Определение № 2328 от 26.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 633/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото М. Б. С.-А. срещу решение № 424/06.10.2022 г., постановено по възз. търг. дело № 358/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260029/31.01.2022 г. по търг. дело № 72/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу „НДН груп“ ООД, иск за признаване за установено съществуването на вземането за неустойка в размер 21 475 EUR по сключения между страните договор за строителство от 18.12.2017 г., ведно със законната лихва от 11.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 11642/2020 г. на Пловдивския районен съд; в тежест на жалбоподателката са възложени разноски за първоинстанционното производство по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли съдът да извърши преценката си относно съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави само въз основа на критериите, посочени в т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, или следва да вземе предвид и конкретните обстоятелства по делото; 2) (в допълнение на горния въпрос) следва ли конкретните обстоятелства по делото да бъдат предмет на комплексна преценка; 3) (в продължение на горните въпроси) както и какви критерии следва да бъдат прилагани при тълкуването на договорни клаузи и следва ли при тълкуване на договора да се издири действителната обща воля на страните, да се тълкуват отделните уговорки с оглед целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността, както и да се изследват всички обстоятелства, при които е сключен договора, включително друг договор, който е във функционална връзка с процесния; 4) при преценката за валидността на неустоечна клауза от гледна точка на накърняване на добрите нрави, съдът ограничава ли се до изследване само на договорната клауза или извършва цялостна преценка и на съпътстващи фактори, като всички представени (заявени и установени) по делото отношения между страните, равнопоставеността на страните, насрещните престации и др.; 5) преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора; 6) при преценка за нищожност на неустоечна клауза поради противоречие с добрите нрави не подлежи на съобразяване действителния размер на търпими вреди, предвид момента, към който се преценява валидността на клаузата – сключването, а не изпълнението на договора; и 7) за задължението на въззивната инстанция, освен да изложи, да обсъди и се произнесе по всички възражения и доводи във въззивната жалба, като при отхвърлянето им се мотивира. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тeзи правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – в противоречие с решение № 122/18.07.2019 г. по гр. д. № 3238/2018 г. на ІV-то гр. отд., решение № 223/19.04.2016 г. по търг. д. № 3633/2014 г. на І-во търг. отд., решение № 229/29.06.2017 г. по търг. д. № 3550/2015 г. на ІІ-ро търг. отд. и решение № 104/26.06.2017 г. по гр. д. № 2559/2016 г. на ІV-то гр. отд.; вторият въпрос – в противоречие с решение № 223/19.04.2016 г. по търг. д. № 3633/2014 г. на І-во търг. отд. и т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК; третият въпрос – в противоречие с решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ІV-то гр. отд., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV-то гр. отд., решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 229/29.06.2017 г. по търг. д. № 3550/2015 г. на ІІ-ро търг. отд.; четвъртият въпрос – в противоречие с решение № 144/28.02.2020 г. по търг. д. № 167/2019 г. на І-во търг. отд. и т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК; петият и шестият въпрос – в противоречие с т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК, решение № 148/25.02.2020 г. по търг. д. № 219/2018 г. на ІІ-ро търг. отд. и решение № 216/20.02.2018 г. по търг. д. № 861/2017 г. на І-во търг. отд.; и седмият въпрос – в противоречие с решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на І-во гр. отд. и решение № 93/27.10.2016 г. по търг. д. № 1882/2015 г. на І-во търг. отд. Насрещната страна – ответникът „НДН груп“ ООД в отговора си на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата. За да отхвърли предявения по делото установителен иск за съществуването на вземането за процесната неустойка, въззивният съд е приел, че клаузата на чл. 11 от сключения между страните договор за строителство от 18.12.2017 г., с която неустойката е уговорена, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. За да достигне до този свой решаващ извод по делото, апелативният съд, позовавайки се на т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, е посочил, че на първо място съобразява, че уговорката е за неустойка само за забава при изпълнение на строителството от страна на ответника-изпълнител, т.е. – за мораторна неустойка, предвид което е приел, че преценката му се свежда до това, доколко уговорената неустойка за забава, продължила повече от шест месеца, съответства на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На следващо място въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателката-ищца, че при тази преценка следва да се съобрази както наличието на договора за строителство с процесната клауза за неустойка в него, така и сключените между страните три договора за прехвърлянето от ответника на ищцата на правото на строеж на обектите (апартамент и два гаража), чието строителство е възложено на ответника с първия договор. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения, в които е приел, че процесната неустойка няма отношение към придобитото от ищцата право на строеж и заплатените от нея суми за придобиването му, които са различни от дължимите суми за изграждането на обектите, уговорени в договора за строителство. Също в тази връзка съдът е намерил за неоснователни и доводите на ищцата, че процесната неустойка към момента на сключване на договора е уговорена както при забава за изграждането на обектите, така и при пълно неизпълнение на договорните задължения от ответника-изпълнител. Основното съображение на въззивния съд за извода му за нищожност на процесната клауза за неустойка е, че уговарянето на неустойка за забава в глобален размер, независещ от периода на забавата, във всички случаи според съда е несправедливо и противоречи на добрите нрави и на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, които функции изискват размерът на неустойката да е в зависимост от периода на забавеното изпълнение на задълженията, за да има стимулиращ ефект, както и да обезпечи възложителя за вредите от конкретна забава, продължила определен период от време. В тази връзка въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, че в случая ответникът-изпълнител е предал на ищцата обектите по договора за строителство със забава от малко по-малко от година след определения в договора краен срок, както и че вредите, които ищцата е търпяла през този период и които следва да се съобразят при решаването на въпроса за противоречието на неустойката с добрите нрави, се изразяват в това, че тя е била лишена от възможността да ползва собствените си обекти до завършването на сградата. Съдът е приел, че тези вреди биха били съизмерими с евентуалния пазарен наем за обектите, но във всички случаи са свързани и с продължителността на периода, а не става дума за еднократно претърпяна вреда, която да бъде компенсирана с уговорената като глобална сума неустойка. Апелативният съд е приел още, че уговореният размер на неустойката е твърде висок, и в този смисъл също е несправедлив, тъй като се доближава до пълната стойност без ДДС на изграждане на обектите по договора за строителство. Като допълнителен аргумент за противоречието на процесната неустойка с добрите нрави, съдът е посочил несъответствие между нея и неустойката за забава на ищцата-възложител по чл. 10 от договора, която е обвързана с периода и с размера на забавеното плащане, докато процесната неустойка по чл. 11 за забава на ответника-изпълнител е в глобален размер, независещ от периода на забавата и конкретните вреди за ищцата, и осигуряващ възможност на ищцата да получи освен изградените обекти, макар и със забава, и неустойката, доближаваща се до пълната заплатена от нея цена на строителството. По наведените основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: С изложените от него мотиви към обжалваното въззивно решение, апелативният съд е дал разрешение на последния формулиран от страна на жалбоподателката процесуалноправен въпрос (за задължението на въззивната инстанция, освен да изложи, да обсъди и се произнесе по всички възражения и доводи във въззивната жалба, като при отхвърлянето им се мотивира), което не е в противоречие, а напротив – в съответствие е с посочената в изложението във връзка с въпроса практика на ВКС (решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на І-во гр. отд. и решение № 93/27.10.2016 г. по търг. д. № 1882/2015 г. на І-во търг. отд.), поради което не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос. Обобщени и уточнени от настоящия съдебен състав, съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, останалите шест правни въпроса, формулирани в изложението към касационната жалба, се свеждат до един – по-общо формулиран правен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 92, във вр. с чл. 9 и с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно: относно критериите (обстоятелствата), предвид които съдът извършва преценка за валидност, респ. – за нищожност поради противоречие с добрите нрави, на договорна клауза за неустойка. Настоящата инстанция намира, че с изложените от него съображения в подкрепа на решаващия му извод по делото, въззивният съд е дал разрешение на този правен въпрос, в противоречие с посочената от жалбоподателката практика на ВКС (т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК, решение № 122/18.07.2019 г. по гр. д. № 3238/2018 г. на ІV-то гр. отд., решение № 223/19.04.2016 г. по търг. д. № 3633/2014 г. на І-во търг. отд., решение № 229/29.06.2017 г. по търг. д. № 3550/2015 г. на ІІ-ро търг. отд., решение № 104/26.06.2017 г. по гр. д. № 2559/2016 г. на ІV-то гр. отд., решение № 144/28.02.2020 г. по търг. д. № 167/2019 г. на І-во търг. отд., решение № 148/25.02.2020 г. по търг. д. № 219/2018 г. на ІІ-ро търг. отд. и решение № 216/20.02.2018 г. по търг. д. № 861/2017 г. на І-во търг. отд.), в която се приема следното: Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, само ако единствената цел, за която е уговорена неустойката, излиза извън присъщите `и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност/валидност на клаузата се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тълкувателното решение са изброени примени критерии, които имат принципен характер и са приложими при преценката относно валидността/нищожността на уговорена с договор неустоечна клауза поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като: естество на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка – парични или непарични, и техния размер; наличие или липса на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди за кредитора. При преценката за валидността на конкретната неустоечната клауза съдът може да използва критерии извън изброените примерно, съобразявайки конкретните факти и обстоятелства, установени по делото във всеки отделен случай. Въпросът доколко клаузата за неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави следва да се разрешава чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпалнението, за да не се превърне неустойката в средство за носнователно обогатяване, и други фактори, относими за конкретните правоотношения между страните. Съдът следва и служебно да преценява дали клаузата за неустойка съответства на добрите нрави и на принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Не е нищожна a priori неустойка само заради това, че е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Само несъразмерност между главницата и неустойката към момента на неизпълнението не е основание за обявяването на клаузата за неустойка за нищожна. Липсата на уговорен краен предел и срок за начисляване на неустойката не я прави нищожна, доколкото и периодът, и размерът на неустойката, са последица единствено от виновното бездействие на страната по договора. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 92, във вр. с чл. 9 и с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД: относно критериите (обстоятелствата), предвид които съдът извършва преценка за валидност, респ. – за нищожност поради противоречие с добрите нрави, на договорна клауза за неустойка. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 840.03 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение