Определение № 307 от 23.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1929/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], [община] срещу Определение № 332 от 01.02.2013г. по в.ч.гр.д.№ 23/2013г. на ОС Благоевград. С него е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 986/2011г. на РС-Петрич. В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Не е представено изложение по чл.284,ал.3 във вр. с чл.274,ал.3 ГПК, не е формулиран правен въпрос и няма мотивирано основание за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но е недопустима. Атакуваното въззивно определение е поставено в производство по чл.419,ал.1 ГПК. Този акт на въззивния съд не е от кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол. Определението по чл.419,ал.1 ГПК, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл.273,ал.3 ГПК. Определението за допускане или недопускане на незабавното изпълнение на заповедта не е свързано с развитието на заповедното производство; то не е преграждащо заповедното производство и с него не се дава разрешение по същество на материалноправния спор относно съществуването на вземането. С определението по чл.418,ал.1 ГПК се разрешава само въпросът за изпълнението на присъденото вземане и последиците, свързани с изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Действащата практика на ВКС е, че определението по чл.419,ал.1 ГПК е извън кръга на тези по чл.247,ал.3 ГПК. Определението на ОС-Благоевград, с което се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от РС Петрич разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ-чл.417,т.2 ГПК и изпълнителен лист, е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му, независимо от неточното отбелязване в диспозитива. С настоящото определение само се констатира фактът, че е обжалван акт, неподлежащ на касационен контрол, поради което настоящото определение е окончателно. Предвид на горното, ВКС, ТК, Първо т.о.: