Определение № 50422 от 07.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1649/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Витоша Скай“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 2926 от 12.12.2018 г. по в.т.д. № 3766/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 621 от 22.03.2018г. по т.д. № 9409/2016г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отменени решенията на общото събрание на „Витоша Скай“ ООД, проведено на 21.12.2016г., с които Р. С. Т. е изключен като съдружник, освободен е като управител, съдружникът И. М. е поел дружествените дялове на изключения съдружник и е приет устав на дружеството, по искове с правно основание чл.74 ТЗ, предявени от Р. С. Т.. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се иска неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Изложени са подробни съображения срещу изводите на съда по материалната законосъобразност на решенията. Допускането на касационното обжалване е обосновано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2, предл. последно ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като процесуалноправен въпрос, по който САС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – ППВС № 1 от 13.07.1953г. по гр.д. № 1/1953г. и Решение № 57 от 02.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г., ВКС, ІІІ г.о., се сочи – „процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните.“ Като материалноправен въпрос, по който САС се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС – Решение № 5 от 05.02.2016г. по т.д. № 3583/2014г. на ВКС, ІІ т.о., се сочи - „ задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси относно дали действията/бездействията/ поведението/ на съдружника и управител Р. Т. са такива против интересите на дружеството, създаващи пречки за нормалната дейност на дружеството, така също и действия, водещи до компрометиране на търговската му дейност.“ Ответникът по касационната жалба – Р. С. Т., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. С Определение № 67/27.03.2020г. производството по настоящото дело е било спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, а след постановяване на такова на 31.05.2023г. – възобновено с Определение № 50110/06.06.2023г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от Р. С. Т. против „Витоша Скай“ ООД искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на всички решения, взети на проведено на 21.12.2016г. общо събрание на ответното дружество. По делото е безспорно, че към 21.12.2016г. съдружници във „Витоша Скай“ ООД са били Р. Т. и И. М., като всеки от тях е притежавал по 50% от дяловете на капитала на дружеството и всеки от тях е имал качеството на управител. Управлението и представителството на дружеството е следвало да се осъществява само заедно. Общото събрание е било свикано от управителя М. и е взело решения за изключване на съдружника Т.; поемане на дяловете му от съдружника М.; освобождаване на Т. като управител; приемане на нов дружествен договор и оправомощаване на едноличния собственик на капитала М. да договаря сам със себе си при сключване на договор за управление. Оспорването на решенията на ОС от ищеца Т. се основава на твърдения за опороченото му свикване и провеждане, както и за материална незаконосъобразност на приетите решения. Софийски градски съд е приел, че общото събрание е свикано редовно и проведено съобразно закона и дружествения договор при наличието на кворум и мнозинство за приемане на решенията. За да отмени решението за изключване на съдружника Т., обусловило отмяната и на останалите решения на ОС, съдът е приел, че не са били налице предпоставките на чл.126 ал.3 ТЗ – липсва неизпълнение на задълженията му като съдружник. Сезиран с въззивната жалба на „Витоша Скай“ ООД, за да потвърди обжалваното решение, препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, съставът на САС е изложил и собствени фактически и правни съображения след обсъждане на представените по делото доказателства и доводи на страните. По очертаните с касационната жалба спорни въпроси, относими към приетото в атакувания акт досежно материалната законосъобразност на решенията на ОС, съставът на апелативния съд е изложил следното: С мотив, че не попада в приложното поле на чл.126, ал.3,т.1 или т.3 от ТЗ е прието соченото от ищеца неизпълнение от страна на Т. на задължението да предостави на съдружника М. неограничен достъп до счетоводните и другите книжа на дружеството, тъй като тези действия са от компетентността на управителя, чиято отговорност се реализира по реда на чл.145 ТЗ и неизпълнението им не може да бъде основание за изключването му като съдружник. За пълнота на изложението въззивният съд е посочил, че въззиваемият Т. в качеството му на управител на дружеството е направил необходимото за предоставяне на достъп до счетоводните книжа на дружеството на съдружника И. М.. След анализ на обсъдените гласни доказателства, събрани в първоинстанционното производство, съставът на САС е приел за установено, че на съдружника М. са били предоставени изисканите от него счетоводни книги и че е имал достъп до тях, от който се е възползвал лично и чрез пълномощник. По отношение установеното ограничаване на достъпа - по време и с невъзможност да се изнасят от офиса на счетоводителя оригинали или да се изготвят преписи от проверяваните книжа, е изложено, че няма данни тези ограничения да са били поставяни от въззиваемия Т.. За правилни въззивният съд е приел изводите на първостепенния съд, че останалите твърдения в предупреждението за изключване досежно невъзможността да се вземат решения по въпросите за: - смяната на счетоводителя; - за предприемане на съдебни действия срещу трето лице и -за довършване на жилищните кооперации или решение на общото събрание за допълнителни парични вноски, могат да бъдат квалифицирани като нарушения на задълженията на въззиваемия в качеството му на съдружник само ако се установи, че той със свои действия виновно е създавал пречки за постигане на такова общо съгласие или за вземане на решение от общо събрание, както и че това е било в противоречие с интересите на дружеството. С мотив, че въпрос на упражняване на членствено право е целесъобразността на избора на съдружника как да гласува по определени точки от дневния ред, е обоснован решаващият извод, че несъгласието на Т. с вземането на решение по тези въпроси, съобразно желания от съдружника М. резултат, не означава, че Т. е действал против интересите на дружеството. Акцентирано е, че действие против интересите на дружеството ще е налице единствено когато съдружникът съзнателно препятства вземането на такива решения, респ. отказва да изпълни или да окаже съдействие за изпълнението на вече взети решения на общото събраните на съдружниците, за които факти и обстоятелства е прието, че по делото не са ангажирани доказателства. Посочено е също така, че от протокола на общото събрание, проведено на 7.12.2016г., се установява само, че съдружниците във „Витоша Скай“ ООД не са могли да формират общо съгласие и да вземат решение по горните въпроси, но не и че съдружникът Т., чрез неговия пълномощник, е създал пречки за вземането на тези решения. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото липсват доказателства, че действията или бездействията на въззиваемия са противни на интересите на дружеството и поради неустановеност дали интересите на дружеството са налагали смяна на счетоводителя или предприемане на действия за завършване на строителството на недовършените жилищни сгради, вместо да се изчака изясняване на законовия статут на строежите и на възможността за въвеждането им в експлоатация, каквато е позицията на въззиваемия при отказа да се вземе решение по този въпрос. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Независимо от отделното им формулиране, и двата въпроса във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са относими към задължението на въззивния съд да даде самостоятелно разрешение на правния спор след като извърши анализ на ангажираните от страните доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и формира свои собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Същите са значими за делото, но при разрешаването им въззивният съд не е процедирал в противоречие със сочената от касатора задължителна практика на ВС и ВКС и казуална практика на ВКС по чл.290 ГПК. Касаторът е обосновал значението на въпросите за изхода на делото с твърдения, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил възраженията му, че съдружникът Т. има управителни функции в решенията на Общото събрание, което повишава отговорността му; не е отчетено несъгласието на съдружника М. да се ползват услугите на действащите счетоводител и счетоводна къща; не е обсъдено нарушението, изразяващо се в липса на съгласие и съдействие от страна на Т. за довършване на жилищните сгради и за предприемане на съдебни действия срещу трето лице – наемател на дружеството, както и непроизнасяне по въпроса дали действията/ бездействията на Т. са такива против интересите на дружеството. Твърденията за необсъждане на посочените възражения /доводи/ не кореспондират с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е изложил подробни съображения по материалната законосъбразност на взетите решения за всяко от нарушенията поотделно, обсъждайки възраженията и доводите на въззивното дружество. Независимо от приетото, че предоставянето на достъп до счетоводните книги на дружеството е действие от компетентността на управителя и неизпълнението на това задължение не може да е основание за изключването му като съдружник на основание чл.126, ал.3,т.1 ТЗ, въззивният съд се е произнесъл и по същество, приемайки, че в качеството на управител ищецът Т. не е извършил соченото нарушение. Следователно, в съответствие с приетото в т.3 от ТР от 31.05.2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС, съгласно която „Санкцията по чл.126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл.126, ал.3,т.1-т.3 ТЗ“, решаващата инстанция е разгледала и се е произнесла по соченото нарушение за извършени от ищеца действия в качеството му на управител на ответното дружество. Останалите оплаквания при обосноваване на въпросите в изложението са по правилността на фактическите и правни изводи на решаващия съд, преценката на която е извън предмета на селективното производство по чл.288 ГПК. Предвид мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е изложил свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване по поставените в изложението процесуалноправни въпроси. Основанията по чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, предл.трето ГПК са посочени, без обосноваване, което препятства разглеждането им. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК