Определение № 3447 от 01.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2497/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 39 от 01.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 490/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е: 1/ отменено решение № 206 от 17.07.2023 г., постановено по гр. д. № 417/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисията, КОНПИ), искове с правно основание чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ, против Т. Д. Т. и Я. Ж. Т., вместо което е постановено отнемането от Т. Д. Т. в полза на държавата: на основание чл. 147, във вр. с чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗОНПИ парични средства в брой до размера на сумата от 9975,58 лева, в това число 9780 лева и 100 евро, предадени с протокол за доброволно предаване от 04.07.2018 г. сума, представляваща веществени доказателства по досъдебно производство № 2018 г. на РУ – Харманли; на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ урегулиран поземлен имот *** в *** по плана на село Т., общ. С., област Х., с площ 896 кв. м., заедно с построена в него жилищна сграда на един етаж с площ 80 кв. м., заедно с прилежащото и избено помещение с площ 80 кв. м.; на основание чл. 151 ЗОНПИ, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ сумата от 8 334 лева, представляваща паричната равностойност на подлежащите на отнемане, липсващи движими вещи (три конкретно посочени в решението леки автомобила); от Я. Ж. Т. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 141 ЗП КОНПИ: 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., ул. „С. С.“ № ***, ведно с 63.66/2049 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., ул. „С. С.“ № ***, ведно с 37.93/2049 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., ул. „С. С.“ № ***, ведно с 59.94/2049 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 69,35 % идеални части от лек автомобил, марка „А.“, модел ***, рег. № ***В, цвят: сив металик, дата на първоначална регистрация 20.12.2011 г., рама № ***, двигател № ***; 2/ потвърдено посоченото първоинстанционно решение в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени предявените искови претенции срещу ответника Т. Д. Т. за отнемане в полза на държавата на парични средства в брой, намерени в сейф, в размер на сумата 47 566,75 лв., от които 46 980 лева и 300 евро, иззети с Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение от 04.07.2018 г., и приобщени като веществени доказателства по досъдебно производство № 2018 г. на РУ – Харманли; срещу ответницата Я. Ж. Т. за отнемане в полза на държавата на 30,65% идеални части от посочения лек автомобил, марка „А.“, модел ***. Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 206 от 17.07.2023 г., постановено по гр. д. № 417/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, за отхвърляне на предявените искови претенции в посочените части, е подадена касационна жалба с вх. № 3148/11.04.2024 г. от КОНПИ, чрез С. С. – гл. инспектор в ТО – С. З. на Комисията. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на предявените искови претенции. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следния правен въпрос: „Следва ли да намерят отражение в анализа и какво точно представляват „приход“ или „разход“: 1. разходите за лични вноски по банкови сметки на Т. Д. Т. и Я. Ж. Т.; 2. вноските по банковите сметки на горецитираните лица от трети лица и получени суми от тях, за които не се установява законово основание за придобиването, предоставянето, внасянето, респективно – постъпването им, но които не са налични в края на проверявания период?“. По поставения въпрос се сочи противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Касаторът поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение. Ответниците по жалбата Я. Ж. Т. и Т. Д. Т., в писмени отговори, подадени съответно чрез адв. И. А. и адв. К. В., считат, че не следва да се допуска касационно обжалване като вземат становище и за неоснователност на жалбата на Комисията. Претендират разноски. Срещу въззивното решение в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата от ответниците, са подадени касационна жалба с вх. № 3217/15.04.2024 г. от Я. Ж. Т., чрез адв. И. А., както и касационна жалба с вх. № 3390/19.04.2024 г. от Т. Д. Т., чрез адв. К. В.. В касационните жалби на Я. Ж. Т. и Т. Д. Т. се релевират доводи за недопустимост и неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към жалбите касаторите посочват в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК следните идентични правни въпроси: 1/ „Редовна ли е исковата молба на КОНПИ с правно основание чл. 153, ал. 2 от ЗОНПИ, когато в нея липсват твърдения за стойността на наличното установено имущество в началото и в края на проверявания период?