Определение № 3936 от 22.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2073/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез юрисконсулт Я. Б., срещу въззивното решение № 207 от 30.11.2022 г. по в. гр. д. № 410/2022 г. на АС – Пловдив. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Моли въззивното решение да се отмени и да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предложение последно ГПК. Ответните страни по касационната жалба – ищци в производството Н. С. Ч. и А. Н. Ч.- действащ чрез своя баща и законен представител Н. С. Ч., чрез общия си пълномощник адв.С. Н., оспорват касационната жалба с писмен отговор. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпило и писмено становище от „Европейски пътища“ АД -трето лице помагач конституирано на страната на ответника – касатор Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което намира касационната жалба за основателна. Другите трети лица-помагачи на ответника: „Грома Холд“ ЕООД и „Инжстройинженеринг“ ЕООД, не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 260003/08.03.2022 г. по гр.д. № 839/2020 г. по описа на OС – Пазарджик в отхвърлителната част по исковете за сумите 80 000 лв. по иска на Н. Ч. и за 100 000 лв. по иска на А. Ч. и в частта за разноските, и е постановено решение, с което ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъден да заплати на Н. С. Ч. сумата от 80 000 лв., и на А. Н. Ч. сумата от 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата на първия и майка на втория Г. В. Ч., настъпила при ПТП на 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. В останалата част, в която исковете са били отхвърлени за разликата над присъдените от въззивния съд суми, до претендираните такива от по 200 000 лв., решението на първостепенния съд е потвърдено. Решението е било постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника- „Европейски пътища“ АД, „Грома Холд“ ЕООД и „Инжстройинженеринг“ ЕООД. Въззивният съд е определил и отговорността на страните за разноски, като е постановено и решение по чл.247 ГПК с № 35/01.03.2023 г. за допълване диспозитива с разноските, дължими от ответника на адв.С. Н. по чл.38, ал.2 ЗАдв, което решение по чл.247 ГПК не е обжалвано самостоятелно. Спорът е по предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, с който ищците Н. С. Ч. и А. Н. Ч. търсят от ответника обезщетение за вреди от смъртта на съпругата на първия ищец и майка на втория ищец - Г. В. Ч., настъпила при ПТП на 30.11.2017 г. при управление на МПС по заледен и неопесъчен участък на пътя, както и поради непоставяне на пътен знак „Опасност от хлъзгане“. Твърдят, че отговорността е на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ поради допуснати от нейни служители нарушения във връзка с поддържането и осигуряването на безопасността на републиканските пътища, изразяващи се в неопесъчаване на пътния участък на път II – 37 при км. 88+766 и непоставяне на пътен знак А15 „Опасност от хлъзгане“. Въззивният съд е приел за установено, че на 30.11.2017 г. сутринта Г. В. Ч. с управлявания от нея автомобил „Фолксваген Голф, рег. [рег.номер на МПС], тръгнала от с. Бъта за гр. Панагюрище, за да закара сина си А. Н. Ч. на училище. Около 8. 00 ч. на път ІІ - 37, км 88+766, в посока с. Бъта към гр. Панагюрище е настъпило ПТП между л. а. „Фолксваген Голф, и л. а. „Тойота Рав 4“ с рег. [рег.номер на МПС], при което е загинала водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ Г. В. Ч.. Според заключението на приетата съдебно автотехническа експертиза, произшествието е станало в зоната на завой (десет спрямо посоката на движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“) при положителен напречен наклон (вираж) около 1% и наклон на изкачване около 4%., като според вещото лице лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се движел със скорост от 74 км. ч. След навлизане в кривата на завоя и започване изкачване на наличния наклон, водачът Ч., подавайки газ, за да поддържа скоростта, загубила контрол над автомобила, който започнал да поднася и навлязъл в насрещната лента за движение, където след около 30 м. и 1. 5 s, движейки се с дясната страна напред, се блъснал в идващия със скорост от 47 км. ч. от гр. Панагюрище лек автомобил „Тойота Рав 4“. По спорните въпроси - бил ли е заледен пътния участък, където е станало произшествието, бил ли е опесъчен и имало ли е поставен знак В26 за движение с максимална скорост от 60 км. ч., въззивният съд е приел следното: По първия въпрос е установено от събраните доказателства- писмени и свидетелски показания, че към момента на произшествието пътната настилка е била заледена. Този извод е основан на официалната доказателствена сила на Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 48 от 30.11.2017 г. за вписаното в него състояние на пътя на мястото на инцидента-заледен пътен участък, на Справка изх. № ОД – 03 - 124 - 1/01.04.2021 г. на НИМХ за слана в района на местопроизшествието, на показанията на св. Й. Й.- актосъставител на КП за ПТП, който в изпълнение на служебните си задължения лично е проверил състоянието на пътната настилка, както и на показанията св. С. М. – служител на РСПБЗН - Панагюрище, който след пристигане на местопроизшествието със своите колеги е предприел опесъчаване на пътя поради заледяването му, и тези на сивдетелите –очевидци на произшествието П. Б. и Н. Б.. По втория въпрос е прието, че пътният участък в района на местопроизшествието не е бил опесъчен. Този извод също е основан на показанията на горепосочените свидетели, които са били еднозначни в тази насока. Не са кредитирани показанията на свид. Р. Г. – служител на пътноподдържащите дружества, който твърди, че е опесъчил пътя превантивно преди произшествието, както и тези на св. Б. Б., който лично е възприел опесъчаването му, като опровергани от другите доказателства по делото, а и служебната зависимост на св. Г.. По третия въпрос е прието, че по посоката на движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ преди мястото на инцидента е бил поставен знак В26 – Забранено е движението със скорост, по – висока от означената (60), установено от показанията на свид.Й. Й., и на свид. С. С. – служител на Областно пътно управление – Пазарджик. Изследвайки въпроса дали е налице твърдяното от ищците противоправно бездействие на ответника АПИ като предпоставка за ангажиране отговорността за вреди от деликт по чл.49 ЗЗД, въззивният съд е споделил решаващия извод на първоинстанционния съд, че липсва причинна връзка между настъпилото произшествие и неопесъчаване на пътния участък. Съдът е възприел заключението на вещото лице В. Ф., че при заледено и неопесъчено пътно платно критичната скорост на преминаване кривата на завоя е 45 км. ч., а при заледено и опесъчено – 68 км. ч., при скоростта на движение на л. а.„Фолксваген Голф“ от 74 км. ч. е надвишила критичната за безопасно преодоляване на завоя при заледено и опесъчено пътно платно, която скорост, дори и при надлежно изпълнение на задължението за опесъчаване навлизането в насрещната лента, неизбежно води до навлизане в насрещната лента за движение. За неправилен обаче е посочен извода на първостепенния съд за липса на причинно следствена – връзка между настъпилото ПТП и непоставянето на пътен знак А15 „Опасност от хлъзгане“. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице В. Ф., в което е посочено, че автомобилът на починалата се е движел със скорост от 74 км. ч., която е над максимално допустимата от 60 км. ч., но е значително под критичната за преодоляване на завоя при суха пътна настилка от 98 км. ч. Този факт е преценен с другите установени такива по делото: че към момента на настъпване на произшествието времето е било сухо, с неособено ниски температури (- 0. 4градуса) и не са били налице явни индикации, които да подскажат на водача на превозното средство за възможна поледица, както и с показанията на свидетелите С. С., Б. Б. и Р. Г., които са посочили, че в този район има няколко по – усойни места, между които и процесният участък, в които падат слани, и че в конкретния ден и период от време свидетелите Й. Й. и С. К. не са усетили заледяване на пътното платно при придвижването им съответно от гр. Панагюрище и с. Бъта до мястото на произшествието. Отчетено е още, че според САТЕ посоченото обледеняването на пътя е представлявало ледена коричка (т. нар. черен лед) – прозрачно и поради това трудно забележимо повърхностно заледяване на кондензирала във въздуха влага, съзнаващо впечатление за влажен, мокър - асфалт. Направен е краен извод от въззивния съд, че пътят от с. Бъта в посока гр. Панагюрище е бил частично заледен и то само в процесния участък, поради което пострадалата нито е била длъжна, нито е могла да предвиди посоченото обстоятелство, а знак А15 „Опасност от хлъзгане“ е бил поставен едва след произшествието. Въззивният съд е приел за основателно релевираното в отговора на исковата молба на ответника АПИ възражение по чл.51, ал. ЗЗД за съпричиняване на вредата от шофьора Г. Ч.. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице П., базирано на начина на сблъсъка на двата автомобила, участващи в ПТП-то, скоростта на управлявания от Ч. автомобил, и липсата на поставен от последната обезопасителен колан, които са обусловили извода на вещото лице, че наличието на поставен предпазен колан би ограничил движението на тялото нагоре и надясно, при което то не би могъло да достигне дясната врата и да се получат констатираните фатални увреждания, както и да удари главата в лявата част на пътническата дръжка, т.е. при поставен обезопасителен колан пострадалата би получила по – леки травми, които изключват летален изход. С оглед събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че настъпилият фатален резултат е следствие на два самостоятелни каузални фактора, обусловени от неправомерното поведението, от една страна, на Агенция „Пътна инфраструктура“, която като стопанин на пътя не е поставила пътен знак А15 „Опасност от хлъзгане“ въпреки съществуващата опасност от заледяване, а от друга, на пострадалата Г. В. Ч., която е управлявала лекия автомобил със скорост над максимално допустимата от 60км. ч. (74 км. ч.) и с непоставен обезопасителен колан. Съпоставяйки тежестта на допуснатите нарушения, съдът е заключил, че починалата в по – голяма степен е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, определил е този принос на 60%, с който да се намали дължимото на ищците обезщетение. При определяне справедливия размер на обезщетението за причинени на всеки от двамата ищци неимуществени вреди от смъртта на Г. Ч., въззивният съд, позовавайки се на дадените с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, критерии за определяне по справедливост размера на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на смърт (възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, интензитета и продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт и степента на близост, привързаност и обич между увредения и починалия), е определил за детето А. Ч. справедливия паричен еквивалент на претърпените от него болки и страдания от смъртта на неговата майка в размер на 250 000 лв., а на Н. Ч. – такива от смъртта на неговата съпруга, в размер на 200 000 лв., които суми, с оглед приетия принос на починалата 60%, е намалил съответно на 100 000 лв. за детето и на 80 000 лв. за преживелия съпруг. При определяне справедливия размер на обезщетението за ищеца А. Ч., въззивният съд е отчел факта, че той е пряк очевидец на смъртта на майка си, който спомен ще го следва до края на живота му и ще доминира върху душевното му състояние, крехката му възраст към този момент (7 години), сочещо на неукрепнала психика и без необходимия психически капацитет да приеме и преодолее трагично и внезапно прекъснатата връзка с неговата майка, емоционалния шок от неочакваната й смърт, загубата на майчина ласка и обич, чувството на болка, несигурност, уязвимост и самота, които ще оставят трайни отражения в психическото и емоционалното му състояние. Наред с тях е отчетена е и ролята, която родителят има в този етап от психоемоционално развитие и израстването на детето в зряла личност (отговорност за отглеждането и възпитанието, пример за подражание, осигуряване на обич, подкрепа, стабилност, сигурност, увереност и спокойствие) и трайно негативно въздействие върху психиката на децата и техния живот, което има загубата на родител, като фактор, който обуславя и по –голям размер на обезщетенията за неимуществени вреди в сравнение с обезщетенията на навършилите пълнолетие. В допълнение е съобразена и икономическата ситуация, характеризираща се с висока инфлация (32. 2 % за периода 01.12.2017 г. –01.11.2022 г. според данните на НСИ) и намалена покупателна способност при непроменен размер на законната лихва. Съответно при определяне справедливия размер на обезщетението за ищеца Н. Ч. са съобразени установените от св.С. К. създадени между него и починалата му съпруга отношения на основата на обич, доверие и взаимна подкрепа, създаване на хармонично и щастливо семейство, като смъртта на съпругата му го поставила в трудно житейско положение да живее сам без любимия си човек, без неговата морална и финансова подкрепа, сам да отглежда и възпитава детето и да посреща всички житейски трудности. Загубата на съпругата била изключително тежко понесена от него, преди бил весел и жизнерадостен, а сега се „лутал в живота“ и още не можел да се съвземе от нейната загуба. В допълнение са съобразени и активна трудоспособна възраст на починалата съпруга- 36 години, и икономическите условия, намерили израз в натрупаната инфлация. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Следва ли да се ангажира отговорността по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД, въпреки че вредата би настъпила, независимо от поведението на отговорност лице? Как следва да бъде определен процентът на съпрочиняване, когато такъв бъде установен от съда? На какви критерии – общи или частни, следва да се позове съдът, за да определи размера му и следва ли той да се произнесе по тях?- противоречие с решение № 127 от 31.12.2020 г. по т. д. № 1555/2019 г. на ВКС, 1 т.о.; решение № 63/28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019 г. на ВКС, 2 т.о.; решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ВКС, 2 т.о.; решение № 121/06.11.2019 г. по т. д. № 2762/2018 г. на ВКС, 1 т.о.; решение № 64/16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на ВКС, 2 т.о.; решение № 36/02.05.2019 г. по т. д. № 1354/2018 г. на ВКС, 2 т.о.; решение № 301/21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. на ВКС, 2 т.о.; решение № 147/05.12.2017 г. по гр. д. № 60341/2016 г. на ВКС, 1 г.о.; 2/ Следва ли ищците да доказват във всеки конкретен случай болки и страдания в резултат на увреждане(смърт) от осъществено ПТП, т.е. връзката между ищците и починалия от ПТП, винаги да предполага увреждане, респективно неимуществени вреди, или същите е необходимо да бъдат доказани във всеки конкретен случай от ищците и по какъв начин се доказват вредите?- противоречие с решение № 141/28.01.2016 г. по т.д. № 1398 / 2014 г. на ВКС, 2 т.о.; решение № 92/02.08.2016 г. по т.д. № 965/2015 г. на ВКС, 1 т.о.; ППВС № 4 от 23.XII.1968 г. и ППВС № 5/24.Х1.1969 г.; определение № 199/15.02.2016 г. по гр.д. № 5992/2015 г. на ВКС, 3 гр.о.; решение № 204/07.11.2016 г. по т.д. № 3568/2015 г. на ВКС, 1 т.о.; решение № 66/29.05.2017 г. по т.д. № 1464/2016 г. на ВКС, 2 т.о.; решение № 15/12.02.2018 г. по т.д. № 1423/2017 г. на ВКС, 2 т.о.; решение № 78/13.11.2017 г. по гр.д. № 60397/2016 г. на ВКС, 2 гр.о; 3/ Към кой момент следва да бъдат отчитани обществено – икономическите условия в страната и съдебната практика по сходни дела при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, към момента на настъпване на вредата или към момента на постановяване на решението?- противоречие с решение № 127/31.12.2020 г. по т.д. № 155/2919 г. на ВКС, І т.о., решение № 204/07.11.2016 г. по т.д. № 3568/2015 г. на ВКС, І т.о. Поставеният въпрос 1 в първата си част не може да обуслови допускане до касационно обжалване, защото не е обусловил изводите на съда. Противно на насочеността на въпроса, въззивният съд е приел, че смъртта на роднината на двамата ищци е настъпила и поради неправомерното поведението на Агенция „Пътна инфраструктура“, която като стопанин на пътя не е поставила пътен знак А15 „Опасност от хлъзгане“, посочено това поведение като един от самостоятелните каузални фактора, причинили ПТП и смъртта на Г. Ч.. В останалата си част въпрос 1, обобщено отнасящ се до начина на определяне степента на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, е обусловил изводите на съда, но по него не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът е решени в съответствие с трайната практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора. Според нея съпричиняването има обективен характер, и принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за настъпването на вредите, или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат, при определяне степента на съпричиняване на вредата е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на поведението на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определи приноса му за настъпване на вредоносния резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. В съответствие с тези разяснения, съотнесени към настоящия случай, въззивният съд е съобразил установените по делото факти, че ответникът АПИ не е поставил предупредителен знак А15 „Опасност от хлъзгане“, и така е способствал за настъпване на ПТП, както и че починалия наследодател на ищците е управлявал своето МПС с превишена скорост и не е поставил обезопасяващия колан, с което е способствал в по-голяма степен от ответника АПИ за ПТП-то и смъртта си, и отчитайки степента на вредоносност на каузалните фактори, е приет размер на приноса на починалия наследодател на ищците 60 %, с което не е допуснал отклонение от практиката на ВКС/ВС за начина, по който следва да се преценява приноса на пострадалия. Различният изход на делата в посочените от касатора съдебни актове по конкретни дела е обоснован от различната фактическа обстановка, установена с конкретните доказателства по всяко дело за наличие на съпричиняване, поради което не могат да обусловят самостоятелно допълнителна предпоставка за допускане касационното обжалване.Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпрос 1. По въпрос 2 не е налице основание за допускане касационното обжалване. Въззивният съд е изложил ясни и конкретни мотиви относно естеството и степента на причинените на всеки ищец неимуществени вреди, като е посочил конкретно установени по делото факти, относими към наличие на претърпените от ищците неимуществени вреди и техния паричен еквивалент – за ищеца А. Ч. крехката му възраст при настъпване на смъртта на майката /7 години/ и характерната за тази възраст ниво на психоемоционално развитие, фактът, че детето е било в колата при настъпване на ПТП-то и е очевидец на смъртта й, който факт сам по себе си е достатъчен да доминира върху душевното състояние на детето за напред, родствената му връзка с починалата негова майка и изведеното от тази връзка съдържание на обичайните взаимоотношения между родител и малолетно/ непълнолетно дете, последното отчетено и като допълнителен фактор, обуславящ по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди в полза на малолетно/непълнолетно дете спрямо пълнолетно такова, и такива, относими към наличие на претърпени от ищеца Н. Ч. неимуществени вреди- брачната му връзка с починалата, основана на обич, доверие и взаимна подкрепа – както емоционална, така и финансова, начина на отразяване на смъртта на съпругата върху ищеца Н. Ч., натоварването на този ищец вече със самостоятелното отглеждане на детето, установени и от показанията на свидетел. Ето защо въззивният съд е стъпил на конкретно установени по делото факти и логическата връзка между тях, поради което не процедирал в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, изводът му спрямо ищеца А. Ч. не е основан само на близката родствена връзка с починалата, а и на фактите, че този ищец е малолетен към момента на ПТП, очевидец е на ПТП-то и смъртта на майка си, и така не разкрива сходство с фактите по решение № 92/02.08.2016 г. по т.д.№ 965/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о. поради което това решение на ВКС не може самостоятелно да обуслови наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпрос 3 също не е налице соченото основание за допускане касационното обжалване, тъй като така обобщено питането по него не е обусловило решаващата правна воля на въззивния съд, доколкото изрични доводи и съображения в тази насока в обжалваното решение липсват. Въпросът в едната си част визира съдебна практика по сходни случаи, каквато не е цитирана от касатора, и на каквато въззивният съд не се е позовавал като критерий. Следва да се има предвид, че в практиката на ВКС обосноваването на обезщетение по чл. 52 ЗЗД с присъдено в сходни, дори аналогични случаи, не се приема като аксиома, доколкото размерът на обезщетението за неимуществени вреди е в зависимост от конкретно установените по всяко дело факти и последните са функция от процеса на доказване, и е невъзможно да съществува такова сходство на уврежданията, което да предполага присъждане на еднакви по размер обезщетения. С цитираните от касатора две решение на ВКС не е разглеждан въпроса дали съдът следва да съобразява и ръста на инфлацията след настъпване на увреждащото ПТП при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от смърт, който въпрос в случая въззивният съд е преценявал, а са посочени нелимитивно кои факти могат да послужат на съда като ориентир за съществуващата към момента на деликта икономическа конюнктура в страната, последната приета като едно от обстоятелства от значение за формиране на справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, като от това не следва извод, че съдът не може да съобразява и други обстоятелства извън тези при определяне на обезщетението. По този въпрос следователно не е налице нито общото, нито специалното основание за селекция по чл.280, ал, т.1 ГПК Въззивното решение не разкрива белези на нищожност или недопустимост, нито на очевидна неправилност. Неоснователно е оплакването на касатора, че същото е недопустимо като постановено по нередовна въззивна жалба. Въззивната жалба за двамата ищци е била подадена от общия им пълномощник адв.С. Н., а не лично от малолетното дете А.- както некоректно сочи касатора, като представителната власт на адв. Н. за всички съдебни инстанции е била надлежно учредена съгласно чл.28, ал.4 ГПК, чл.71 ЗАдв и чл.43 ЗЗД, от ищеца Н. Ч. лично и като законен представител на другия ответник неговия малолетен тогава син А. Ч. /пълномощните от ищците за АД“В., У. и п.“ и от последното за адв.Н. са приложени към исковата молба/. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК