съсобствения имот съобразно правата им на собственост; 3. ако е налице договореност между страните за осъществяване на строеж и един от съсобствениците е реализирал своето право, има ли право да откаже същото или сходно право на другия съсобственик, съответно да иска премахването на строежа, ако е реализирано. Б. При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. задължен ли е съдът да извърши преценка на основателността и да се произнесе с решението си по всеки от исковете, след като претенциите касаят отделни обекти, но се претендира премахване на всички; 2. следва ли премахването да се ограничи в рамките на нарушеното право на собственост чрез премахване на един от обектите, ако общата претенция за премахване надвишава значително дори претендираните от страната права. Преди да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., съобрази следното: Една част от оплакванията в жалбата и от поставените в изложението въпроси са свързани с твърдението в исковата молба, прието за доказано от въззивния съд, че с извършеното строителство ответникът пречи на ищците да упражняват правата си на собственост, тъй като на практика е завзел по-голяма част от дворното място и те не могат да го ползват. По тези въпроси е констатирано, че има противоречива съдебна практика на различни състави на ВКС, поради което те са включени в предмета на т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС като т. 3, а именно: „необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право”. С оглед на това обстоятелство настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че е налице условието на чл. 292 вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК за спиране на производството по разглежданото дело, поради което