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV г.о., решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на III г.о. и решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на IV г.о.; 2/ „Когато е установено значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, следва ли съдът да се произнесе въз основа на конкретиката на случая, налице ли е причинна връзка на придобитото имущество с незаконна дейност и може ли да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито?“ – твърди се противоречие с мотивите на ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г.; 3/ „Следва ли във финансовия анализ за определяне на значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ да участва лицето, което е във фактическо съжителство с проверявания, когато това лице не притежава имущество, придобито незаконно за сметка на проверяваното лице?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, изведена в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV г.о., решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на III г.о., решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV г.о., решение № 65/18.05.2015 г. по гр. д. № 7088/2014 г. на I г.о.; 4/ „Следва ли да се отнема имущество от свързано лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗОНПИ (по-конкретно от лице, което се намира във фактическо съжителство с проверяваното лице), за което не са налице предпоставките на чл. 108 и чл. 109 от ЗОНПИ и не се установява, че е придобило имущество за сметка на проверяваното лице?“ – относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди отново противоречие с приетото в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV г.о. и решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на III г.о. на ВКС. Поддържа се и наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие с решение № 12/30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021 г. Отделно от горното се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото се твърди, че отговорът на поставения въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; 5/ „Следва ли да бъдат уважавани исковете за отнемане на недвижима или движима вещ, за които се установява да са основателни за идеална част от вещта, като се постанови диспозитив за отнемане на съответната идеална част от вещта или следва да се постановява отнемане в полза на държавата на паричната равностойност на имуществото?“ – твърди се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставения въпрос не е формирана практика на ВКС; 6/ „Редовна ли е исковата молба на КОНПИ в случай, че в нея не се съдържат твърдения относно методологията на оценяване на активите в хода на административното производство и компетентността на оценителя?“ – поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед липсата на практика на ВКС относно доказателствата за начина на определяне стойността на установеното имущество от органите на Комисията; 7/ „Наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, достатъчно основание ли е за да се направи обосновано предположение по смисъла на чл. 107, ал. 1 ЗОНПИ и да се отнеме имуществото на проверяваното лице като незаконно придобито?“ – сочи се, че питането е свързано с тълкуването на чл. 107, във връзка с чл. 1 и чл. 5 ЗОНПИ и представлява въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението към касационната жалба на ответника Т. Д. Т. се поставя и следния правен въпрос, под номер осем, в приложеното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – „Следва ли във финансовия анализ за определяне на значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ да се вземе предвид, че за лицето във фактическо съжителство с проверявания е налице значително несъответствие, ако личното му имущество с неустановен произход надхвърля 150 000 лв. и допълнително при финансовия анализ да се вземе предвид, че и за проверяваното лице е налице значително несъответствие, ако и неговото имущество с неустановен произход надхвърля 150 000 лв.?“ Ответната страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез С. С. – гл. инспектор в ТО – С. З. на Комисията, в срока за отговор по жалбите на ответниците взема становище за тяхната недопустимост и неоснователност. Претендира разноски. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и са процесуално допустими. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Въззивният състав е установил от фактическа страна, че производството е било образувано пред Хасковския окръжен съд по искова молба, подадена от КОНПИ на основание чл.153, ал. 2 ЗПКОНПИ; извършената по отношение на ответниците проверка от Комисията, въз основа на резултатите от която е предявен иска, е започнала на 30.05.2019 г., като провереният период е бил от 30.05.2009 г. до 30.05.2019 г.; проверката е образувана след постъпило в ТД на КОНПИ – Пловдив уведомление от Районна прокуратура – Хасково, че срещу лицето Т. Д. Т. има образувано досъдебно производство по описа на РУ –Харманли, пр. пр. с вх. № 760/2018 г. по описа на ОП – Хасково, по което на лицето е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, което престъпление е в обхвата на нормата на чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗПКОНПИ; съгласно постановлението за привличане на обвиняем ответникът Т. Д. Т. е привлечен в това качество за това, че на 07.07.2018 г. в землището на с. Б., общ. Х., на паркинг „Б. Г.“, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно 70 гр. марихуана на стойност 420 лв., с което е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК; в проверявания период двамата ответници са живеели на съпружески начала в общо домакинство, заедно с общата им дъщеря М. Т.а Д.а, родена на 05.11.1995 г. От правна страна, съобразявайки задължителните указания, дадени с ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК, по въпроса кои материални права съставляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и как се определя размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, въззивният съд е намерил, че първият релевантен въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е дали е налице значително по смисъла на закона несъответствие между наличното в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица, имуществото в края на проверявания период, и това в началото на проверявания период. Съобразил е, че за определяне на действителната стойност на имуществото, налично в началото и в края на периода на проверката, както и на това, преминало през патримониума на проверяваните лица през проверявания период, по делото са изготвени и приети съдебно-оценъчна експертиза на недвижимите имоти, съдебна автотехническа оценителна експертиза, допълнителна съдебно-оценителна експертиза на недвижими имоти, допълнителна съдебна автотехническа оценителна експертиза и тройна съдебна автотехническа експертиза. За определяне на действителната стойност на недвижимите имоти, придобити и отчуждени от ответниците през проверявания период, въззивната инстанция е кредитирала експертизата, изготвена от в. л. М. И., с изключение на частта й на дадената оценка на СОС с идентификатор *** и на ПИ с идентификатор ***, в които части е кредитирала експертизата, изготвена от в.л. П. В., приемайки я за значително по-подробна, по-обоснована, изготвена след извършване на огледи на имотите, и проучване на реално сключени сделки. Относно определянето на действителната стойност на придобитите и отчуждените от ответниците МПС през проверявания период, е кредитирала заключението на тройната автотехническа експертиза. Въззивният съд е отчел още, че общата действителна стойност на наличното имущество на ответниците, което ищецът признава да е притежавано от тях в началото на проверявания период, се изчислява в общ размер на 20 119,31 лв. Съобразил е и твърденията в исковата молба, че в края на проверявания период – към 30.05.2019 г., общата действителна стойност на наличното имущество на ответниците била не по-малко от сумата 222 237,62 лв., без да се прибавя придобивната стойност за 1/3 идеална част от сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Х., ул.“Р.“ №***, придобита от ответницата Я. Ж. Т. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и наличните парични средства в брой в размер на 57 542,33 лв., за които по делото е посочил като спорно чия собственост са. Обобщил е, че разликата в действителната стойност на имуществото на ответниците в началото и в края на проверявания период е не по-малко от 202 118,31 лв., която сума надхвърля сумата 150 000 лв., считана за „значително несъответствие“. При тези данни е намерил, че следва да бъде изследван придобитият от ответниците общ нетен доход за проверявания период, с оглед преценка дали така установеното несъответствие се формира в резултат от установения по делото нетен доход на ответниците от законни източници. За установяване на нетния доход на ответниците въззивният състав е съобразил представени справки от НБД „Население“, съгласно които Т. Д. Т. и Я. Ж. Т. имат обща дъщеря М. Т.а Д.а, родена на 05.11.1995 г., която към 07.06.2019 г. е била пълнолетна и неомъжена. Като безспорно по делото е посочил, че през проверявания период ответницата Я. Т. е сключила следните сделки с недвижими имоти: с НА *** г. е продала наличния в началото на проверявания период имот в гр. Х., на ул. “Л.“ № 8, с идентификатор ***6; с НА *** г. е придобила по договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане ½ идеална част от 4/6 идеални части от сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Х., на ул. “Р.“ № ***; с НА №***/*** г. е придобила с договор за покупко-продажба недвижими имоти, представляващи: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Х., ул. “В. Л.“ № ***, с площ от 482 к.м., ведно с построените в него сгради; с НА № *** г. е продала Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Х., ул. “В. Л.“ № ***, с площ от 482 к.м., ведно с построената в него сграда; с НА № *** г. Я. Т. е придобила с договор за покупко-продажба, сключен с продавача „М. И.“ ООД, три самостоятелни обекта в сграда, находяща се в гр. С., на ул.“С. С.“ №***, всеки от тях с прилежащи към него идеални части от общите части на сградата, и с идеални части от собствеността върху поземления имот, върху който е построена сградата. Установил е също така, че ответникът Т. Д. Т. през проверявания период с *** г. е придобил с договор за покупко-продажба УПИ ******, кв. 43 по плана на с. Т., общ. С., с площ 896 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж с изба, със застроена площ 80 кв.м. и площ на избеното помещение също 80 кв.м. Отчел е и приети справки от база данни на КАТ за настояща и бивша собственост на всеки от ответниците, с преписи от наличните договори за покупко-продажба на МПС. От събраните данни за получените от ответниците доходи от трудови правоотношения, въззивният съд е посочил, че за релевантния период, за ответника Т. Д. Т., както лично, така и в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ “М. – Т. Т.“, с прекратена регистрация на 01.01.2012 г., няма данни за подавани ГДД по чл. 41 и чл. 50 от ЗОДФЛ и ЗДДФЛ, няма подавани ОПР и Баланс за 2017 г., няма данни за трудови договори, сключвани от физическото лице, няма данни за внесени осигурителни вноски за периода и платени задължения, не са издавани ревизионни актове, не са постъпвали плащания от трето лице в негова полза, няма данни за предоставени или получени от лицето заеми. От писмо от ТП на НАП – Х. е намерил, че относно ответницата Я. Ж. Т. за релевантния период както лично, така и в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ “М. – Я. Ж.“, няма данни за подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, няма данни за внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, не са издавани ревизионни актове на физическото лице, включително в качеството му на едноличен търговец, не са постъпвали плащания от трето лице в негова полза, няма данни за предоставени или получени от лицето заеми. От извлечение от банкова сметка в „ЦКБ“АД е установил, че ответницата Я. Ж. Т. е получавала по своя банкова сметка плащания на социални помощи от ДСП – Харманли. За ответника Т. Д. Т., както и дъщерята на ответниците, не е установил да са получавали пенсии, помощи и парични обезщетения от държавното обществено осигуряване. Констатирал е също така, че по делото са приобщени извлечения за движението по банкови сметки на ответниците, справки за задграничните пътувания, данни за подадени имотни декларации, както и доказателства за заплатените застрахователни вноски. От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд е установил следните приходи за периода 30.05.2009 г. до 30.05.2019 г.: 1. от трудови правоотношения – не са установени такива приходи, получени от ответника Т.; получени от ответницата Т. нетни възнаграждения през 2009 г. в размер на 1177,47 лв. и през 2010 г. 50,38 лв.; 2. от пенсии, обезщетения и помощи от НОИ – за отв. Т. не са установени; за отв. Т. – получено обезщетение за безработица през 2010 г. в размер на 693,36 лв.; 3. от застрахователни обезщетения: 1. през 2010 г. - 1476,07 лв. по щета № ***ЕГН**********, изплатена на отв. Т. на 29.04.2010 г. от ЗАД „А.Б.Ж.“ ЕАД; 2. през 2015 г. – 180,59 лв., по щета №*** г. от ЗД “Е.“АД, изплатени на отв. Т. на 01.04.2015 г.; 3. през 2016 г. – 80 000 лв. застрахователно обезщетение, изплатено от НББАЗ на 02.02.2016 г. на отв. Т. за смъртта на нейната майка при ПТП; 4. през 2017 г. – 4127,61 лв., изплатено на 02.02.2017 г. и на 03.04.2017 г. на отв. Т. обезщетение за щета от „ЗД Б.И.“ АД; 5. през 2018 г – 347,53 лв., изплатено на 15.06.2018 г. на Я. Т. обезщетение за щета №*** по застраховка „Каско“ от ЗД “Д.З.“ АД за автомобил „***“ с рег.№***; 4. от продажба на имущество: 1. За 2010 г. – 16480 лв. /съгласно действителната стойност на имуществото по пазарни оценка/ - приход на Я. Т. от продажба на имот в гр. Х., ул. “Л.“ № 6, който е бил наличен в началото на проверявания период; 2. За 2012 г. – 563 лв. - приход на Я. Т. от цена за скрап на бракуван л.а.“М. ***“ с рег.№*** /наличен в началото на проверявания период, с прекратена регистрация/; 3. За 2013 г. – 3567 лв. – в т.ч. 596 лв. от продажба на л.а. „О.К.“ с рег.№***, придобит от отв. Т. на 14.01.2011 г., продаден на 14.02.2013 г. и 2971 лв. от продажба на наличния в началото на проверявания период мотоциклет „Я. ***“ с рег.№***, придобит от отв. Т. на 15.04.2008 г., отчужден на 20.05.2013 г.; 4. За 2017 г. – 12 737 лв. – от продажба на л.а.“***“ с рег.№***, придобит 12.02.2015 г. от отв. Т.; 5. За 2018 г. – 21 127 лв. - в т.ч. 11 141 лв. от продажба на л.а. „М. ***“ с рег.№***, придобит от отв. Т. на 04.11.2014 г., продаден на 18.04.2018 г. и 9986 лв. от продажба на мотоциклет „***“ с рег.№***, придобит от отв. Т. с договор от 12.09.2014 г. и продаден на 20.07.2018 г.; 6. За 2019 г. – 13 014 лв. – от продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Х., на ул.“В. Л.“ № ***; 5. от банкови парични преводи от трети лица по банковите сметки на ответниците, отразени като приходи в колона „Вноски от роднини и трети лица по банкови сметки“ в Таблица – приложение 2 към заключението на ССЕ, а именно: 1. сумата от общо 9746,14 лв., представляваща внесени суми от трети лица по банкови сметки, отразена като приход за 2016 г.; 2. сумата от 3176,50 лв., отразена като приход за 2017 г.; 3. сумата 100 лв., отразена като приход за 2019 г. От приложеното извлечение от банкова сметка на Т. Т. в „Банка ДСК“ ЕАД е посочил, че сумата от 9746,14 лв. е формирана от кредитни преводи, извършени от трето лице – И. М. на 08.08.2016 г. /2146,10 лв./, на 01.09.2016 г. /2536,30 лв./ и на 01.10.2016 г. /1443,74 лв./, както и от кредитни преводи от третото лице Й. М. на 19.09.2016 г. /***0 лв./ и на 14.10.2016 г. /2600 лв./; сумата от 3176,50 лв., отразена като приход за 2017 г. е формирана от кредитни преводи, извършени от И. М. на 03.01.2017 г. /2926,50 лв./ и от Д. Д на 15.08.2017 г. /250 лв./; сумата от 100 лв., отразена в същата колона като приход за 2019 г. по банкова сметка, съставлява вноска на каса от М. Д.а по банковата сметка на Т. в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Доколкото при нито един от тези преводи не е посочено основание за извършване, нито са ангажирани твърдения и доказателства от ответниците за това, е приел, че установеният факт на постъпленията в патримониума на ответника Т. следва да бъде взет предвид в икономическия анализ. Показанията на свидетелите Ж.Ж. и П. Т. /баща и брат на ответницата/ относно намерени 40 000 лв. след смъртта на майката на Я. Т., които са разделени между двете й деца, въззивната инстанция е преценила при условията на чл. 172 ГПК. Съобразила е, че твърдения за получена сума в размер на 20 000 лв. не се съдържат нито в подадените от ответниците възражения в административното производство пред КОНПИ, нито в депозираните от тях отговори на исковата молба. Отделно е взела предвид, че дадените от свидетелите показания не се подкрепят от никакви други събрани по делото доказателства, логически и житейски необосновани са, както и неубедителни, поради което не е кредитирала същите. Приела е, че така привнесеното в процеса ново твърдение от ответниците за получени от ответницата приходи в размер на 20 000 лв. е било несвоевременно релевирано, предвид обстоятелството, че то не е нито новоузнато, нито новонастъпило обстоятелство за ответниците, и същото е могло да бъде релевирано в срока по чл.131 ГПК. Формирала е извод, че този приход не следва да участва в икономическия анализ за установяване на евентуално несъответствие в имуществото на ответниците за проверявания период. По отношение на сумата в размер на 57 542,33 лв., представляваща веществено доказателство по досъдебно производство №361/2018 г. на РУ – Х., въззивният състав е намерил, че същата е иззета при оглед от жилище, обитавано от бащата на ответницата, който заявил, че парите са общи, без да уточнява на кои лица. Преценил е показанията на свидетелите Ж. Т. Ж.в и П. Ж.в Т. при условията на чл. 172 ГПК и в частта им относно тези намерени пари в брой. Изложил е, че показанията са непротиворечиви помежду им по отношение на откритите в дома им пари в брой, и начина, по който семейството обитава и ползва имота на ул.“Р.“ №***, а също така кореспондират в тази част на показанията на свидетеля Д.Г., както и на справките от Агенция по вписванията и извлеченията от банковите сметки на свидетелите. Въззивната инстанция не е кредитала показанията на свидетелите в частта им, в която се твърди, че ответникът Т. Т. е получавал доходи през последните 10 години от отглеждане на кучета и от отглеждане на прасета, а ответницата Я. Т. получавала доходи от отглеждане на тютюн, от работа в магазин, и от работа в заведение в техен имот. Приела е, че в тази част липсва конкретика на показанията, а и противоречат на събраните по делото писмени доказателства. За ответницата Я. Т. от справките от НАП за проверявания период не е установила да е получавала доходи от трудови правоотношения, с изключение на 2009 г. и началото на 2010 г., нито да е имала качеството на земеделски производител. Изложила е и съображения, че въпреки данните за наличен търговски обект в имота на ул.“Р.“ №***, то няма данни този обект да е бил регистриран и лицензиран като търговски обект или като заведение, или да е упражнявана в него търговска дейност. За ответника Т. Т. въззивната инстанция не е констатирала да е декларирал доходи от животновъдство, нито да притежава или ползва имот, в който да осъществява дейност по развъждане на породисти кучета, от които би могъл да получава доходи. От доказателствата по делото въззивният съд е приел за успешно проведено от ответниците обратно доказване, че намерената в сейф сума пари в брой в общ размер на 47 566,75 лв., от които 46 980 лева и 300 евро, не е собственост на ответниците, а на трети лица – Ж.Ж. и П. Т., поради което предявеният иск за отнемането на тази сума от ответника Т. Т. е преценил като неоснователен, респективно не е включил тази сума в икономическия анализ за установяване на несъответствието. От друга страна, по отношение на сумата 9975,58 лв., намерена у ответника Т. на 04.07.2018 г. и иззета като веществено доказателство по ДП 361/2018 г., е приел, че следва да бъде включена в разходната част на икономическия анализ, доколкото не е опровергана презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ, че същата е негова собственост. При така установените доходи на ответниците, въззивният състав е установил приходи общо на двамата, по години, както следва: за 2009 г. –1527,78 лв. /в т.ч.: доходи на ЯТ от трудово правоотн. 1177,47 лв. и 245 лв. от соц.помощи, + 105,31 лв. начално салдо по банкова сметка на ЯТ/; за 2010 г. – 19 119,81 лв. /в т.ч. 16 480 лв. приход на ЯТ от продажба на имот на ул.“Л.“ №6; 50,38 лв. от трудово правоотн.; 1113,36 от соц.помощ; 1476,07 лв. приход от застрахователно обезщетение на ТТ/; за 2011 г. – 385 лв. /приход на ЯТ от соц. помощи/; а 2012 г. – 983 лв. /в т.ч.: приходи на ЯТ от соц.помощ 420 лв. и 563 лв. – приход на ЯТ от бракуван л.а.“М. ***“ с рег.№*** по цена за скрап/; за 2013 г. – 3952 лв. /в т.ч. приход на ЯТ от соц.помощ 385 лв., и 596 лв. приход на ТТ от продажба на л.а. „О.К.“ с рег.№***, и 2971 лв. от продажба на мотоциклет „Я. ***“ с рег.№***/; за 2014 г. – 245 лв. /приход на ЯТ от соц.помощ/; за 2015 г. – 180,59 лв. /приход от застрахователно обезщетение на ТТ/; за 2016 г. – 89 783,27 лв. /в т.ч. приход на ЯТ от застрахователно обезщетение 80 000 лв.; приход на ЯТ от лихви по банкови сметки 37,13 лв., както и сумата 9746,14 лв., внесена от трети лица по банкова сметка на ТТ/; а 2017 г. – 20060,39 лв. /в т.ч. приход на ТТ от застрахователно обезщетение 4127,61 лв.; 12 737 лв. приход на ТТ от продажба на л.а. .“***“ с рег.№***; 19,28 лв. приходи от лихви; 3176,50 лв. приходи от вноски на трети лица по банкова сметка на ТТ/; за 2018 г. – 21 474,54 лв. /в т.ч. 347,53 лв. застрахователно обезщетение, изплатено на ЯТ от ЗД“Д.З.“АД; 21 127 лв. приходи на ТТ от продажба на имущество - л.а. „М. ***“ с рег.№*** за 11 141 лв. и 9986 лв. за мотоциклет „***“ с рег.№***; 0,1 лв. приходи от лихви/; за 2019 г. /до 30.05.2019 г./ - 13 114 лв. /в т.ч. 13 014 лв. приход на ЯТ от продажба на недвижим имот в гр. Х., на ул.“В. Л.“ №***; 100 лв. приход на ТТ от вноска по б.см. от М. Д.а/. В разходната част на анализа въззивният състав е приел за установени следните разходи на ответниците за проверявания период: 1. Обичайни разходи за издръжка на домакинството на ответниците – същите са изчислени от ССЕ на база разход за 3-членно домакинство за периода от 01.06.2009 г. 04.11.2013 г., а от 05.11.1995 г., когато дъщерята на ответниците М. Д.а е навършила пълнолетие, до края на проверявания период 30.05.2019 г. – на база разход за 2-членно домакинство, както следва по години – за 2009 г. – 4848,67 лв.; за 2010 г. – 7717 лв.; за 2011 г. – 7492,14 лв.; За 2012 г. – 8548,03 лв.; за 2013 г. – в размер на сумата 8 966,21 лв.; за 2014 г. – 7533 лв.; за 2015 г. – 7667 лв.; за 2016 г. – 7841,25 лв.; за 2017 г. – 10 684,90 лв.; за 2018 г. – 11 481,22 лв.; за 2019 г. – 3883,75 лв. Съобразил е и осъществените от ответниците задгранични пътувания до Република Турция, като е посочил, че в голямата си част тези пътувания са за кратки периоди, респ. ответниците не са направили извънредни разноски извън обичайните средни разходи. От тези пътувания е изключил само две през 2018 г., като е посочил, че общите извънредни разходи за домакинството през 2018 г. се изчисляват на 2895,02 лв. При така приетото за установено от фактическа страна, въззивната инстанция е установила общия нетен доход на ответниците, изчислен като разлика между установените приходи от законни източници /доходи от трудови правоотношения, приходи от изплатени помощи и обезщетения от НОИ и ДСП, приходи от застрахователни обезщетения, и приходи от продажба на налично в началото на периода недвижимо имущество и продажба и бракуване на налични в началото на периода МПС, и приход от начално салдо и лихви, начислени по банкови сметки/, намален с общите потребителски разходи /коригирани съобразно изложените мотиви/ и установените извънредни разходи на домакинството, по години, както следва: 1. за 2009 г. – приход в общ размер на 1527,78 лв. и разходи 4848,67 лв., следователно нетен доход на домакинството за периода от 30.05.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на - 3320,89 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2009 г.; 2. за 2010 г. – приход в общ размер на 19 119,81 лв. и разход 7717 лв., следователно нетен доход на домакинството от установени законни източници за 2010 г. в размер на 11402,81 лв.; 3. за 2011 г. – приход в общ размер от 385 лв. и разход за домакинството 7492,14 лв., следователно нетен доход на домакинството от установени законни източници в размер на 3 589,67 лв., получен като общия приход с натрупване на положителното салдо от предходната година /общо 11 787,81 лева/ се намали с коригирания общо потребителски разход на домакинството /7492,14 лв./ и с извънредния разход за закупуване на МПС /706 лв./; 4. за 2012 г. – приход 983 лв. и разход 8548,03 лв., следователно нетен доход от установени по делото законни източници за 2012 г. е отрицателен, в размер на - 8158,36 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2012 г.; 5. за 2013 г. – приход общо 3952 лв. и разход в размер на сумата 8 966,21 лв., следователно нетен доход от установени законни източници за 2013 г. е отрицателен, в размер на – 5014,21 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2013 г.; 6. за 2014 г. – приход 245 лв. и разход за домакинството 7533 лв., в това число допълнителни разходи общо 29 425 лв., следователно нетен доход за 2014 г. от установени законни източници е отрицателен, в размер на - 36713 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2014 г.; 7. за 2015 г. – приходи 180,59 лв. и разход за домакинството - 7667 лв., в това число извънреден разход 17 412 лв., следователно нетен доход на домакинството за 2015 г. е отрицателен, в размер на – 24898,41 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2015 г.; 8. за 2016 г. – приходи 89 783,27 лв. и разходи 7841,25 лв., както и допълнителни такива в размер на 55 456 лв., следователно нетен доход за 2016 г. е отрицателен, и се изчислява в размер на - 40 231,15 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2016 г.; 9. за 2017 г. – приходи общо 7323,39 лв. и разходи за домакинството 10 684,90 лв., както и извънредни разходи от 8201 лв., 12 238 лв., 131 700 лв., 1105 лв., следователно нетен доход за 2017 г. е отрицателен, в размер на – 78 542,79 лв. е отнесен като несъответствие в имуществото на ответниците за 2017 г.; 10. за 2018 г. – приход в размер на 21 474,54 лв. и разходи в размер на 11 481,22 лв., както и извънредни такива, съответно от 2895,02 лв., 14700 лв. и 9975,58 лв., следователно нетен доход на ответниците за 2018 г. е отрицателен в размер на сумата - 17 577,28 лв., която е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2018 г.; 11. за 2019 г. – приход от 13 154 лв. и разход от 3883,75 лв., както и извънреден такъв от 4090,10 лв., следователно нетен доход на ответниците за 2019 г. е в размер на 5180,15 лв. Посочил е, че този нетен доход е положителен, но същият е формиран изцяло от трансформирани средства с неустановен законен източник, поради което сумата е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2019 г. С оглед направения анализ, въззивният съд е установил, че е налице несъответствие в имуществото на ответниците в общ размер от – 209 275,94 лв., формирано по години, както следва: за 2009 г. – 3320,89 лв.; за 2012 г. – 8158,36 лв.; за 2013 г. – 5014,21 лв.; за 2014 г. – 36713 лв.; за 2015 г. – 24898,41 лв.; за 2016 г. – 40231,15 лв.; за 2017 г. – 78542,79 лв.; за 2018 г. -17 577,28 лв.; за 2019 г. + 5180,15 лв. Формирал е извод, че така установеното несъответствие в имуществото на ответниците, е „значително“ по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗОНПИ, поради което придобитото през проверявания период имущество, за което не се установява ответниците да са притежавали средства със законен произход за придобиването му, е незаконно придобито, и подлежи на отнемане, а именно: от Я. Ж. Т. - 55,61% идеални части от СОС с идентификатор № *** по КК и КР на гр. С., с адрес: гр. С., ул.“С. С.“№ ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и ведно с 63,66/2049 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***; 55,61% идеални части от СОС с идентификатор № ****** по КК и КР на гр. С., с адрес: гр. С., ул.“С. С.“№ ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и ведно с 37,93/2049 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***; 55,61% идеални части от СОС с идентификатор № ****** по КК и КР на гр. С., с адрес: гр. С., ул.“С. С.“ № ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и ведно с 59,94/2049 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***; 69,35% идеални части от лек автомобил, марка „А.“, модел ***, рег.№***, цвят: сив металик, дата на първоначална регистрация 20.12.2011 г., рама № ***, двигател № ***; от Т. Д. Т. – парична сума в брой в размер на 9975,58 лв., в това число 9780 лева и 100 евро, предадени с Протокол за доброволно предаване от 04.07.2018 г. и иззети като веществено доказателство по ДП №361/2018 г.; УПИ *** в *** по плана на село Т., общ. С., област Х., с площ 896 кв.м., заедно с построена в него жилищна сграда на един етаж с площ 80 кв. м., заедно с прилежащото и избено помещение с площ 80 кв. м.; лек автомобил, марка "С.", модел "***", рег. № ***, цвят: жълт, дата на първоначална регистрация 28.02.2002 г., рама № ***.; лек автомобил, марка "Ф.", модел "Т.", рег. № ***, цвят: черен металик, дата на първоначална регистрация 27.10.2006г., рама № ***, двигател № ***; лек автомобил, марка "Р.", модел "Е.", рег. № ***, цвят: светло сив металик, дата на първоначална регистрация 07.11.2000 г., рама № ***. От събраните по делото доказателства, и направеното от ответника Т. признание на неблагоприятен за него факт /че е унищожил движимите вещи „С. ***“ и „Р. Е.“, макар същите да са били вече запорирани, и че е „продал“ и предал физически на трето лице „Ф. Т.“, с която вещ не е имал право да се разпорежда, въззивната инстанция е намерила за установено, че подлежащите на отнемане от ответника Т. Т. движими вещи – трите посочени леки автомобили липсват физически, поради което не могат да бъдат отнети и на основание чл. 151 от ЗОНПИ следва да бъде отнета от ответника тяхната парична равностойност към датата на внасянето на исковата молба в съда – 12.07.2021 г. Констатирала е, че същата е определена от приетата по делото тройна автотехническа оценъчна експертиза, както следва: за лек автомобил „Р. Е.“ с рег.№*** – 2988 лв.; за лек автомобил „С. ***“ с рег.№*** – 644 лв. и за лек автомобил „Ф. Т.“ с рег.№*** – 4702 лв. При тези съображения въззивният състав е намерил исковите претенции за частично основателни, с оглед което е постановил обжалвания резултат. По касационната жалба на КОНПИ: При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора КОНПИ предпоставки за допускане на касационното обжалване. В Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г., постановено по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд, е прието, че не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество /за което не е установен законен източник на доходи/, налично към датата на проверката и формиращо стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че: "Стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не". В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване, чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В мотивите е разяснено, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. В случая въззивното решение в обжалваната от КОНПИ част не влиза в противоречие с тези правни разрешения, поради което и не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Въззивното решение в обжалваната му част не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. По касационните жалби на Т. Д. Т. и Я. Ж. Т.: Настоящият съдебен състав, намира че следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси от касатора Т. Д. с № 2 и от касатора Я. Ж. с № 2, които са с идентично съдържание и са от значение за изхода на спора. Същите е възможно да са разрешени в противоречие с установената съдебна практика с ТР № 4/2021г.по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, а и с каузалната такава, с която се приема, че конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест. Не е достатъчна презумпцията за незаконен произход на имуществото при липса на доказан източник на приходи; трябва да се търси и причинна връзка с престъпна дейност, в каквато насока са и постановките, дадени и в практиката на ЕСПЧ /Ди срещу България, Тодоров и др. срещу България, Rummi срещу Естония и др./.По останалите въпроси съдът ще се произнесе с акта си по същество в зависимост от резултата по правния въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване. Касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса. По горните съображения съдът