Определение № 2026 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 776/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Найс Бийч” ЕООД, чрез пълномощника му адв. Я. Д. от САК, срещу решение № 703/02.12.2024 г., постановено по в. т. д. № 625/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 търговски състав, с което е потвърдено решение № 550/12.04.2024 г., постановено по т. д. 1315/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-2 с-в, с което изцяло са уважени предявените от „Пенрод Мениджмънт Интернашънъл” ЛЛС, чуждестранно търговско дружество, регистрирано в САЩ, и от „Омега Ентърпрайсис” С.А.Р.Л., чуждестранно търговско дружество, регистрирано в Люксембург, срещу „Найс Бийч” ЕООД активно кумулативно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО, както следва: I) от „Пенрод Мениджмънт Интернашънъл” ЛЛС – 1) за установяване на факта на извършено нарушение от „Найс Бийч” ЕООД на субективното право на „Пенрод Мениджмънт Интернашънъл” ЛЛС върху марка на ЕС № 2441640, NIKKI BEACH, комбинирана, регистрирана на 17.03.2003 г. за услуги от клас 42 „услуги на ресторанти и барове” и върху международна регистрация на марка с № 868141, NIKKI BEACH, комбинирана, с посочване на ЕС, признато на 20.11.2006 г. за услуги от клас 43 „кафе-ресторанти, услуги на ресторанти и барове; ресторантьорски услуги; ресторанти”, чрез използване в търговската си дейност, свързана със стопанисването на обект, представляващ плажен клуб и ресторант „Кики Бийч”, с адрес к.к „Слънчев бряг”, морски плаж „Слънчев бряг - централен”, ПИ 51500.505.218, обекти с № 159, № 159.1, № 159.2, № 159.3, № 159.4, № 159.5, считано от 23.06.2023 г. на фигуративен знак със словни елементи „KIKKI BEACH”, самостоятелно и в комбинация с изцяло фигуративен знак - лого, представляващо изображение на две сини стрели, пресичащи се в горния им край, както и неговият вариант на кирилица „КИКИ БИЙЧ” (по положителния установителен иск) и 2) за преустановяване на извършеното нарушение, считано от 23.06.2023 г., на субективното право на „Пенрод Мениджмънт Интернашънъл” ЛЛС върху марка на ЕС № 2441640, NIKKI BEACH и марка на ЕС № 868141, NIKKI BEACH (по осъдителния иск) и II) от „Омега Ентърпрайсис” С.А.Р.Л. – 1) за установяване на факта на извършено нарушение от „Найс Бийч” ЕООД на субективното право на „Омега Ентърпрайсис” С.А.Р.Л. върху марка на ЕС № 13461645, NIKKI BEACH WHITE PARTY, словна, регистрирана на 13.04.2015 г. за услуги от клас 35, 41 и 43, чрез използване в търговската си дейност, свързана със стопанисването на обект, представляващ плажен клуб и ресторант „Кики Бийч”, с адрес к.к „Слънчев бряг”, морски плаж „Слънчев бряг - централен”, ПИ 51500.505.218, обекти с № 159, № 159.1, № 159.2, № 159.3, № 159.4, № 159.5, считано от 23.06.2023 г., на фигуративна марка със словни елементи „KIKKI BEACH”, самостоятелно и в комбинация с изцяло фигуративен знак - лого, представляващо изображение на две сини стрели, пресичащи се в горния им край, както и на неговия вариант на кирилица „КИКИ БИЙЧ” и 2) за преустановяване на извършеното нарушение, считано от 23.06.2023 г., спрямо притежаваната от „Омега Ентърпрайсис” С.А.Р.Л. марка на ЕС № 13461645, NIKKI BEACH, NIKKI BEACH и марка на ЕС № 868141, NIKKI BEACH. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неговата необоснованост – макар и ищците да не са доказали по несъмнен начин, че са притежатели на процесните търговски марки, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (при служебно извършени справки в интернет сайтове, които нямат съдържание на български език) въззивният съд е приел за установено, че те са носители на субективни права върху тези търговски марки. Счита за неустановени в процеса на доказване наведените от ищците фактически твърдения, че потребителите в Република България са били въведени в заблуждение относно предоставените от ответника в процесния обект услуги, както и че е налице идентичност на тези услуги, за които е предоставена защита на търговските марки на ищците, и услугите, за които е подадена заявката за регистрацията на марката KIKKI BEACH, респ. че е налице идентичност в словесните наименования на двете марки. В този смисъл, поддържа, че с оглед предназначението на заведението – плажен бар, съдържанието на думата „beach” не е изключение и е често срещано по Българското Черноморие. Поддържа, че макар и да е налице известно фонетично и словесно сходство между наименованията „Nikki” и „Kikki”, тяхната звукова характеристика по никакъв начин не може да породи заблуда у клиентите за търговска марка, която не предлага характерна за България услуга. От друга страна, твърди, че между тези два символа съществува и концептуално различие, поради което ответникът не е извършил нарушение на правата върху процесната търговска марка по смисъла на чл. 13 ЗМГО. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроса: 1. „Дали за потребителите, към които са насочени услуги, предлагани от ответника, може да възникне заблуда за услугите, предлагани от ищеца, доколкото осведомеността на средния потребител варира с оглед предлаганата услуга?” и 2. „Доколко съществува вероятност от объркване, която включва възможност за свързване на знака с марката, без да е изследвана осведомеността на средния потребител на луксозната услуга (предимно заможни чужденци), предлагана от ищеца, в сравнение с тази на ответника, която се предлага само на български език?” (твърди се, от една страна, че тези въпроси противоречат на разясненията по точното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени в § 26 от Решение от 22.06.1999 г. на СЕС по дело С- 342/97, а от друга, техният правен отговор ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото). Ответниците по касационната жалба са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги е възприел като свои, е счел за безспорно, че при справка в официалната интернет страница на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) ( https://euipo.europa.eu ) ищецът „Пенрод Мениджмънт Интернашънъл” ЛЛС е регистриран като притежател на марка на ЕС № 2441640, комбинирана, със словна част „NIKKI BEACH”, регистрирана на 17.03.2003 г. и със срок на закрила до 07.11.2031 г., за услуги от клас 42 „услуги на ресторанти и барове” съгласно МКСУ. Ищецът „Омега Ентърпрайсис” С.А.Р.Л. е регистриран като притежател на марка на ЕС № 13461645 „NIKKI BEACH WHITE PARTY”, словна, регистрирана на 13.04.2015 г. и със срок на закрила до 14.11.2024 г., за услуги от клас 35, 41 и 43 съгласно МКСУ. От служебна справка в Международния регистър на марките (Global Brand Database), поддържан от Световната организация по интелектуална собственост (WIPO), достъпен на https://branddb.wipo.int/, по заявка на „Пенрод Мениджмънт Интернашънъл” ЛЛС е извършена международна регистрация с № 868141 на комбинирана търговска марка „NIKKI BEACH”, вкл. за услуги от клас 43 „кафе- ресторанти; услуги на ресторанти и барове; ресторантьорски услуги; ресторанти” според Ницската класификация. Регистрацията датира от 28.09.2005 г., съответно изтича на 28.09.2025 г., като на 20.11.2006 г. е вписано териториално разширение за Европейския съюз. Приел е за установено, че „Найс Бийч” ЕООД е регистрирано на 18.05.2023 г. с предмет на дейност: кафетерии, хотелиерство, ресторантьорство, заведения за обществено хранене, както и че стопанисва от 23.06.2023 г. обект „Кики Бийч”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, област Бургас, [община], с адрес: морски плаж „Слънчев бряг централен”, ПИ 51500.505.218, обекти с № 159, № 159.1, № 159.2, № 159.3, № 159.4, № 159.5. При упражняване от ответника на търговската му дейност в стопанисвания от него плажен клуб и ресторант „Кики Бийч” в к. к. „Слънчев бряг” се използвало означението „KIKKI BEACH”, изписано в син цвят и със специфичен шрифт, самостоятелно или в комбинация със знак, представляващ изображение на две сини стрели, пресичащи се в горния край. На входната арка, която е разположена в началото на дървената пътечка, водеща към заведението на ответника, а така също на бара, на белите плажни чадъри, на салфетките, на табелките с надпис „reserve”, както и върху облеклото на персонала, е поставен фигуративен знак със словни елементи „KIKKI BEACH” - стилизирано словно съчетание, изписано със син шрифт - като този знак се използва самостоятелно или в съчетание с изцяло фигуративен знак - две пресичащи се в горния си край сини стрели - разположен в средата (между двете думи) на словното съчетание или над него. В началната страница в интернет означението „KIKKI BEACH” е изписано в син цвят и със специфичен шрифт, в комбинация с изображението от две пресичащи се в горния си край сини стрели, разположено между думите „KIKKI” и „BEACH”. На уеб страницата, в подразделението „Галерия”, са достъпни деветдесет и седем на брой снимки, обособени в осем подразделения, озаглавени, както следва: „Интериор”, „Гръцко парти”, „Американско парти”, Тропикана парти”, „Пиратско парти”, „Модно парти”, „Ориенталско парти” и Червено парти”. Наименованието „KIKKI BEACH” в син цвят и със специфичния шрифт - в комбинация със знака с двете сини пресечени стрели, разположено между двете думи на съчетанието, е поставено върху входа на основната сграда на заведението откъм басейна, а върху сламения покрив на дървената конструкция, намираща се в откритата част на заведението, е поставен надпис „KIKKI BEACH”, изписан с бели букви със същия специфичен шрифт. Процесното означение в съчетание с логото от двете пресечени стрели се забелязва върху чадърите в заведението, както и върху табелките за резервация. Рекламираните на уеб страницата услуги, се отнасят именно до стопанисвания от ответника плажен клуб и ресторант „Кики Бийч”. От официалната фейсбук страница на плажен клуб и ресторант „Кики Бийч”, достъпна на https://www.facebook.com/kikkibeachbulgaria, е установено многократното използване на процесния знак - в профилна снимка, като лого на притежателя на страницата, поставена в горния ляв край на всяка от неговите публикации във Фейсбук, както и във всяка от публикуваните рекламни снимки за провежданите в клуба събития. Апелативният съд е счел за неоснователен правния довод на въззивника за недоказаност на фактическото твърдение на ищците, че са носители на субективно право върху процесните марки. От заверените преписи на извлечения от регистъра на марките на ЕС е приел за установено, че „Пенрод Мениджмънт Интернашънъл” ЛЛС притежава регистрирани марки 0868141/28.09.2005 г. и[ЕИК]/17.03.2003 г. – „NIKKI BEACH”, с дата на изтичане на срока до 07.11.2031 г., за стоки и услуги от класове 35, 42 и 43 по Класификация от Ница, като от тях клас 43 е за „Услуги по снабдяване с храна и течности, обслужване на ресторант, бар и кетърингови услуги”. „Омега Ентърпрайсис” С.А.Р.Л. притежава регистрирана марка[ЕИК]/13.01.2024 г. – „NIKKI BEACH WHITE PARTY”, с дата на изтичане на срока на 14.11.2024 г., за стоки и услуги от класове 35, 41 и 43 по Класификация от Ница, като от тях клас 43 е за „Услуги по снабдяване с храна и течности, обслужване на ресторант, бар и кетърингови услуги”. Първоинстанционният съд служебно е извършил само допълнителна проверка в публичен регистър, която установява вече доказани факти за притежаването на право върху регистрирани марки от ищците. Въззивният съд е изяснил, че предмет на правния спор между страните във въззивното производство представлява правото на ответника да ползва в дейността си словосъчетанието „KIKKI BEACH” въз основна на предварителен договор, сключен с М. П. от 25.02.2023 г., за предоставяне на изключителна лицензия върху тази словна марка, но е приел, че с договор не могат да се отстъпват права по заявена за вписване марка в Патентното ведомство, която не е регистрирана, а и предварителният договор има за свой предмет само и единствено сключване на окончателен договор за такива права. От друга страна, с решение от 14.02.2024 г. на Патентно ведомство на Република България е отказана регистрация на заявена от М. М. П. марка „KIKKI BEACH” - словна, във връзка с основанието по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО за всички услуги, за които се търси. Апелативният съд е счел за неоснователни и правните доводи на въззивника, че ищците не са установили, че притежаваните от тях марки се ползват с изключителна известност и висока отличителност на услугите, за които е регистрирана, че тяхната търговска марка е добила известност по смисъла на чл. 12, ал. 10 ЗМГО и че не бил спазен редът дадена марка да бъде определена за общоизвестна - съгласно чл. 12, ал. 11 от ЗМГО, за да се приложи нормативната забрана, уредена в чл. 12, ал. 3 ЗМГО, за регистрация на търговска марка. Изяснил е, че ищците са предоставили използването на процесните марки в множество заведения, разположени на световно известни плажове на САЩ, Франция, Карибите, Испания, Тайланд, Монако, ОАЕ, Турция, Италия и Гърция, поради което тези факти са повече от достатъчни да установят, че марката се ползва със световна известност и висока отличителност на предоставените услуги. Нещо повече, именно тези факти са послужили като основание за постановяване на отказ за регистрация на заявена от М. М. П. марка „KIKKI BEACH” от Патентно ведомство на Република България. По същите съображения е приел за неоснователно и съждението на въззивника, че не били доказани твърденията на ищците за въвеждане в заблуждение на потребителите в Република България - относно предоставените от ответника плажни услуги (чадъри, шатри, шезлонги, басейни и пр.), както и че нямало идентичност на предоставените услуги между марката на ищците „NIKKI BEACH” и ползваната от ответника „KIKKI BEACH”. Счел е, че нарушението се изразява в обстоятелството, че името на заведението и всички предоставени услуги в него силно наподобяват и са много сходни с правата на ищците по регистрираните марки - за идентични заведения и услуги. Според апелативния съд неоснователен е и правният довод на въззивника, че не се наблюдава сходство във фигуративните елементи на сравняваните знаци - единият символ създавал впечатление за триъгълник, докато използваният от ответника изобразявал кръст. Изяснил е, че при съпоставка между тези елементи се установява почти пълна идентичност на фигуративните знаци, с изключение оформянето като стрели на страните на равнобедрения триъгълник. Неоснователно ся явявало и твърдението на въззивника, че марката на ищеца носи тематичност на конкретно парти, а марката на ответника била наименование на обект. От събраните по делото доказателствени средства се установявало, че регистрираните марки от ищците се отнасят както за наименование на световно известни заведения, така и за наименование на провежданите в тях партита. При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни доводи апелативният съд е обосновал правното съждение, че е доказан фактът на процесното нарушение, поради което предявените установителни искове са основателни, а тяхното уважаване обуславя основателността и на осъдителните искове – ответникът да преустанови констатираните нарушения. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставените материални въпроси не са правни по смисъла на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като с тях по същество се релевират правни доводи за необоснованост на въззивното решение. Обстоятелството дали нарушителят е използвал знак (символ, изображение, звук и пр.) за стоки и/или услуги, който е идентичен или сходен на марката, за които тя е регистрирана, за който да съществува вероятност за объркване на потребителите – когато е налице възможност за свързване на знака с марката (нарушение по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО), е от фактическо естество и се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Именно в този смисъл са и задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и приложение на съюзното право, дадени с посоченото от касатора Решение от 22.06.1999 г. на СЕС по дело С-342/97 (по съображения от § 24 до §28, вкл.) - не може да се определи общо, например чрез позоваване на определени проценти по отношение на известността на марката сред засегнатите кръгове, кога една марка притежава висока отличителна сила. Освен това при цялостната оценка на вероятността от объркване във връзка с приликата на съответните марки в образ, звук или значение трябва да се вземе предвид общото впечатление, което марките предизвикват, като се обръща внимание на отличителните и доминиращи елементи. При цялостната оценка на вероятността от объркване решаващо значение има начинът, по който марката въздейства върху средния потребител на този вид стоки или услуги, като средният потребител възприема една марка обикновено като цяло и не обръща внимание на отделните детайли. При тази цялостна оценка трябва да се вземе предвид средно информираният, внимателен и разумен среден потребител на съответния вид стоки. Въпреки това трябва да се има предвид, че средният потребител рядко има възможност да сравни различни марки директно, а се доверява на несъвършеното изображение, което е запазил в паметта си. Освен това трябва да се отчете, че вниманието на средния потребител може да варира в зависимост от вида на съответните стоки или услуги. За да се прецени доколко е голяма приликата между съответните марки, сезираният съд трябва да определи степента на тяхната прилика по отношение на образа, звученето и значението, а при необходимост да отчете и вида на съответните стоки или услуги, както и условията, при които те се предлагат, за да оцени значението на отделните елементи. При тази оценка следва да се вземат предвид всички релевантни фактори и по-специално характеристиките, които марката притежава поначало, включително обстоятелството дали съдържа описателни елементи по отношение на стоките или услугите, за които е регистрирана. Не може общо, например чрез позоваване на определени проценти по отношение на известността на марката сред съответните потребители, да се посочи кога дадена марка притежава висока отличителна сила. В този смисъл е и последващата практика на СЕС (напр. разясненията по § 45 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-334/22) по приложението на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз - ако националният съд приеме, че е използван сходен, а не идентичен с марката знак и че стоките на третото лице са идентични или сходни със стоките, за които е регистрирана тази марка, той ще трябва да прецени дали е налице вероятност от объркване по смисъла на чл. 9, § 2, б. „б” от Регламент 2017/1001, като вземе предвид всички релевантни фактори, по-специално степента на сходство на знаците и тази на стоките, възприятията на средните съответни потребители, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни, когато виждат стоките, за които третото лице използва знака, както и степента на внимание на тези съответни потребители, отличителния характер на марката на ЕС или условията, при които стоките се предлагат на пазара (вж. в този смисъл решения от 11.11.1997 г., C-251/95, т. 22, и от 4 март 2020 г., C-328/18). Произнасяйки се по правните доводи на въззивника, че не били доказани твърденията на ищците за въвеждане в заблуждение на потребителите в Република България - относно предоставените от ответника плажни услуги (чадъри, шатри, шезлонги, басейни и пр.), както и че нямало идентичност на предоставените услуги между марката на ищците „NIKKI BEACH” и ползваната от ответника „KIKKI BEACH”, по същество въззивният съд е съобразил тълкувателните разяснения относно приложението на съюзното право, уреждащо защитата на търговски марки, като е приел, че нарушението от ответника се изразява в обстоятелството, че името на заведението и всички предоставени услуги в него силно наподобяват и са много сходни с правата на ищците по регистрираните марки - за идентични заведения и услуги. Счел е, че се наблюдава сходство във фигуративните елементи на сравняваните знаци. Изяснил е, че при съпоставка между тези елементи се установява почти пълна идентичност на фигуративните знаци, с изключение оформянето като стрели на страните на равнобедрения триъгълник. Приел е за установено, че ищците са предоставили използването на процесните марки в множество заведения, разположени на световно известни плажове на САЩ, Франция, Карибите, Испания, Тайланд, Монако, ОАЕ, Турция, Италия и Гърция, поради което тези факти са повече от достатъчни да установят, че марката се ползва със световна известност и висока отличителност на предоставените услуги. За да обоснове своите съждения, на основание чл. 272 ГПК апелативният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги е възприел като свои. Именно в мотивите на СГС е изяснено, че вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО представлява опасността у тях да възникне грешна представа за производствения или търговския произход на съответните услуги, в резултат от която те да приемат, че стоките, обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използваният от ответника знак, произхождат от едно и също лице или икономически свързани лица. Степента на вероятността за объркване се преценява с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния, относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната категория услуги. Услугите на ресторант и бар са услуги, използвани от широк кръг от обществото, поради което релевантният кръг потребители, по отношение на който следва да бъде преценена вероятността от объркване, се състои от масовия потребител в Европейския съюз, на която територия правата на маркопритежателя се ползват със защита. Дали при осъществения анализ на събраните по делото доказателства апелативният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, обуславяща необосноваността на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на обстоятелството, че поставените от касатора въпроси са изяснени с константната практика на СЕС при задължителното за националните юрисдикции тълкуване и приложение на съюзното право и в частност на чл. 9, § 2, б. „б” от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз, уреждащ отношенията, възникнали при нарушение на субективни права върху търговска марка, когато знакът за стоки и/или услуги е използван от трето лице във връзка със стоки или услуги, идентични или сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката на ЕС, в случай че съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората (вероятността от объркване включва възможност за свързване на знака с марката), не може да бъде обоснована и специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба „Омега Ентърпрайсис” С.А.Р.Л. сумата от 3129,33 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от това търговско дружество за изготвяне на отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд