Определение № 5146 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1936/2026 г.

С определение №72 от 01.10.2026г. по дело №50/2026г. смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд е определил по реда на чл.135, ал.5 от АПК Върховния касационен съд като съд, който е компетентен да разгледа жалбата на адв. В. В. Й. срещу решение №1521 от 12.12.2024г. на Висшия адвокатски съвет, с което е отказано предоставянето на функции, финансови средства, помещения и достъп до регистрите на адвокатурата по направеното искане от адв. В. Й.. По допустимостта на жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: При постановяване на обжалваното решение Висшият адвокатски съвет е действал в изпълнение на правомощията си по чл.78, ал.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, като съгласно чл.122, ал.2 от същия закон решенията му са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. В ЗА липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на Висшия адвокатски съвет. Съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на РБ адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация, която подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗА, съгласно който адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на Висшия адвокатски съвет и осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. С оглед на изложеното решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на обжалване само в изрично предвидените от закона случаи - чл. 7, ал. 4 - ал. 7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и ал. 5, чл. 19, ал. 7 и ал. 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА, в какъвто смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС ( определение № 273/28.09.2023 г. по гр. д. № 3355/2023 г. на III г. о. на Върховния касационен съд и цитираните в него определение № 250/10.01.2017 г. по гр. д. № 3301/2016 г. на III г. о.; определение № 1/5.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на IV г. о.; определение № 366/5.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на IV г. о.; определение № 22/27.01.2015 г. по гр. д. № 6379/2014 г. на III г. о., определение № 236/1.11.2016 г. по гр. д. № 2803/2016 г. на III г. о.). Обжалваното в настоящото производство решение не попада сред изброените по-горе, за които в ЗА е предвиден съдебен контрол от ВКС, поради което не подлежи на обжалване. Подадената срещу него жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Воден от изложеното, съдът