Определение № 306 от 19.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 2102/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Елстарт Инженеринг“ЕООД против решение № 100182/07.07.2020г. по т.д.№ 65/2020г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 89/17.10.2019г. по т.д.№9/2019г. на ЛОС, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Технокороза“АД за заплащане на основание чл. 79, ал.1, пр.1 вр. чл.266 ЗЗД и чл.288 ТЗ на сумата от 140 338,85 лв. с включен ДДС – неплатена част от стойност на извършени услуги по двустранни протоколи и справки, както и проформа фактури от м.01.2013г. до м.06.2014г., като погасен по давност и сумата от 57 798,81лв. – мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода 01.01.2013г. – 30.06.2014г. върху неизплатената част от главницата по описаните фактури. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не се касае за периодични плащания, за да е приложима тригодишната погасителна давност. Безспорно се доказва извършването на възложената работа, която е била приета от възложителя. Съставените от касатора-изпълнител фактури са били осчетоводени и от двете страни, но не са били заплатени. Налице са и предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „Технокороза“АД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор има характер на абонаментен такъв. Страните дължат изпълнение на повтарящи се задължения с единен правопораждащ факт. Паричното задължение на възложителя - адресат на абонаментна поддръжка, свързана с ремонт, профилактика, подмяна и реконструкция на електрически съоръжения, машини, инсталации и елементи на оборудване, както и газовите съоръжения, намиращи се в предприятията, настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени. Посочената по-горе съвкупност от отличителни белези е била преценена от въззивната инстанция за определяща паричните задължения на възложителя като периодични такива по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС на РБ по т.д. № 3/2011 г.). Ето защо съдът е приел, че приложимата погасителна давност е тригодишна, поради което исковите претенции (за дължимо възнаграждение в периода м. 01.2013 г. до м. 06.2014 г.) следва да се считат за погасени. Също така касаторът не е провел пълно и главно доказване на факта, касаещ прекъсване на давността с признаване на вземанията от страна на длъжника. ВтАС е съобразил, че съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай изискуемостта на вземанията за заплащане на абонаментна такса е настъпила в срок от пет работни дни след представяне на отчета и фактурата, съгласно уговорката в чл. 5 от договор за абонаментно обслужване от 07.12.2009 г., от който момент е започнал да тече краткия 3- годишен давностен срок. Исковата молба е подадена на 07.12.2017 г., т. е. след изтичането на същия, поради което е основателно възражението на ответника за изтекла давност по отношение на претендираната сума. Погасяването по давност на главното вземане - абонаментните вноски за м. 01.2013 - 06.2014 г. е довело до отпадане на възможността съдебна защита и на задълженията за обезщетение за забава по него - чл. 119 от ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК следните правни въпроси: Дали във всички случаи на сключен договор за изработка задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД и съответно приложима ли е тригодишната давност за погасяване на задължението? Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице нито общото, нито сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е обусловил решаващите си правни изводи на съображения, че във всеки случай задължението за заплащане на възнаграждение по договор за изработка е периодично плащане. В съответстиве с приетото в задължителната практика на ВКС по ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС апелативният съд е разгледал конкретното съдържание на процесния договор и естеството на задълженията на страните. Като е изходил от характеристиките им, според уговореното от страните, е преценил, че задължението на възложителя за заплащане на месечно възнаграждение по абонаментен договор покрива хипотезата на „периодични плащания“: изначално известно на страните време на изпълнение, като по този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива; плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари; задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок, който в конкретния случай е срокът на договора; неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Повтарящите се задължения за плащане не са се оказали случайно изискуеми през определени периоди. Поради което дължимите процесни плащания според съда притежават посочената по-горе съвкупност от отличителни белези и следва да се определят като периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като без значение е вида на договора. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд