Определение № 4796 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5334/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „СТРИЙТ ТРАНСПОРТ“ ЕООД чрез юрисконсулт Г. М. срещу решение № 4565/18.08.2023г. по в.гр.д. № 1296/2022г. на Софийски градски съд, с което частично се отменя решение от 06.12.2021г. по гр.д.№ 17055/2021г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на И. М. Ц. против „СТРИЙТ ТРАНСПОРТ“ ЕООД и се признава за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК съществуването на вземане на И. М. Ц. за сумата 5030 лева, възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.12.2020 г., за изготвяне на книжа и представителство по адм. дело № 1013/2020г. на АССГ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.01.2021 г., до изплащането, както и 12,58 лева, обезщетение за забава върху главницата, за периода 14.01.2021г.- 22.01.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3952/2021г. на СРС, 156 състав. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, а в изложение към нея се поддържа наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. „Дължи ли се цялото адвокатско възнаграждение при сключен договор за правна защита и съдействие, в случай че не са изпълнени част от посочените услуги?“ 2.„Следва ли съдът да търси действителната воля на страните при спазване разпоредбата на чл.20 ЗЗД?“ 3.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени от страните възражения и доказателства?“ 4.„Следва ли въззивният съд да следи служебно за редовността на исковата молба, при направени твърдения за нередовност още пред първа инстанция?“ Според касатора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и в грубо нарушение на основополагащи принципи на съдопроизводството, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. От адвокат И. М. Ц. от АК-Благоевград е подаден писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 от ГПК. За да постанови решението, въззивният съд приема, че страните са били обвързани от договор за поръчка от 04.12.2020 г, а ищецът е взел участие в открито заседание по административно дело № 1013/2020г. като процесуален представител на ответника. Според мотивите на съда, независимо че не се установява той да е изготвил книжа по това дело, не може да се приеме, че адвокатът е неизправна страна до оттегляне на пълномощията му на 17.12.2020 г., с молба от същата дата. Съдът приема за недоказано по делото, че е налице недобросъвестно изпълнение на задълженията по договора за защита и съдействие, поради което на основание чл.26, ал.2 ЗАдв. ищецът има право на адвокатско възнаграждение в уговорения размер, ведно с лихвите за забава от получаване на поканата за изпълнение до изплащането на сумите. Не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, утвърдени последователно в практиката на Върховния касационен съд, относно редовността на проведеното гражданско съдопроизводство. Мотивите на решението са израз на правораздавателната компетентност на съда при решаването на конкретния спор, по отношение на установените факти и приложението на закона към тях. В този смисъл, не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – напр.нарушение на правилата на формалната логика или прилагане на материалния и процесуалния закон в противоположен смисъл на общоприетото, с което се засяга търсената от страните защита. Обжалваното решение не е недопустимо, тъй като е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск. Доводите на касатора в тази връзка са изцяло несъстоятелни. При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Първият въпрос е обуславящ, но даденото разрешение в обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВКС - напр.решение № 74/19.07.2012 г. по гр.д.№ 1495/2010 г., IV г.о. и решение № 1286/30.12.2008г. по гр.д.№ 5351/2007г., I г.о., в които се приема, че оттеглянето на пълномощията води до освобождаване на пълномощника от последващи ангажименти, без да заличава с обратна сила извършеното до момента и вече поетото от доверителите задължение за изплащане на възнаграждение. Уговореното възнаграждение е дължимо в пълен размер, освен когато ответникът е доказал в процеса, че изпълнението на договора е станало невъзможно или оттеглянето да е основателно - поради неточно изпълнение на поръчката. В конкретния случай, съдът изрично е посочил, че по делото не се установява виновно неизпълнение на сключения договор за правна защита и съдействие от ищеца /адвокат/ до момента на оттегляне на пълномощията. Според мотивите на съда, адвокатът е осъществявал процесуално представителство, поради което неоснователното оттегляне на поръчката от страна на доверителя не го освобождава от задължението да заплати изцяло договореното адвокатско възнаграждение. Изводите на решаващия съдебен състав са в същия смисъл, поради което не е налице основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият въпрос също не обосновава допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съображенията на касатора в тази част се свеждат до несъгласие с крайния извод в решението, че по делото се доказва надлежното възлагане на правни действия от ответника, за което се дължи адвокатско възнаграждение, т.е. по същността си доводите преповтарят защитната теза на страната относно правилността на обжалваното решение. Отделно, според мотивите на въззивния съд, нито се твърди, нито се установява в периода от сключване на договора до оттегляне на пълномощията да е следвало да се предприемат конкретни действия, които не са изпълнени, т.е. не е имало съмнение за смисъла на договореното. В този смисъл, въпросът за тълкуване на сключения договор за правна защита и съдействие, не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Отговор на третия въпрос се дава последователно в съдебната практика, в смисъл, че разпоредбите на чл.12, чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК установяват задължение на съда да изложи в мотивите си кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, след обсъждане на всички допустими и относими към предмета на спора доказателства и свързаните с тях доводи на страните /ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 145/05.08.2021г. по гр.д.№ 1178/2020г., IV г.о., решение № 317/12.02.2019г. по т.д.№ 796/2018г., II т.о., решение № 186 от 02.07.2015г. по гр.д.№ 4465/2014г., IV г.о. и др./. В случая, мотивите на обжалваното решение отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция по предмета на делото и съдържат конкретните съображения по наведените във въззивната жалба доводи и оплаквания, както и възприетите от съда релевантни за спора факти и обстоятелства. В тази връзка, оплакванията, че въззивният съд не е взел отношение по твърденията за съставени неистински документи по делото, тъй като не били подписани надлежно заявлението по чл.410 ГПК и исковата молба са несъстоятелни, доколкото в хода на производството пред първоинстанционния съд, с молба от 14.10.2021г. /л.86 от делото/ ищецът е заявил, че поддържа подадената искова молба, с което процесуалното действие следва да се приеме за надлежно извършено /арг.от чл.101 ГПК/. Последният поставен въпрос е обуславящ, но е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, която приема, че съдът проверява служебно редовността на исковата молба, с която се определят рамките, в които той се произнася и само когато е нередовна и са били дадени ясни и конкретни указания за отстраняване на нередовностите в нея, но ищецът не ги е изпълнил, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, Всеки съд, пред който се разглежда делото, следи за редовността на исковата молба до приключване на производството във всички инстанции, както е приел и въззивният съд, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение