Определение № 7577 от 08.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, предл. 2-ро от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Пред Върховния административен съд (ВАС) е образувано адм. дело № 1762/2025 г. по жалба на Сдружение на риболовците от каскада „Арда“ СРКА срещу Заповед № РД 09-1315/ 30.12.2024 г. на министъра на земеделието и храните в частта по т. 4.1., с която е забранен риболовът през 2025 г., 2026 г. и 2027 г. с всякакъв вид риболовни уреди и средства в язовир Студен кладенец, обл. Кърджали, бреговата ивица в границата на ЗМ „Юмрук скала“, съгласно Заповед № 569/ 31.10.2000 г. на министъра на околната среда и водите. С Определение № 2940 от 20.03.2025 г. тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд приема, че заповедта е постановена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Изложени са мотиви, че този факт не е достатъчен, за да обоснове подсъдност на Върховния административен съд, тъй като по своята същност оспорената част от акта не може да се определи като издадена при упражняване на конституционно възложени функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Във връзка с горното е прието, че по правилата на родовата и местната подсъдност, спорът следва да бъде разгледан от Административен съд София - град. Производството по делото пред Върховния административен съд е прекратено и на основание чл. 135, ал. 2 АПК делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София – град. С Определение № 12927/14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3130/2025 г. тричленен състав на Административен съд София – град (АССГ) приема, че не е компетентен да се произнесе по спора. Развити са съображения, че при издаване на заповедта, министърът на земеделието и храните упражнява конституционното правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Обоснован е извод, че в случая се реализира законовото правомощие на министъра на земеделието и храните да ръководи и контролира изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите, чрез предвиждане на мерки за опазване на биоразнообразието във водните екосистеми и за устойчиво развитие на рибните ресурси в тях. Предвид горното, съставът на АССГ счита, че съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК не е компетентен да се произнесе по спора, поради което прекратява производството, повдига спор за подсъдност и изпраща делото за разрешаването му на петчленен състав на ВАС на основание чл. 135, ал. 4 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като прецени данните по делото, намира, че оспорването е подсъдно на Върховния административен съд по следните съображения: Според разпоредбата на чл. 132, ал. 1 АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. В чл. 132, ал. 2 АПК изчерпателно са изброени административните актове, които подлежат на оспорване пред Върховния административен съд като първа инстанция. В т. 2 (доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) е посочено, че това са оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. От анализа на разпоредбата следва, че на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, а именно тези по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Този извод е в съответствие с тълкуването на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, дадено с решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 13/2017 г. В мотивите на същото е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. В конкретния случай, оспорената Заповед № РД 09-1315/ 30. 12. 2024 г. е с характер на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и е издадена от министъра на земеделието и храните при упражняване на негово конституционно правомощие по чл. 115 от Конституцията на Република България. Според чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, приет с ПМС № 260/ 14. 10. 2019 г., министърът на земеделието и храните е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на земеделието, селските райони, горското и ловното стопанство, рибарството и аквакултурите и провежда държавната политика за безопасността на храните в съответствие с действащото законодателство. Със Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) се уреждат отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми. Законът има за цел да осигури устойчивото развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми, както и развитието на стопанския и любителския риболов и аквакултурите, и прилагането на правилата за отговорен риболов. В съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗРА, Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните, министъра на транспорта и министъра на околната среда и водите приема Национална програма за рибарството и аквакултурите, която включва: 1. анализ на състоянието и тенденциите за развитие на рибарството и аквакултурите, производството, равнището на технологиите, маркетинга, качеството на продукцията, потребителското търсене и други елементи на отрасъла; 2. мерки за опазване на биоразнообразието във водните екосистеми и за устойчиво развитие на рибните ресурси в тях; 3. мерки за подпомагане на рибарството и аквакултурите. Съгласно чл. 4, ал. 4 ЗРА министърът на земеделието и храните съвместно с министъра на транспорта и министъра на околната среда и водите, според компетенциите си, ръководят и контролират изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 ЗРА предвижда, че изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите се отчита ежегодно до месец март пред Министерския съвет от министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на транспорта. Съгласно чл. 30, ал. 3, т.1 ЗРА компетентен да издаде заповед относно временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми, е единствено министърът на земеделието и храните, на който като орган на изпълнителната власт, е възложено да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на рибарството и аквакултурите. Не е регламентирана възможност министърът на земеделието и храните да делегира правомощията си по издаване на актове по чл. 30, ал. 3 от ЗРА на друг орган. При отчитане на специфичния характер на акта, насочен към защита и опазване на популациите от риба и други водни организми, респективно биоразнообразието в посочените естествени води и водни обекти и изкуствени водни обекти, същият следва да се определи като такъв по ръководство и осъществяване на държавно управление в областта на рибарството и аквакултурите, в съответствие с действащото законодателство. По смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и в съответствие с Решение № 8 от 23.04.2018 г. по конст. дело № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България, като първа инстанция по жалби срещу акт с такова съдържание следва да се произнесе Върховният административен съд. В подкрепа на горното, следва да се посочи и съдебна практика, в съответствие с която идентични спорове са разглеждани като първа инстанция от Върховния административен съд: Решение № 2402 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело № 5267/2022 г. и присъединеното към него адм. дело № 5268/2022 г. по описа на ВАС, V о., Решение № 3518 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8401/2020 г., V о., Решение № 7116 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2020 г., V о., Решение № 10388 от 16.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2022 г., 5-членен с-в. Предвид изложеното настоящият състав приема, че компетентен да разгледа спора по подадената жалба на Сдружение на риболовците от каскада „Арда“ СРКА срещу Заповед № РД 09-1315/ 30.12.2024 г. на министъра на земеделието и храните, в частта по т. 4.1., с която е забранен риболовът през 2025 г., 2026 г. и 2027 г. с всякакъв вид риболовни уреди и средства в язовир Студен кладенец, обл. Кърджали, бреговата ивица в границата на ЗМ „Юмрук скала“, съгласно Заповед № 569/ 31.10.2000 г. на министъра на околната среда и водите, е Върховният административен съд. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4, предл. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,