Определение № 351 от 07.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 308/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ,във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на ТПК”МИР ” [населено място] против разпореждане на Разградския окръжен съд от 09.03.2012 год., по в.гр. д.№ 295/2011 год., с което на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК е върната подадената от частния жалбоподател касационна жалба с вх. на Р. № 685/20.02.2012 год. против въззивното решение на Разградския окръжен съд № 126 от 10.01.2012 год., по в.гр.д.№ 295/2011 год., поради неотстранена в срок нередовност на същата. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон. Позовавайки се на съдържанието на подаденото в изпълнение указанията на администриращия касационната жалба съд „допълнение към касационна жалба”, частният жалбоподател поддържа, че същата, след отстраняване на недостатъците и отговаря на формалните изисквания, въведени от законодателя за редовноста и, поради което въззивният съд необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила е счел, че в случая следва да намери приложение процесуалната санкция по чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира: Частната жалба е подадена в рамките на установения с чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане Разградският окръжен съд е счел, че в определения на касатора по реда на чл.285, ал.1 ГПК едноседмичен законов срок, последният не е изпълнил всички дадени му указания, тъй като макар и да е внесъл следващата се за касационното производство държавна такса, не е изложил точни и мотивирани основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 и сл. ГПК, нито е приложил пълномощно на адв. Д Б., приподписал касационната жалба, поради което следва да намери приложение предвидената от законодателя в чл.286, ал.1, т.2 ГПК процесуална санкция. Разпореждането е правилно. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба вх. на Р. № 685/ 20. 02. 2012 год. срещу въззивното решение на същия съд по в.гр.д. № 295/2011 год. е нередовна, поради липса на приложено пълномощно на адв.Д.Б., подписал „допълнението към касационната жалба” и отсъствие на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, както това императивно е разпоредено от процесуалния закон- чл.284, ал.3, т.1 и т.3 ГПК. В съответствие с възложените му от законодателя с чл.285, ал.1 ГПК правомощия, Р. с разпореждане от 21.02.2012 год. е оставил подадената от ТПК”МИР ” [населено място] касационна жалба срещу в.гр.д.№ 295/2011 год. без движение, като е дал конкретни указания на жалбоподателя- ЮЛ за отстраняване на констатираните несъответствия с формалните изисквания на процесуалния закон, редовно съобщени на последния на 29.02.2012 год.. На 06.03.2012 год, в рамките на определения му едноседмичен срок, който броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК изтича за касатора на 07.03.2012 год., последният, чрез оправомощения си законен представител е приложил документ за внесена по сметката за държавните такси на ВКС д.т. от 30 лв. и „допълнение към касационната жалба”, надлежно подписано от пълномощника му- адв. Д.Б., без пълномощно за учредената му представителна власт по делото. Следователно в съответствие с процесуалния закон- чл.286, ал.1, т.2 ГПК въззивният съд е разпоредил връщане на касационната жалба на настоящия частен жалбоподател, поради неотстранена в срок нейна нередовност- липса на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отсъствие на пълномощно на приподписалия касационната жалба пълномощник на страната- изискване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. Както изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, така и пълномощното на пълномощника на страната, приподписал подадената касационна жалба, по силата на императивно разпореденото от законодателя в чл.284, ал.3, т.1 и т.3 ГПК са задължителен реквизит от приложенията към касационната жалба, поради което отсъствието на всяко едно от тях, вкл. след дадените от съда указания е достатъчно да обоснове налагане на предвидената в чл.286, ал.1,т.2 ГПК процесуална санкция за проявеното бездействие и като е съобразил горното въззивният съд правилно е приложил процесуалните правила. Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че в случая не се касае единствено до неточно вписано наименование ”допълнение към касационна жалба” на самото изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а да неговото съдържание, тъй като обстоятелството, че в титулната част на подадената касационна жалба, касаторът бланкетно е възпроизвел законовия текст на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е достатъчно, за да се приеме, че изискванията на процесуалния закон за сезиране на касационната инстанция са спазени и въз основа на така подадената касационна жалба може да бъде образувано касационно производство- арг. от чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Поради изложеното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС