Определение № 1707 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1001/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. С. от [населено място] - чрез пълномощник адв. Б. Г. от АК Велико Търново, срещу определение № 117 от 17.01.2024 г., постановено по т. д. № 11/2024 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на К. И. С. срещу решение № 469 от 22.08.2023 г. по в. гр. д. № 789/2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради незаконосъобразност на извода на първия тричленен състав на ВКС, че предмет на касационно обжалване е решение по търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. Излагат се доводи, че разрешеният с въззивното решение спор не е търговски, тъй като не е разгледан от окръжен съд като първа инстанция по реда на чл.365 ГПК и не покрива критериите за търговско дело по чл.80 от Правилника за администрацията в съдилищата; че след като спорът е разгледан от районен съд като първа инстанция, за допустимостта на касационното обжалване важи минималният праг за достъп до касационно обжалване по граждански дела - 5 000 лв. Поддържа се искане при произнасяне по частната жалба да не се съобразява Тълкувателно решение № 3/2019 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като според жалбоподателя то нарушава пряко нормите на Конституцията на Република България. В отговор, подаден в срока по чл.276, ал.1 ГПК, ответникът по частната жалба П. К. П. от [населено място] - чрез пълномощник адв. М. М. от АК Велико Търново, изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното с нея определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е констатирал, че е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд, с което след отмяна на решение на първоинстанционен съд касаторът К. И. С. е осъден да заплати на П. К. П. сумата 11 500 лв., представляваща общата стойност на неоснователно обогатяване поради погасяване по давност на неизплатен запис на заповед за сумата 6 000 лв., издаден на 23.07.2015 г. с падеж 24.08.2015 г., и неизплатен запис на заповед за сумата 5 500 лв., издаден на 18.09.2015 г. с падеж 26.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата 11 500 лв. от подаване на исковата молба на 11.02.2021 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 2 130 лв. След преценка на очертания в мотивите към обжалваното решение спорен предмет съставът на ВКС е направил извод, че исковата претенция е във връзка с предшестващи възникването на спора два записа на заповед с характер на абсолютни търговски сделки по чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, което придава на спора търговски характер и налага квалифицирането на делото като търговско при съобразяване на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в мотивите към Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. В съответствие с така направения извод съдебният състав се е произнесъл, че с оглед цената на предявения иск - 11 500 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, поради което е оставил касационната жалба без разглеждане. Обжалваното с частната жалба определение е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Според разясненията в мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл.365 ГПК; Изрично изброените в чл.365 ГПК търговски спорове не произтичат само от търговски сделки, като в хипотези, при които цената на иска не надхвърля 25 000 лв., посочените в чл.365, т.1, т.2 и т.5 ГПК спорове се разглеждат от съответния районен съд, но това не променя вида на делото като търговско; Понятието „търговско дело“ е с по-широк обхват от понятието „търговски спор“, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес, както и други дела с предмет, обвързан с търговското качество на страните или с търговска сделка. Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт, поради което субективното виждане на частния жалбоподател, че то противоречи на Конституцията на Република България, не освобождава настоящия съдебен състав от задължението да съобрази възприетите в него правни разрешения при произнасянето по основателността на разглежданата частна жалба. Предмет на обжалване с подадената пред първия тричленен състав на ВКС касационна жалба е решение на въззивен съд, с което е разрешен спор за менителнично неоснователно обогатяване като последица от загубване на правата по два записа на заповед. Законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че след като записът на заповед е от категорията на абсолютните търговски сделки по чл.1, ал.1 ТЗ, възникналият между страните правен спор във връзка с издадените по-рано записи на заповед носи белезите на търговски по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и делото, в рамките на което е постановено обжалваното въззивно решение, следва да се квалифицира като търговско. Доводът на частния жалбоподател, че търговският характер на спора е несъвместим с разглеждането му от районен съд като първа инстанция, е неоснователен с оглед цитираните по-горе разяснения относно значението на понятията „търговски спор“ и „търговско дело“, дадени от ОСГТК на ВКС. След като спорът между страните е търговски, допустимостта на касационното обжалване е подчинена на критериите по чл.280, ал.3, т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Предвид обстоятелството, че цената на предявения по делото иск - 11 500 лв., е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела, правилно първият тричленен състав на ВКС е направил извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и с оглед на това подадената срещу решението касационна жалба е процесуално недопустима. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,