Определение № 162 от 16.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4964/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Т. П. и А. Т. П. срещу определение № 539/08.11.2024 г. по ч. гр. дело № 450/2024 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на В. Т. П. и А. Т. П. срещу определение № 2274/12.09.2024 г. по гр. д. № 1695/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателите молба за освобождаването им от държавна такса по подадената от тях въззивна жалба срещу постановеното по делото първоинстанционно решение, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбоподателите П. и П. поддържат, че обжалваният акт е неправилен, тъй като съдът е оставил без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, без да даде възможност на молителите да уточнят относимите факти и доказателства, необосновано приемайки я за бланкетна. Молят атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважено искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите се позовават на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулират следните въпроси: 1. „Следва ли съдът при разглеждане на молба за освобождаване от такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК да предостави на молителя възможност да отстрани евентуални нередовности на молбата, когато съдържанието й е счетено за бланкетно, с оглед гарантиране на правото на достъп до правосъдие?“; 2. „Следва ли съдът да мотивира отказа си да уважи молба за освобождаване от такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК чрез изрично посочване на липсващите или недостатъчни данни, които молителят не е предоставил, с оглед гарантиране на правото на защита?“; 3. „Длъжен ли е съдът, при разглеждане на молба за освобождаване от такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК, да анализира предоставените доказателства в съвкупност и да ги съпостави с конкретните твърдения на молителя относно неговото имуществено състояние?“; 4. „Следва ли съдът, в случай на отказ да уважи молба за освобождаване от такси и разноски поради бланкетност, да изиска от молителя уточняване на твърденията и представяне на допълнителни доказателства преди постановяване на крайния акт?“ и 5. „Може ли съдът да откаже разглеждане на молба за освобождаване от такси и разноски, когато представените обстоятелства и доказателства са непълни, без да даде на молителя възможност за допълване на исканата информация?“, които намират, че ще са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че касаторките, ответнички в производството, са депозирали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение № 628/10.07.2024 г. по гр.дело № 1695/2023 г. на Бургаски окръжен съд. С оглед разпореждане № 2640/05.08.2024 г. на администриращия съд, с което въззивната им жалба е оставена без движение и е указано в едноседмичен срок да представят доказателство за внесена държавна такса в размер на 1 593. 38 лв., В. Т. П. и А. Т. П. са депозирали молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от това задължение поради липса на средства. С разпореждане № 2787/20.08.2024 г. Бургаският окръжен съд е указал на молителките в едноседмичен срок да представят доказателства за доходите си, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и други относими към уважаването на молбата обстоятелства, като е посочил, че при неизпълнение на тези указания молбата ще бъде отхвърлена. Разпореждането е връчено на молителките чрез техния пълномощник адв. П. на 02.09.2024 г.. С определение № 2274 от 12.09.2024 г. по гр. д. № 1695/2023 г., Бургаският окръжен съд е приел, че молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК не е подкрепена с доказателства, като не са изпълнени дадените в този смисъл указания на съда в рамките на дадения срок, поради което я е оставил без уважение. Въззивният Бургаски апелативен съд е посочил в обжалваното определение, че съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Подчертал е, че въпреки предоставената от първата инстанция възможност молителките не са представили доказателства в подкрепа на твърдяната от тях невъзможност да заплащат държавна такса по въззивната си жалба, поради което е възприел за правилен извода на Бургаски окръжен съд за неоснователност на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставените от жалбоподателите въпроси осъществяват общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но спрямо тях не е налице наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е достатъчно ясна и по приложението й е формирана константна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване. Въззивният съд по конкретното дело е мотивирал отказа си да освободи ответничките от задължението за заплащане на държавна такса по въззивната им жалба с направен извод, че въпреки дадените им указания, молителките не са представили доказателства за обстоятелствата по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, въз основа на които се извършва преценката разполагат ли те със средства за заплащане на съответната държавна такса. Апелативният съд е приел, че за освобождаването от държавна такса законът е въвел критерии, които касаят имущественото, здравословното и семейно състояние, трудовата заетост и възрастта на молителя, като дали последният отговаря на тези критерии съдът преценява въз основа на доказателства, които следва да бъдат предоставени по делото. При непредставянето им съдът не може да извърши своята преценка по чл. 83, ал. 2 ГПК. Процедирайки по този начин, въззивният съд е съобразил изцяло константната съдебна практика (определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, II т. о. и др.), според която, с чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможност физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски по делата, когато е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането. Поради неосъществено релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение