Определение № 208 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2416/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Си Би Глобал Инвестмънт“ ООД срещу решение № 391 от 09.06.2022г. по в.т.д. № 1050/2021г. на Апелативен съд – София. С въззивното решение е потвърдено решение № 260872 от 01.06.2021г. по т.д. № 1889/2020г. на Софийски градски съд в частта му за признаване за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че касаторът дължи на „Арка Консулт“ ЕООД, на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 31 005. 07 лева, останало неплатено възнаграждение за извършена консултантска дейност и строителен надзор по договор от 13.01.2017г. и допълнителни споразумения от 27.07.2017г. и от 19.12.2019г., със законната лихва за забава от 23.01.2020г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.01.2020г. по ч.гр.д. № 3353/2020г. на Софийски районен съд. Също с въззивното решение, като е отменено решение № 260872 от 01.06.2021г. на Софийски градски съд, е признато за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че касаторът дължи на „Арка Консулт“ ЕООД, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 38 153. 47 лева, представляваща Ѕ част от начислена неустойка за забава в плащането на главното вземане за възнаграждение (31 005. 07 лева), съгласно клаузата на § 3 от допълнително споразумение от 27.07.2017г. към договора от 13.01.2017г., за която сума също е била издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 3353/2020г. на Софийски районен съд. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил и обсъдил обстоятелството, че договорът от 13.01.2017г. е бил подписан от Д. М. П., която не е имала надлежно учредена представителна власт. Пълномощното й е от 07.04.2017г., липсва потвърждаване на извършените действия, както и даденото пълномощно не съдържа упълномощаване да се сключват договори с предмет консултантска дейност. Поради това договорът от 13.01.2017г. е нищожен. Възражението за такава нищожност не е обвързано с преклузия. Същевременно пълномощното е било оттеглено на 30.07.2019г. Необосновано въззивният съд е приел, че няма данни търговецът да се е противопоставил на извършената от негово име сделка, без да е съобразено кога той е узнал за договора. След като договорът от 13.01.2017г. е нищожен, следва да се приеме, че е нищожно и допълнителното споразумение от 19.12.2019г. Също съгласно изложеното в касационната жалба, ищецът е дължал доказване на иска си. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК и възраженията на касатора срещу представителната власт на Д. М. П. е трябвало да бъдат съобразени от въззивния съд. Решаващият състава на Апелативен съд – София неправилно е тълкувал и приложил законовите разпоредби относно неустойката, нищожността й поради противоречие с добрите нрави и свързаната с тези въпроси съдебна практика на ВКС. Неустоечната клауза по споразумението от 27.07.2017г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. От касатора няма конкретно формулирани въпроси, а са повторени оплакванията в касационната жалба, с посочване на съдебна практика на Върховния касационен съд, на която, според касатора, въззивното решение противоречи и е неправилно. Касаторът намира въззивното решение и за очевидно неправилно – противоречащо на основни съдопроизводствени правила (чл. 280, ал. 2 от ГПК). Ищецът е дължал доказване, че има вземания по договора и решаващият въззивен състав незаконосъобразно и необосновано е приел, че касаторът е загубил възможността да противопоставя възражения срещу предявения иск, щом отговорът на исковата молба е депозиран след изтичане на законоустановения срок по чл. 367 от ГПК. Възражението за нищожност на договора не е обвързано с преклузия. Въззивният съд не е обсъдил всеобхватно обстоятелствата относно представителната власт на Д. М. П.. От насрещната страна по жалбата „Арка Консулт“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. С постъпила по делото молба от 07.03.2023г. касаторът е изложил, че е било извършено погашение на вземанията по делото чрез плащане (от 03.02.2022г.), както и чрез прихващане след сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2023г., за което се представят нови писмени доказателства. Насрещната страна „Арка Консулт“ ЕООД е възразило по приемане и обсъждане на доказателствата като недопустимо процесуално действие в касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да потвърди частично и отмени частично първоинстанционното решение, като уважи изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за установяване на вземания на „Арка Консулт“ ЕООД срещу касатора по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, съставът на Апелативен съд – София е приел, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение, породено от договор за консултантска дейност и строителен надзор от 13.01.2017г. и допълнителни споразумения от 27.07.2017г. и от 19.12.2019г. към него. Изпълнителят „Арка Консулт“ ЕООД е изпълнил възложената работа, която е била приета от касатора, като е останало неизплатено възнаграждение. Д. М. П. не е била пълномощник на дружеството „Си Би Глобал Инвестмънт“ ООД към 13.01.2017г., но то е обвързано от договора, тъй като не се е противопоставило на сключване на договора, станало му известно поне на 27.07.2017г., когато е било сключено допълнителното споразумение, отново чрез Д. М. П., но вече при надлежно учредена представителна власт от 07.04.2017г., което е било и при сключването на споразумението от 19.12.2019г., последното с характер на извънсъдебно споразумение по чл. 365 от ЗЗД. Същевременно касаторът е изгубил възможността да противопоставя възражения срещу предявения иск, тъй като отговорът на исковата молба е депозиран след изтичане на срока по чл. 367 от ГПК и с оглед разпоредбата на чл. 370 от ГПК. Като е приел, че преценката относно валидността на неустоечната клауза следва да се извърши към момента на сключване на договора, при съпоставка на функциите на неустойката, въззивният съд е констатирал, че в случая тази клауза не е нищожна. При изложени пространни съображения е бил обоснован извод за съответствие на уговорената с § 3 от допълнителното споразумение от 27.07.2017г. неустойка с добрите нрави и принципа на справедливостта в търговските отношения, на база широко застъпените в практиката примерни критерии, така и на база конкретните за настоящия случай факти и обстоятелства. При така възприетото неоснователно е твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, изр. 3 от ГПК. Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор. Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к.д. № 10/2018г. на Конституционния съд. В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана. При неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. При неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва са нарушени посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др. По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради негова очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като липсва вероятност то да страда от посочените пороци, поради които да е неправилно. Касаторът прави оплаквания за неправилно приложение на правилата на процесуалния закон относно преклузиите и необсъждане на обстоятелствата и доказателствата по делото от въззивния съд, при което твърденията на „Арка Консулт“ АД са останали недоказани, а предявените вземания – неустановени, но такива процесуални нарушения, дори да са осъществени, не могат да обосноват квалифицирана неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. чл. 280, ал. 2, изр. 3 от ГПК, така както тя е определена по-горе, въз основа на практиката на Върховния касационен съд. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по реда на чл. 280, ал.1 от ГПК. Липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. Посочените в молбата на касатора от 07.03.2023г. нови обстоятелства и нови писмени доказателства не могат да бъдат съобразявани. В производството по чл. 288 от ГПК не се разглеждат обстоятелства по същество на спора, настъпили след датата на приключване на съдебното дирене във въззивното производство, нито се събират нови доказателства за такива обстоятелства. Това следва от характера на процесуалните действия на касационния съд в производството по допускане на касационно обжалване. Съдът проверява единствено наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съответно дали съществува вероятност въззивното решение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно по чл. 280, ал. 2 от ГПК, и не решава въпроса за правилността на въззивното решение, нито решава правния спор по същество, при което не се вземат предвид и новонастъпили факти и представените за тяхното установяване доказателства. Воден от горното съдът