Решение № 196 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6343/2007 г.

Решение № 196 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6343/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Р. с. - гр. Л. срещу решение № 152 от 11.07.2007 г. на Великотърновския апелативен с., гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 170 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 51 от 2.03.2007 г. по гр.д. № 120 от 2006 г. на Плевенския окръжен с. за уважаване на предявените от М. Н. М. срещу Р. с. - гр. Левски искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ- за отмяна на заповед № 154 от 24.07.2006 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение на М. М. с Р. с. - гр. Левски, за възстановяване на М. М. на заеманата до това уволнение длъжност и за осъждане на Р. с. - гр. Левски да заплати на М. М. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането му без работа през периода от 24.07.2006 г. до 24.01.2007 г. в размер на 3486 лв., заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска-13.09.2006 г. до окончателното плащане и 120 лв. разноски по делото. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от КТ в редакцията й след изменението на КТ с ДВ бр. 25 от 2001 г., която предвижда провеждане на конкурс за посочени в закон длъжности, независимо от това дали тези длъжности са свободни или не. В случая, с разпоредбата на чл. 188а от Закона за съдебната власт (отм.) било предвидено съдебните служители да бъдат назначавани с конкурс, поради което работодателят можел да обяви конкурс за всяка длъжност, независимо от това дали тя е свободна или заета. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответника по касационната жалба М. Н. М.. Върховният касационен с., състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен с. по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, което съгласно чл. 218а, ал. 2, б. "а" от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявените от М. Н. М. срещу Р. с. - гр.- Левски искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, въззивният с. е приел, че заповедта за уволнение на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ е незаконосъобразна, тъй като работодателят въобще не е имал право да обяви конкурс за заеманата от М. длъжност "призовкар" в Р. с. -гр. Левски. Това решение е валидно, допустимо и правилно. Видно от заповед № 154 от 24.07.2006 г., трудовото правоотношение на М. М. е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ - поради постъпване на работа на служител, който е спечелил конкурс. Не се спори между страните и от събраните по делото доказателствата е установено, че за заеманата от М. длъжност в Р. с. - гр. Левски е бил обявен конкурс, който е спечелен от друго лице. Спори се, дали председателят на Р. с. - гр. Левски е имал право да обяви конкурс за заеманата от М. длъжност "призовкар", която не е била свободна към датата на обявяване на конкурса. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от КТ /след изменението й с ДВ бр.25 от 2001 г./, когато със закон някоя длъжност бива обявена за конкурсна, то конкурс за тази длъжност се обявява независимо от това дали длъжността е свободна или не. В случая обаче, тъй като ищецът е съдебен служител, е приложим специалния закон - Закона за съдебната власт (отм.). В чл. 188а от него /нов ДВ бр.74 от 2002 г./ е предвидено, че съдебните служители се назначават след провеждане на конкурс, като при преназначаване конкурс не се провежда. Тъй като чл. 188а, ал. 1 от ЗСВ не сочи дали провеждането на конкурс касае само новите назначения или и длъжностите, които вече са заети, този въпрос следва да се разреши след систематично тълкуване на тази разпоредба с останалите разпоредби на закона и по-конкретно с разпоредбата на чл. 188а, ал. 2. След като според тази алинея, не се провежда конкурс при преназначаване на съдебен служител от една длъжност на друга, на още по-голямо основание не би следвало да се провежда конкурс за длъжност, която вече е заета от съдебен служител. Това тълкуване на закона намира опора и в разпоредбата на § 4 от ПЗР на П. за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, приет през 2004 г., според който заварените съдебни служители се атестират в 6-месечен срок от влизане на правилника в сила, което предполага, че те не се явяват на конкурс за длъжността, която вече заемат. С оглед на горното, правилно въззивният с. е приел, че работодателят не е имал право да обяви конкурс за заеманата от ищеца длъжност "призовкар", която не е била свободна към датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 188а от ЗСВ (отм.) и съответно, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ поради спечелването на конкурса от трето лице е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Гореизложеното налага извод за правилност на решението на Великотърновския апелативен с., поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са направени и не се претендират от ответника, поради което и не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен с., състав на първо отделение на гражданска колегия