Определение № 4012 от 12.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Я. С. срещу решение № 1392/22.11.2022 г. по в.гр.д. № 1165/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, в която е потвърдено решение № 260000 от 02.01.2022 г., по гр.д. № 8122 /2019 г. по описа на Софийския градски съд в частта, в която частично е уважен предявеният от жалбоподателката срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за сумата от 100 000 (сто хиляди) лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществените вреди е отхвърлен за разликата над 100 000 лева до пълния размер на претендираното обезщетение от 270 000 лева, като неоснователен в тази част.

Ответникът по касационната жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното:

Установено е, че на 09.04.2017 г. около 15.30 ч. в [населено място], [община], на ВП81 при 48.400 км, докато управлявал собствения си л.а."О.", м."З." рег. [рег.номер на МПС], С. К. С. (съпруг на пострадалата ищца) е изгубил контрол над управляваното от него МПС, поради което е самокатастрофирал, като автомобилът се е ударил в крайпътно дърво. В резултат от това е пострадала ищцата, която била пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил с правилно поставен колан.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза е установено какви телесни увреждания са причинени на ищцата в резултат на процесното ПТП: тежък травматичен шок, заплашващ живота и, вследствие на получена гръдна травма с 8 счупени ребра по 2 линии; гръден капак, нарушаващ механиката на дишането; вътрешно счупване на бедрената кост, екстрапреврален хематом без засягане на вътрекоремните органи. Въззивният съд е обсъдил проведеното в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД лечение, неговата продължителност и последиците от претърпените травми продължителните болки и страдания, неудобства и дискомфорт, които пострадалата ищца продължава да търпи и невъзможността на пострадалата да се обслужва сама в продължение на месеци.

САС е обсъдил и приетото от него допълнително заключение на съдебно-медицинска експертиза за състоянието на ищцата, за установените към момента на изготвянето на това заключение здравословни проблеми у ищцата. САС е обсъдил приетите по делото медицински документи за определената й от ТЕЛК 74% трайна нетрудоспособност за срок от три години до 01.11.2024 г. с водеща диагноза „счупване на тялото на бедрената кост“ от процесното ПТП и за отпуснатата и пенсия за инвалидност.

САС е обсъдил и приетата в първата инстанция съдебно-психологична експертиза, от която е установено, че в при ищцата в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП е налице „тежък депресивен епизод“, чиито прояви са описани. Според вещото лице вероятната причина за това разстройство в психиката на ищцата е „медикаментозно предизвиканата кома“ на ищцата, която е причинила органична увреда на мозъка. Разстройството е в причинно-следствена връзка с ПТП. Описана са потърсената помощ и проведеното медикаментозно лечение, че разстройството подлежи на лечение, но че цялостната му прогноза е неоптимистична.

САС е приел, че психичните проблеми и тежкият депресивен период след ПТП не следва да се отчитат при определяне на обезщетението, тъй като не е въведен спорно в исковата молба, респективно в молбата - уточнение от 13.03.2020 г., поради което произнасяне по него би било извън диспозитивното начало в процеса и че в тази част жалбата на застрахователя е основателна. (Тези мотиви са изложени и в частта за правните изводи на въззивния съд).

При тези изводи от правна страна въззивният съд е изложил мотиви, че искът е доказан по основание.

Въззивният съд (САС) е прел, че налице е виновно и противоправно действие на водача на автомобила С. (съпругът на ищцата), което се намира в пряка причинна връзка с претърпените от пострадалата травми.

Въззивният съд е приел, че възражението за съпричиняване не е доказано пълно и главно.

Въззивният съд е изложил своите съображения за дължимия размер на обезщетението.

Въззивният съд е описал претърпените от ищцата увреждания, за които тя претендира обезщетение: Съдът е приел за установено, че претенцията на ищцата е предявена за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на получения тежък травматичен шок, заплашващ живота й, вследствие на получена гръдна травма с 8 счупени ребра по 2 линии; гръден капак нарушаващ механиката на дишането; вътреставно счупване на бедрената кост; екстраплеврален хематом без засягане на вътрекоремните органи.

Съдът е обсъдил подробно проведеното в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД лечение на уврежданията, за които ищцата претендира обезщетение: пострадалата е била поставена в изкуствена белодробна вентилация за лечение на тежката гръдна травма; била е извършена активна реанимация до стабилизирането й до 05.05.2017 г., като за периода от 09.04.2017 г. до 17.05.2017 г. е била в тежко общо състояние; на 12.04.2017 г. е била извършена операция на счупена лява бедрена кост с наместване и стабилизиране на счупеното с плака и винтове. Съдът е съобразил, че възстановяването е продължило около осем месеца и не е завършило напълно, като функцията и възможностите за натоварване на левия долен крайник са намалени с около 20 % към датата на прегледа от вещото лице. Въз основа изложеното и вземайки предвид възрастта на пострадалата, определената й от ТЕЛК 74% трайна нетрудоспособност за срок от три години до 01.11.2024 г. и икономическата конюнктура в страната съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлизал на сумата от 100 000 лева.

