Определение № 2943 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 701/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адвокат М. С. Д., процесуален представител на Й. И. Ц., срещу решение №1327 от 17.11.2025 г. по в.гр.д.№3289/2024 г. на САС, в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение №473 от 07.10.2024 г. по гр.д.№374/2021 г. на ОС Видин, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на решение №87 от 06.06.2024 г. по гр.д.№374/2021 г. на ОС Видин, чрез присъждане на цялото дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА само на адвокат Д., а не и на адвокат Й. Д.. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА, присъждано на процесуален представител, осъществил безплатно представителство на едната страна по делото, явява ли се разноски по делото за същата страна. 2. При положение, че едната страна има двама процесуални представители, единият от които осъществява на същата страна безплатно процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1 ЗА, следва ли при претендирано възнаграждение по реда на чл.38, ла.2 ЗА, възнаграждението да се определи и на двамата процесуални представители или само на процесуалния представител, за който са налице доказателства, че е осъществил безплатно процесуално представителство. 3. Следва ли на процесуален представител на страна по делото по отношение на който не са налице доказателства за безплатно осъществено процесуално представителство, да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД и адвокат Й. Г. Д., пълномощник на Й. И. Ц., заявяват становища за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че когато страната е била представлявана от двама процесуални представители, двама адвокати, с представянето на списък и с посочване на разхода в него, страната избира кое от заплатените от нея или следващите се възнаграждения за процесуален представител, следва да се заплати. Приел е, че в случая видно от доказателствата по делото страната е била представлявана от двама адвокати по реда на чл.38 ЗАдв, като в представения списък с разноските е претендирано възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца без в него да е посочен разхода (същият се определя от съда), както и без да е посочен в чия полза се претендира. С оглед изложеното е споделил изводите на първоинстанционния съд, че след като не е посочен разхода, т. е. не е направен избор от страната, то дължимото адвокатски възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ следва да се присъди в полза на двамата адвокати, още повече, че законът не предвижда осъществяването на контрол и намеса в отношенията между двамата адвокати осъществили безплатната правна помощ. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Спрямо формулираните въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на първи въпрос не е обусловил решаващата воля на съда (както бе посочено съдът е приел, че в списъка по чл.80 ГПК не е посочено в чия полза се иска присъждането на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА), а с втори и трети въпроси се предпоставя невъзприемано от съда становище, че липсват доказателства за осъществено от адвокат Д. безплатно правно съдействие и защита (както бе посочено въззивният съд е приел изрично, че страната е била представлявана от двама адвокати по реда на чл.38 ЗАдв, още повече, че в конкретния случай, ако се възприеме становище, че адвокат Д. не е осъществил безплатна правна помощ, ще се опровергае наличието на основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, с оглед което адвокат М. е осъществила безплатната правна помощ). Необходимо е да се изтъкне, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на съдебния акт и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледана в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на решението в обжалваната част, не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,