Определение № 203 от 28.09.2018 г. на ВКС по т. д. № 783/2018 г.

Постъпила е молба от касаторите И. Г. М., С. С. Х., А. К. М., С. Г. М. и „Лион Трейдинг„ООД, с искане за допълване, по реда на чл.250 ГПК, на постановеното по делото определение № 303 / 08.06.2018 г., с което не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на същите страни. Твърди се, че съдът не се е произнесъл относно обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, по въпроса „Допустимо ли е кредиторът / поемател по запис на заповед /, в случаите на солидарно задължени лица, да се снабди с изпълнителни листове в отделни производства за едно и също вземане, произтичащи от договор за кредит, както срещу кредитополучателя / издател на записа на заповед /, така и срещу авалистите по издадения запис на заповед, обезпечаващи кредита ?, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, при аргументиране и с реш.№ 165 по г .д.№ 234/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, като дало различен отговор на поставения въпрос, от така дадения от въззивния съд. Паралелно са твърди, че съдът не се е произнесъл и по въведено в хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК основание за допускане на касационното обжалване: „очевидна неправилност„ на въззивното решение, като постановено в очевидно противоречие с принципа „non bis in idem” / не два пъти за едно и също / и с чл.55 ЗЗД. Ответната страна - „Банка ДСК „ ЕАД – оспорва допустимостта на молбата по чл.250 ГПК, като счита, че процесуалната разпоредба не е приложима към определенията по реда на чл.288 ГПК.В евентуалност оспорва основателността на молбата, излагайки съображения за необоснованост на допълнителния селективен критерий по горецитирания правен въпрос и несъстоятелност на доводите за „очевидна неправилност„ на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл.250 ал.1 пр. първо ГПК, от легитимирани да предявят искането страни.Молбата,съобразявайки предмета на исканото допълване – определение, постановено по реда на чл.288 ГПК - настоящият състав намира за допустима.Аналогично на произнасянето по обективно съединени претенции, доколкото обосноваването на основание за допускане на касационно обжалване по някой от въпросите или само в някоя от хипотезите на чл.280 ГПК по един и същ въпрос би могло да обуслови самостоятелно и независимо от необоснованите такива допускане на касационното обжалване, дава основание да се приеме, че непроизнасянето по който и да било правен въпрос или по която и да е от обосноваваните хипотези по чл.280 ГПК предпоставя допълване на определението, без да се счита за противоречие в правния резултат, ако отделните определения по чл.288 ГПК съдържат различен изход - допускане, респ. недопускане на касационното обжалване. Молбата по чл.250 ГПК, обаче, е несъстоятелна. Посоченият със същата въпрос е изрично описан, като четвърти в исканото за допълване определение № 303/08.06.2018 г. и подробни мотиви относно необосноваността на основание за допускане на касационното обжалване със същия настоящият състав е изложил / стр. 5 и 6 от определението /, макар общи с тези на, и съответно важими и за предходно формулирания трети въпрос. Различни от изложените съображения по този въпрос, вкл. по изложените в молбата по чл.250 ГПК доводи, настоящият състав не дължи, тъй като производството по чл.250 ГПК няма за допустим предмет допълване на мотивите на съдебния акт. Аналогично съставът се е произнесъл и по твърдяната очевидна неправилност / стр. 8, параграф последен от определението /, изрично коментирайки, че императивния принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване не се явява нарушен само с издаването на изпълнителни листи срещу всяко от солидарно задължените лица и независимо от събирането на вземането, в който смисъл са относими и изложените мотиви по четвъртия от разгледаните / преждекоментираният / въпроси. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение