Определение № 261 от 03.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2339/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Хозан Тобал, представляван от адв. И. Г., срещу определение № 1995 от 27.07.2022г. по в.ч.т.д. № 2123/2022г. на Софийски апелативен съд, 13 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу протоколно определение от 23.03.2022г., поправено с определение № 6225 от 30.06.2022г. по в.гр.д. № 13579/21г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав в частта, с която е прекратено въззивното производство по жалбата му и делото е изпратено за образуване на частно гражданско дело. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на извода на апелативния съд – както на мнозинството, така и на останалия на особено мнение член на състава. Сочи, че преграждащият характер на атакуваното пред апелативния съд прекратително определение се състои именно в лишаването му като ищец – въззивник от пълноценното въззивно производство за обжалване на увреждащото го първоинстанционно решение. Оспорва като неправилен извода в особеното мнение, че определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането му за увеличаване на предявения иск, е влязло в сила. В тази връзка твърди, че срокът за обжалване на това определение изобщо не е започнал да тече и следователно не е изтекъл, тъй като първоинстанционният съд е указал изрично, че определението не подлежи на обжалване. Поддържа, че единственият съдебен акт, който му е бил съобщен с указания за възможността за обжалването му, е постановеното първоинстанционно решение, поради което е подал въззивна жалба срещу това решение. Твърди, че този съдебен акт обема всички процесуални актове по подготовката и движението на делото, включително и процесното определение, и изхождайки от тази логика, е подал въззивна жалба срещу самото решение, а не срещу протоколното определение. Намира, че възможността за защита на ищеца е отворена едва с постановяването на съдебния акт по същество и с оглед на това той го атакува, като инкорпорирал в себе си процесуалните нарушения, осъществени по пътя на решаването на спора. Поддържа, че мнозинството от съдебния състав е игнорирало обстоятелството, че дори и да бъде отменено определението, с което не е допуснато увеличение на иска, вече постановеният съдебен акт по същество остава без последици, а при новото произнасяне на първоинстанционния съд може да се стигне до краен резултат, различен от вече постановения. Намира, че съдът може да постанови допълнително решение единствено в хипотезата на поправка, но не и заради post factum отмяна на определение по хода на делото. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на апелативния съд за произнасяне по подадената частна жалба. Ответникът ЗАД „Армеец” АД не представя отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Доколкото предмет на обжалване е прекратително определение на апелативния съд, частната жалба е насочена срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което произнасянето по нея не е обусловено от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е постановено по подадена от Хозан Тобал частна жалба срещу протоколно определение по в.гр.д. № 13579/21г. на СГС, II-Д въззивен състав, с което въззивното производство по подадената от тази страна въззивна жалба е прекратено и делото е изпратено за образуване на производство по частна жалба. Производството по в.гр.д. № 13579/21г. на СГС, II-Д въззивен състав е образувано по въззивна жалба на Хозан Тобал срещу решение № 20069122 от 17.03.2021г. по гр.д. № 1739/2019г. на СРС, 180 състав, с което ЗАД „Армеец” АД е осъдено да заплати на въззивника Хозан Тобал на основание чл.405 КЗ сумата 1000 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение, както и по подадена срещу същото решение въззивна жалба от ЗАД „Армеец” АД. Във въззивната жалба на ищеца са изложени твърдения за постановяване на първоинстанционното решение при допуснато процесуално нарушение, доколкото не е взета предвид, респективно не е била приета за разглеждане молба с правно основание чл.214, ал.1 ГПК за увеличение на иска, направена в първото и единствено открито съдебно заседание по делото. Изложени са съображения за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.101, ал.1 ГПК. Направено е искане за допускане на увеличение на иска до сумата 18 063,41 лева и постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на въззивника – ищец разликата над присъдения размер от 1000 лева до претендирания такъв от 18 063,41 лева. С протоколно определение от 23.03.2022г. по в.гр.д. № 13579/21г. на СГС, II-Д въззивен състав, поправено с определение № 6225 от 30.06.2022г., въззивният съд е приел, че депозираната от Хозан Тобал въззивна жалба по съществото си представлява частна жалба срещу определението, постановено в открито съдебно заседание на 05.03.2021г. в първоинстанционното производство, с което е оставено без уважение искането за увеличаване на иска по реда на чл.214 ГПК, което е преценено като обжалваемо. Поради това производството в частта по тази жалба е прекратено и делото е изпратено на председателя на ГО за образуване на частно гражданско дело по подадената от ищеца частна жалба. Постановено е, че въззивното производство следва да продължи след произнасяне по частната жалба на ищеца срещу посоченото определение. С обжалваното определение мнозинството от съдебния състав на апелативния съд е приел, че определението на въззивния съд не е преграждащо, тъй като не е налице същинско прекратяване на въззивното производство поради постановения диспозитив за образуване на частно въззивно производство. Посочил е, че въззивният съд е преквалифицирал реда за процесуална защита на ищеца, като е съобразил фактическите и правните му твърдения във въззивната жалба, както и че в новообразуваното производство по частната жалба на ищеца ще се извърши преценка за законосъобразността на обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането му за изменение на размера на предявения иск. В особеното мнение на докладчика е прието, че определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането за увеличение на иска, е влязло в сила на 13.03.2021г. и след влизането му в сила въпросът за увеличението на иска не може да бъде пререшаван. Приел е, че частната жалба, с която е сезиран апелативният съд, е срещу преграждащо определение, поради което подлежи на разглеждане по същество. Изложил е съображения за нейната неоснователност, като е приел, че частна жалба срещу определението по искането за увеличение на иска е недопустима като подадена след изтичане на срока за нейното обжалване; че във въззивната жалба на ищеца изрично е посочено, че се обжалва първоинстанционното решение, макар и по съображения за неправилност на определението по искането за увеличение на иска, като основателността на тези доводи е въпрос по същество на спора във въззивното производство; че с образуваното частно производство няма как да се реши въпросът за основателността на въззивната жалба на ищеца, респ. за правилността на първоинстанционното решение. Добавил е, че въззивната жалба на ищеца е недопустима поради липса на правен интерес да се обжалва решение, с което изцяло е уважен предявеният от него иск от 1000 лева срещу ответното застрахователно дружество, а пропускът на страната да обжалва това определение не може да бъде саниран по реда на обжалване на първоинстанционното решение, което също е въпрос по същество на въззивното производство. Поради това е намерил, че въззивното определение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено. Обжалваното определение е правилно. С определението си въззивният съд не е прекратил образуваното по подадената от ищеца въззивна жалба производство като недопустимо – поради недопустимост на въззивната жалба, а е намерил, че по същество възззивната жалба представлява частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането му за допускане на увеличение на предявения иск. Следователно с това определение въззивният съд е дал различна правна квалификация на реда, по който следва да бъде разгледана подадената от ищеца жалба, а не е преградил хода на производството по нея, до какъвто извод е достигнал и съставът на апелативния съд. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че преграждащият характер на атакуваното пред апелативния съд прекратително определение се състои в лишаването му като ищец – въззивник от пълноценното въззивно производство за обжалване на увреждащото го първоинстанционно решение. С това решение е уважен изцяло предявеният от ищеца с исковата му молба иск, като с оглед отказа да се допусне исканото увеличение на иска първоинстанционният съд не се е произнесъл по останалата част от спорното право, което именно е увредило интереса на ищеца. Отказът на първоинстанционния съд да допусне поисканото увеличение на иска, който не е бил предявен като частичен, подлежи на обжалване съгласно т.7, б”б” от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което неправилно първоинстанционният съд е указал, че това определение не подлежи на обжалване. С оглед на тези неправилни указания срокът за обжалване на постановеното първоинстанционно определение не е започнал да тече и правото на жалба по същество е реализирано с подадената въззивна жалба, съдържаща единствено оплакване за неправилен отказ за допускане на увеличение на иска, както и искане за допускане на това увеличение и постановяване на решение по тази част от спорното право. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 76 от 01.03.2021г. по ч.гр.д. № 136/2021г. на ВКС, III г.о., определение № 60333 от 28.10.2021г. по ч.гр.д. № 2734/21г. на ВКС, IV г.о., определение № 60327 от 10.12.2021г. по ч.гр.д. № 3916/2020г. на ВКС, IV г.о. и др./ Пътят на защита на ищеца в случай на незаконосъобразен отказ да бъде допуснато увеличение на иска, който не е предявен като частичен, е чрез обжалване на определението по чл.214 ГПК, което съгласно разясненията в т.7, б”б” от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС има преграждащ характер по отношение на заявеното по този ред част от спорното право. В очертаната хипотеза, при липса на произнасяне на първата инстанция по част от спорното право, предмет на искането за увеличение на размера на иска, въззивната инстанция няма право да се произнесе за първи път по неразгледан от първата инстанция спор. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,