Въззивният съд е приел, че тежкият депресивен епизод след ПТП не следва да бъде отчитан при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е бил въведен спорно в предмета на делото чрез исковата молба, а в течение на процеса е недопустимо ищецът да въвежда нови твърдения и претенции, освен в хипотезите на чл.214 ГПК и то в сроковете предвидени в него. Така въззивният съд е приел, че безспорно неимуществените вреди, причинени от психическото разстройство, не са включени в предмета на делото. Но е приел, че от това не следва, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено по размер.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В представеното изложение касаторът се позовава на основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. По прекия иск по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на "гражданска отговорност" на автомобилистите за обезщетяване на неимуществените вреди от ПТП следва ли съдът да отчете цялостното увреждане на здравословното /физическо и психическо/ състояние, а в мотивите си да посочи конкретните установени обстоятелства, които са засегнали личната неприкосновеност на увредения, включително тяхното значение за определяне на справедливия размер на обезщетението?, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решения на ВКС: решение № 13 от 19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г., I г.о., решение № 177 от 27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г., II т.о., решение № 31 от 25.03.2014 г. по т.д. № 1203/2013 г., II т.о., решение № 33 от 4.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г., II т.о., решение № 141 от 19.08.2013 г. по т.д. № 453/2012 г., II т.о..

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както са твърди, а в съответствие със съдебната практика. При определяне на размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е обсъдил всички увреждания, претърпени от настъпилото ПТП, за чието обезщетение ищцата е предявила иск (които ищцата е навела като основание на своя иск за неимуществени вреди). Изводът на въззивния съд, че тежкият депресивен епизод след ПТП не е част от спора, се основава на извода, че това обстоятелство не било въведено в предмета на делото с исковата молба (като основание на иска). Необсъждането на обстоятелство, което не е въведено като основание на иска по предвидения процесуален ред и не е станало предмет на спора, не представлява отказ на съда да обсъди релевантни за спора обстоятелства.

2. Допустимо ли е съдът да се произнесе по претърпените от пострадалото лице психически страдания, когато твърдения за такива изрично не са посочени в исковата молба, но в обстоятелствената й част наред с тежки травматични увреждания и неудобствата през възстановителния период, са наведени и твърдения за особено силен интензитет на претърпените болки и страдания, за невъзможността да полага труд, за откъсването му от социалната и приятелската му атмосфера за дълъг период от време, като предвид презюмирането на преживяван стрес като логична и естествена тяхна последица, изрично е поискано да бъде допусната съдебно-психологична експертиза със задача да установи как травматичните увреждания и съпътстващите ги неудобства са се отразили върху психическото здраве на пострадалия, на което искане ответникът не е възразил като неотносимо към предмета на делото, а е заявил, че предоставя неговото разрешаване на съда?, за който се сочи, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Този въпрос е разновидност на предходния. Той не е от значение за изхода на спора, тъй като въззивният съд е изложил последователни мотиви, че този въпрос не е част от спорния предмет – че ищцата не е заявила претенции за обезщетение за претърпени от нея психични вреди в резултат на настъпилото ПТП по предвидения процесуален ред (че претърпените от пострадалата психически вреди от психическо разстройство не са наведени като основание на иска с исковата молба и с молбата за нейното уточнение).

3. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото; Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?, за които (въпроси) се твърди, че са разрешени в противоречие с ППВС № 4/1968 г.

4. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?, за който (въпрос) се твърди, че е разрешен в противоречие с решения на ВКС: решение № 31/25.03. 2014 г. по т.д. № 1203/2013 г. на II т.о., решение № 217 от 20.12.2017 г. по т.д. № 990/2017. на II т. о., решение № 15 от 12.02.2018 г. по т.д. № 1423/2017 г. на II т.о..

Последните два въпроса имат сходно съдържание и се отнасят до критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение. Същите са обуславящи, но не се установява соченото от касатора противоречие със съдебната практика при разрешаването им (въпросите не са разрешени както твърди жалбоподателката).

В случая от мотивите на въззивното решение е видно, че при определяне на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, именно в съответствие, а не в противоречие с формираната практика на касационната инстанция, въззивният съдебен състав е взел предвид както установените общи критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението, така и е отчел и онези обстоятелства, които са специфични за конкретния случай, включително и тези, посочени от касатора в жалбата му и изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК (като невзети предвид от съда). При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост въззивният съд подробно е посочил и оценил всички приложими по отношение на спора и доказани по делото критерии, включително и обществено-икономическата обстановка в страната, чиято проявна форма са нивата на застрахователно покритие, поради което няма противоречие между практиката на ВКС и разрешенията на въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, нито представя доказателства за такива и списък на такива, поради което разноски не следва да й бъдат присъждани.

Воден от изложеното съдът