Определение № 1400 от 05.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5379/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 115 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 408/2012 г. на Великотърновски апелативен съд са отхвърлени искове с правно основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.), предявени от К. против В. Г. Н. и М. Г. С. за отнемане в полза на държавата на недвижими имоти, моторни превозни средства, парични суми и дружествени дялове. В решението е прието за установено, че с влязла на 29.04.2000 г. присъда по н.ох.д. № 249/1999 г. на Габровски районен съд, ответникът В. Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 214, ал.1 НК. Прието е, че в проверявания период, ответникът Н. е реализирал приходи в размер общо на 22059,80 минимални работни заплати, в т.ч. приходи от продажба на имущество, от селскостопанска дейност (продажба на мляко и месо), от търговска дейност (строителна дейност в Германия), от банкови кредити, от заемни средства от физически лица, от разпореждане с дялове от търговски дружества и от възнаграждения по трудови правоотношения и граждански договори. Прието е и че в същия период ответникът е имал разходи в размер на 19859,33 минимални работни заплати (М.), съответно, че приходите му надвишават разходите с 2164,47 М., поради което искането на К. за отнемане на имуществото като придобито чрез престъпна дейност е отхвърлено като неоснователно. Касационна жалба против въззивното решение на Великотърновски окръжен съд е постъпила от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): следва ли при изчисляване на доход от стопанска дейност да се приспаднат и разходите по осъществяването на дейността и следва ли да се счита за законен източник получения банков кредит. Приложени са решение № 130 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 603/2012 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 209 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1462/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса следва ли преценката дали източника на средства е законен да се извършва спрямо всяко от имуществата към момента на придобиването му. Ответниците по касационната жалба В. Г. Н. и М. Г. С. поддържат, че жалбата е недопустима като подадена от лице без надлежна поцесуална легитимация. Считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за недопустимост на касационната жалба е неоснователен. Съгласно § 3, ал.3 от ПЗР на ЗОПДНПИ (ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г.), правата и задълженията на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (която е предявила иска по чл. 28 ЗОПДИППД отм.), се поемат от К. подател на касационната жалба. По повдигнатите от кастора въпроси относно начина на изчисление на приходи и разходи на проверяваното по ЗОПДИППД (отм.) лице са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – по въпросите следва ли при изчисляване на доход от стопанска дейност да се приспаднат и разходите по осъществяването на дейността и следва ли да се счита за законен източник получения банков кредит. Налице са и предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса извършва ли се преценка законен ли е източникът на доходи по отношение на всяко от имуществата, придобити през проверявания период към момента на придобиването му, предвид което