Определение № 1090 от 07.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3413/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. Ц. Ц., представляван от адв. С. Р., срещу въззивно решение № 242/ 01.07.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 295/2024 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 270/13.12.2023 г. по гр. д. № 376/2023 г. на Районен съд – Ихтиман. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 8 101,82 лв. – стойност на начислена електрическа енергия за периода 13.01.2023 г. – 18.04.2023 г. по фактура № [ЕГН]/21.04.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) „има ли законова делегация КЕВР да сочи, кой от субектите по ЗЕ има право да прави корекции, като се вземе предвид, че по ПИКЕЕ от 2013 г. субектът е един, а по тези от 2019 г. друг и решенията кои да фактурира са взети от тези дружества, а не от Комисията“; 2) „ако отговора на първи въпрос е положителен, това не противоречи ли на разпоредбите на § 17 от ДР на ЗЕ“; 3) „ПИКЕЕ, като подзаконов нормативен акт дават ли право на едната страна в гражданскоправните отношения, да налага подобна санкция/корекция на сметка за ел. енергия, без тази страна да притежава властнически правомощия за налагането й“; 4) „противоречи ли обжалваното решение на решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о.“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. К. М., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: По делото е прието за установено, че ищецът е потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ за присъединен към електроразпределителната мрежа имот в [населено място], [улица], вх. Б, като през исковия период между страните е налице облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия за обект с клиентски № ...... На 18.04.2023 г. е извършена проверка на СТИ от служители на ответното дружество, за което по реда на чл. 49 ПИКЕЕ (2019 г.) е съставен констативен протокол, подписан от представители на оператора, в присъствието на независим свидетел от Федерацията на потребителите. В протокола е удостоверено, че е налице промяна в схемата на свързване чрез присъединени проводници преди средството за търговско измерване, като единият край на присъединението е свързан към изходящите фазови клеми на високомощни предпазители в трафопост, а в другия си край захранва част от ел. инсталацията на обекта. По този начин консумираната ел.енергия се измерва частично от СТИ и съответно не се заплаща от потребителя. При проверката е възстановена правилната схема на свързване на измервателната система, като жалбоподателят е уведомен за съставения констативен протокол с писмо изх. № 186191/19.04.2023 г. Съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за процесния обект са преизчислени количествата ел. енергия на база половината от пропускателната способност на измервателната система, като допълнително е начислена ел. енергия в размер на 12470 kWh. За извършената корекция, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, е издадена фактура [ЕГН]/21.04.2023 г. за сумата 8 101,82 лв. – начислена ел. енергия за процесния период. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, според която констатациите в КП № 2002424/18.04.2023 г. означават промяна в схемата на свързване на електромера, която води до непълно отчитане на потребената електрическа енергия. Преизчисляването на сметката е извършено по действащите към момента на корекцията цени, съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. За да счете предявеният иск за неоснователен, въззивният съд е посочил, че корекционната процедура е извършена по реда на ПИКЕЕ (в сила от 04.05.2019 г.), представляващи подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и задължителен за страните в настоящото производство. Същите са приети от компетентен орган – Комисията за енергийно и водно регулиране, на която с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ е делегирано да приема подзаконови нормативни актове, респ. - правила за измерване на количествата електрическа енергия, съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЕ. В съответствие с разпоредбата на чл. 45 ПИКЕЕ, в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа, ответното дружество е извършило техническа проверка на процесното СТИ, като е съставен КП № 2002424/18.04.2023 г., който отговаря на изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ. Предвид констатираната при проверката промяна в схемата на свързване на електромера (резултат от неправомерно присъединяване на проводници преди СТИ), съгласно чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. В случая, корекцията е извършена за 3-месечния период, предхождащ датата на проверката, съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. При съставянето на констативния протокол е спазена процедурата и изискванията по чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. В заключение е направен извод, че ищецът дължи заплащане на сумата 8 101,82 лв., представляваща стойността на доставената му електроенергия в посочения обем и за претендирания период. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че формулираните в изложението въпроси нямат претендираното от страната значение и не обуславят селектирането на жалбата. По първите три въпроса следва да се посочи, че въззивното решение изцяло съответства на трайно установената практика на ВКС, приемаща, че уредбата, обективирана в нормите на чл. 50 - чл. 56 ПИКЕЕ (2019 г.), е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, вкл. на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена, която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи. Това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен - т.е., налице е законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия. Следователно, с оглед действащите ПИКЕЕ, титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“, дефиниран с нормата на § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ - физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа; съгласно нормата на § 1, т. 4 от ДР към ПИКЕЕ - ползвател е клиент и/или производител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, т.е. включително всеки, който купува електрическа енергия за собствено ползване, съгласно дефинитивните норми на 27б и 27г от ДР на ЗЕ. Следователно, ползвател на мрежата е и крайният потребител, какъвто в случая е ищецът, чийто имот е снабдяван с електрическа енергия от електроразпределителната мрежа (вж. - решение № 77/30.05.2022 по гр. д. № 2708/2021 г., ІІІ г. о., решение № 85/27.06.2022 по гр. д. № 2528/2021 г., ІV г. о., решение № 60269/ 27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г., ІІІ г. о., решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. III г. о., решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г., ІV г.о., решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г., IV г.о. и др.). Последният въпрос в изложението не е ясно в какъв контекст се задава, поради което е ирелевантен за селектирането на жалбата. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение - не се установява. Във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, доводите на касатора не сочат за наличието на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от съдържанието му, а по формулираните въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като същите не обуславят допускането на касационния контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение