Определение № 797 от 19.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 961/2011 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуален представител П. В., срещу решение № 521 от 30.03.2011г. по т. дело по несъстоятелност № 41/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е отменено решение № 65 от 20.01.2010г. по т. дело по несъстоятелност № 1602/2009г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-5 състав в частта му, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] - 31.12.2007г. и вместо това е определена за начална дата на неплатежоспособността 02.09.2009г. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Инвокира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: за определяне началната дата на неплатежоспособността съобразно коефициентите за ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, рентабилност и др. Позовава се на противоречие с решение № 64/09.02.2005г. по гр. дело № 466/2004г. на ВКС, І т. о., решение № 549/27.10.2008г. по т. дело № 239/2008г. на ВКС, І т. о., решение № 344/29.04.2004г. по т. дело № 1288/2003г. на ВКС, І т. о., решение № 43/07.02.2005г. по т. дело № 439/2004г. на ВКС, І т. о., решение № 659/10.11.2005г. по т. дело № 124/2005г. на ВКС, І т. о., решение № 820/29.12.2005г. по т. дело № 535/2005г. на ВКС, І т. о., решение № 174/14.03.2006г. по т. дело № 588/2005г. на ВКС, І т. о., решение № 154/23.03.2007г. по т. дело № 641/2006г. на ВКС, І т. о., решение № 549/27.10.2008г. по т. дело № 239/2008г. на ВКС, І т. о. и решение № 63/03.04.2008г. по т. дело № 678/2007г. на ВКС, ІІ т. о. Ответникът [фирма], [населено място] в несъстоятелност не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната инстанция след обсъждане на допуснатото и прието във въззивното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на данните по делото, като е констатирала общата стойност на активите на дружеството по години /дълготрайни и краткотрайни/, общата стойност на краткотрайните /краткосрочните/ активи, коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, както и последното плащане, е приела, че през периода от 2002г. до 2006г. дружеството е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения с всички краткосрочни активи, като последното плащане е извършено на 02.09.2009г. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че началната дата на неплатежоспособността не може да се свързва с деня, в който е настъпил падежът на което и да било отделно задължение, осчетоводено в пасива на дружеството, а неплатежоспособността се свързва с обективната невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и да погаси свое публичноправно задължение, като невъзможността трябва да представлява трайно състояние, а не израз на временно финансово затруднение. Според въззивната инстанция началната дата на неплатежоспособността е денят, в който е възникнала тази обективна невъзможност, т. е. денят, в който длъжникът е спрял плащанията, защото не е бил в състояние да посреща изискуемите си парични задължения. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Видно от изложението и касационната жалба, релевантният материалноправен въпрос се свежда до критериите за определяне началната дата на неплатежоспособността. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последователно в практиката си ВКС приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника съгласно показателите за ликвидност и момента на спиране обслужването на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане на вземане към определен кредитор съобразно настъпилия конкретен падеж. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си, а не към конкретен кредитор. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Като е изследвал общата стойност на активите на дружеството по години /дълготрайни и краткотрайни/, общата стойност на краткотрайните /краткосрочните/ активи, коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, установил е че през периода 2002г.-2006г. дружеството е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения с всички краткосрочни активи, съобразил е последното плащане, към който момент е определил началната дата на неплатежоспособността поради това, че дружеството вече не е било в състояние да посреща изискуемите си парични задължения, въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение