Определение № 683 от 04.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 3150/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 264 от 09.07.2015 г., постановено по в. т. д. № 314/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 87 от 17.02.2015 г. по т. д. № 958/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против И. Т. П. искове за заплащане на сумата 112 398.32 лв. - вреда, нанесена от ответника на дружеството в качеството му на управител и изразяваща се в заплатени от дружеството договорни и наказателни лихви по анекс към договор за кредит с [фирма] от 22.10.2003 г., и са присъдени разноски на ищеца в размер на 4 000 лв. В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Ответникът по касация И. Т. П. от [населено място], обл. П., изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор от 23.10.2015 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против И. Т. П. иск за сумата 112 398.32 лв., квалифициран с правно основание чл.145 ТЗ, Пловдивски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като в преклузивните срокове за събиране на доказателства не е установено обстоятелството, че има взето решение от общото събрание на съдружниците в [фирма] за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу ответника - бивш управител. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че за водене на иска по чл.145 ТЗ е необходимо решение на общото събрание не само в случаите, когато към момента на предявяване на иска управителят все още има това качество, но и тогава, когато същият е освободен като управител преди завеждане на делото. Изложил е аргументи, че за реализиране на специалната имуществена отговорност по чл.145 ТЗ е необходимо не само да са осъществени вредоносни действия от управителя спрямо дружеството, но и да е взето решение от общото събрание по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. С мотив, че фактическият състав на отговорността по чл.145 ТЗ включва и решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, въззивният съд е преценил като ирелевантно за изхода на спора по чл.145 ТЗ обстоятелството дали искът е предявен срещу действащ управител или срещу бивш управител за действия/бездействия, касаещи дейността му през периода на управление на дружеството. Произнасяйки се по възраженията и доводите във въззивната жалба на [фирма], Пловдивски апелативен съд е анализирал създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.145 ТЗ - решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на І т. о. и решение № 115/27.11.2012 г. по т. д. № 61/2011 г. на ІІ т. о., и е изразил становище, че дадените с нея разрешения не изключват необходимостта от решение на общото събрание по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за водене на иска по чл.145 ТЗ и срещу лице, което е изгубило качеството си на управител на дружеството. По допускане на касационното обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол със следните въпроси: 1. Изпълнил ли е първоинстанционният съд задължението си по чл.146, ал.1, т.4 и т.5 и ал.2 ГПК с общото посочване, че ищецът следва да докаже предпоставките на иска, без да дава конкретни указания по фактите, както и по какъв начин следва да процедира въззивният съд при твърдения за непълен доклад във въззивната жалба; 2. Дали фактическото представяне на писмено доказателство, което се иска да бъде събрано пред въззивния съд, съставлява предпоставка за произнасянето от страна на съда за събирането му и следва ли съдът да постанови нарочно определение за наличие на хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК преди даване ход на делото по същество, за да може страната, поискала събиране на писмени доказателства пред въззивния съд, да ги представи; 3. Решението на ОС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ /погрешно цитиран в изложението като чл. 138, ал.1, т.8 ТЗ/ предпоставка за допустимост или за основателност на иска е; 4. Необходимо ли е решение на ОС на дружеството по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ в случаите, когато лицето, срещу което се предявява иска, е загубило качеството управител на търговското дружество; 5. Каква е правната квалификация на иска, когато лицето, срещу което се предявява, няма качеството управител на търговско дружество, и задължителна ли е правната квалификация на иска в тези случаи. Предвид решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на предявения от касатора иск, квалифициран с правно основание чл.145 ТЗ, от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са въпросите, формулирани в п.3 и п.4 от изложението. Тези въпроси са обсъждани в решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, І т.о., и решение № 115/27.11.2012 г. по т. д. № 61/2011 г. на ВКС, които са постановени по реда на чл.290 ГПК и имат характер на задължителна съдебна практика. Съобразявайки произнасянето в решенията, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието му с формираната задължителна практика по приложението на чл.145 ТЗ. Допускането на касационно обжалване по въпроса в п.3 е необходимо и поради обстоятелството, че неговият отговор е от значение за допустимостта на решението, която следва да бъде проверена от касационната инстанция по реда на чл.290 ГПК. При наличие на задължителна практика по поставените въпроси не следва да се обсъждат доводите на касатора за противоречие на въззивното решение с практиката в решение № 349/10.11.2005 г. по гр. д. № 282/2005 г. на Великотърновски апелативен съд и с казуалната практика на ВКС в решение № 536/25.05.2004 г. по т. д. № 1389/2002 г. /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Останалите въпроси в изложението са от значение за правилността на въззивното решение, а според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС тя не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Въпросите инкорпорират в съдържанието си въведените с касационната жалба оплаквания за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което могат да бъдат обсъждани само след допускане на касационното обжалване в производството по чл.290 ГПК. Несъответствието на въпросите по п.1, п.2 и п.5 с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да се произнася по поддържаните от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,