Определение № 280 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2535/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] с вх. № 2196/25.03.2013 г. чрез адвокат И. П. и две касационни жалби на [фирма] с вх. № 2230/25.03.2013 г. чрез адвокат С. Г. и с вх. № 2262/27.03.2013 г. чрез адвокат А. Ц. срещу решение № 99/20.02.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.т.д. № 1228/2012 г. Жалбите касаят съответно уважителната и отхвърлителната част на въззивното решение по предявените искове на [фирма] срещу [община]. В касационната жалба на [община] касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разрешаването на съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. В касационните жалби на [фирма] касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационните жалби са недопустими. Решението на ПАС не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано пред ПОС, чието решение е изменено от ПАС по обективно съединени искове от [фирма] срещу [община] по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.286 ТЗ и чл.266 ал.1 ЗЗД, по чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждения за осъществена охранителна дейност по договори от 19.02.2008 г. и от 30.03.2011 г. с лихва за забава и неустойка за забавено изпълнение. Двата договора по твърдение на ищеца, а и видно от същите, са сключени на основание чл.41 ЗОП и на основание чл.2 ал.1 т.2 НВМОП за извършване на охранителна дейност от ищеца. Ищецът претендира главници, лихви и неустойки по посочени и представени 90 броя фактури за различни суми по първия договор и 13 броя фактури – по втория договор. Претендираните суми по отделните фактури са различни по стойност, за различни месеци, различни обекти, съобразно условията по сключените договори и дължимо заплащане, регламентирано в чл.6, чл.7 и чл.8, както и дължимите различни неустойки за забава на всяка от тях – чл.22. Претендираните суми са посочени в исковата молба като главница, лихва и неустойка за забава поотделно за всяка една от посочените фактури. Така са разгледани и от съдилищата в мотивите, а и в диспозитивите на постановените решения. Претенциите по първия договор от 339552 лв. и 14364.86 лв. са общи сумарни суми за претендираните различни по размери главници и неустойки по различни фактури по този договор, посочени в исковата молба, обсъдени и посочени в съдебните решения. Същото се отнася и за посочените суми по втория договор от 40824 лв. като главница – сбор от претендираните главници по отделно посочени фактури и 811.81 лв. мораторна лихва за всички по този договор. Видно от посоченото от ищеца и съдилищата, всяка една от фактурите е на стойност с ДДС под 10000 лв. /най-висока е стойността от 9072 лв./, под 10000 лв. е и всяка претендирана от ищеца и посочена като размер неустойка по тези фактури, както и мораторна лихва. Спорът е по търговско дело по смисъла на чл.365 ал.1 т.2 ГПК, доколкото се касае за договори, сключени по ЗОП, предявените претенции са по обективно съединени искове, всеки индивидуализиран с размер като дължимо възнаграждение с ДДС за посочен период, лихва и неустойка за забава за различни суми, което е от значение за преценката на основателността, респ. неоснователността на претендираните суми. Така са и разгледани исковете от съдилищата, като е преценявано и междувременно плащане на част от претендираните главници по някои от посочените фактури, както и датите на тези плащания. Щом това е така и всяка от предявените обективно съединени претенции от [фирма] срещу [община] е с цена под 10000 лв., въззивното решение не подлежи на касационен контрол – чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК. Касационните жалби следва да се оставят без разглеждане, а производството пред ВКС да се прекрати. Мотивиран от горното, съдът: