Определение № 944 от 03.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 297/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 29.09.2011 год., постановено по гр.д. № 14065/2010 год. на Софийски градски съд, ГО, ІІ В въззивен състав. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Х. П. Т. от [населено място] оспорва процесуалната допустимост на касационната жалба срещу решението досежно иска за неимуществени вреди и наличието на основания за допустимост на решението в останалата част, както и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 27.02.2009 год. на СРС, 42 състав по гр.д. №10080/2007 год. в частта, в която касаторът [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Х. П. Т. на осн. чл. 49 ЗЗД сумата от 3 500 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи обезценка на лек автомобил, както и сумата от 4 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумите от 30 лв. и 27 лв. мораторна лихва върху горните главници. Прието е, че решението на първоинстанционния съд, в частта в която са отхвърлени предявените от Х. П. Т. срещу [фирма], [населено място] искове с пр. осн. чл. 49 ЗЗД за 5 400 лв. имуществени вреди, 5 000 лв. неимуществени вреди ,както и с пр. осн. чл. 86 ЗЗД съответно за 30 лв. и 27 лв. мораторна лихва за забава в плащането на двете главници, е влязло в сила като това е обявено в диспозитива на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, в която съдът се е произнесъл досежно предявените искове за неимуществени вреди и мораторна лихва доколкото цената по тези искове / съответно първият от тях в размер на 5 000 лв., а вторият и третият съответно в размер на 30 лв. и 27 лв./ са под предвидения в разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК мининум, обуславящ процесуалната допустимост на жалбата. С оглед на това в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. В останалата част / досежно иска за имуществени вреди, предявен в размер на 5 400 лв. касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Налице са и предвидените в закона предпоставки за допустимост на касационното обжалване на решението в тази част на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по поставения от касатора въпрос: В случай, че е обжалвано първоинстанционното решение изцяло, а в последствие в същото е открита явна фактическа грешка и е постановено решение за нейната поправка и това решение не е обжалвано самостоятелно,счита ли се, че първоначално подадената срещу цялото решение въззивна жалба обхваща и допълнително постановеното решение за поправка на явната фактическа грешка. С оглед на това решението в частта досежно претендираните имуществени вреди следва да се допусне до касационно обжалване по този въпрос. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.