Определение № 50008 от 13.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2602/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Х. Ш. против решение № 25 от 28.03.2022 г. по гр.д.№ 36/2022 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение №535/ 18.11.2021г., по гр.д.№1054/2020г. на Районен съд-Търговище в частта му относно квотите. С потвърденото решение е допусната съдебна делба между касаторката, ищецът К. И. Ш. и ответника П. И. Ш. при равни права - по 1/3 ид.ч. на следните недвижими имоти: 1/.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №............с площ от 745 кв.м., находящ се в м. С., общ. Т., заедно с построената в него вилна сграда с идентификатор № ............., с площ от 44 кв.м., и селскостопанска сграда с идентификатор № ............., с площ от 33 кв.м.; 2/.АПАРТАМЕНТ с идентификатор ............., с площ от 91.83 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 17, построен в сграда ..........., ведно с 4,58 кв.м. идеални части от земята, върху която е построена жилищната сграда; 3/.АПАРТАМЕНТ с идентификатор ................, с площ от 56.80 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ап. З-В, в сграда с идентификатор .............., заедно с мазе с площ от 4,70 кв.м., от земята, върху която е построена жилищната сграда, и 4/.ГАРАЖ с идентификатор № ..............., с площ от 17.17 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, гараж 26, в сграда с идентификатор ................., заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, дворното място и правото на строеж. Касационната жалба се отнася само за двата апартамента и гаража. В касационната жалба се навеждат оплаквания за нарушения на закона на материалния закон – СК относно това дали избраният режим на разделност действа за напред, като при това действие придобитите по време на брака имоти преди определяне на този режим от съпрузите са СИО и квотите между съделителите следва да са 4/6 ид.ч. за нея и по 1/6 ид.ч. за двамата съделители. Нарушение на материалния и процесуалния закон се твърди и поради приетото от съда, че бракоразводното решение не било обезсилено и одобреното споразумение имало характера на спогодба, която е породила действие независимо, че наследодателят – неин съпруг е починал преди постановяването му, т.е. счита, че брака е прекратен поради смърт, а не с развод и, че споразумението не е утвърдено. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: счита ли се вещнопрехвърлителният ефект на споразумението по чл. 51, ал.1 СК относно съпружеската имуществена общност за настъпил към момента на постановяване на съдебното решение за развод. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по въпросите: 1./От кой момент настъпва вещнопрехвърлителният ефект на споразумението по чл. 51, ал1 СК, релевирано пред бракоразводния съд от съпрузите, отнасящо се до имуществените им отношения, възникнали по време на брака – от момента на потвърждаване на споразумението от съпрузите в открито съдебно заседание по бракоразводното дело или от момента на влизане в сила на съдебното решение за развод и утвърждаване на споразумението с него? 2/. Поражда ли съдебното решение за развод по взаимно съгласие вещно-прехвърлителен ефект на утвърдена с него споразумение по чл. 51, ал.1 СК досежно възникналите между съпрузите по време на брака имуществени отношения при условие че към момента на постановяване на съдебното решение бракът между страните е прекратен по силата на закона със смъртта на единия съпруг. Твърди се и основанието по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при определяне на квотите, при които се допуска делбата. Ответникът по касация К. Ш. оспорва допускането до касационен контрол, тъй като решението е съобразено със закона и съдебната практика, защото с декларацията за разделност е прекратена СИО, тя има обратно действие, т.е. имотите, придобити по време на брака са били лична собственост на наследодателя, а бракоразводното решение за развод не е обезсилено и поради това е породило действие. Ответникът по касация П. И. Ш. не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Касаторката Е. Х. Ш. и И. П. Ш. са сключили граждански брак на 15.06.1969 г. През времетраенето на брака са купени на името на съпруга: с договор от 19.02.1982 г. - апартамента с идентификатор ..........., с н.а. № ........,т........../1994 г. – апартамента с идентификатор ...........и с н.а. № ...........,т..../13.03.1996 г. – гараж с идентификатор ............ На 13.06.2016 г. съпрузите са подписали декларация, с която са избрали режим на разделност, който е вписан в акта за брак и в Агенцията по вписвания в нарочния регистър за това на 16.06.2016 г. Съпрузите са инициирали развод по взаимно съгласие, предмет на гр.д.№ 657/2016 г. на РС-Търговище, по което са представили споразумение, подписано от двамата съпрузи, с което изразяват воля трите процесни имота да останат собственост на съпруга И. П. Ш.. Последното съдебно заседание е проведено на 22.06.2016 г. На 24.06.2016 г. съпругът И. Ш. умира. Негови наследници са страните по настоящото дело – преживяла бивша съпруга и синовете П. и К.. Съдебното решение, с което е постановено прекратяване на брака и е утвърдено споразумението е от 30.06.2016 г. Първата инстанция е приела, че бракът е прекратен със смъртта на съпруга, тъй като към този момент съдебното решение за развод не е било постановено, поради което Е. Ш. има качеството наследник на съпруга си. Съдът е приел, че при влизане в сила на СК от 2009 г. съпрузите са били в граждански брак и по своя воля са преуредили имуществените си отношения с декларация за разделност, т.е. към момента на прекратяване на брака със смъртта на съпруга по отношение на имуществените отношения на съпрузите е действал режим на разделност. Затова е прието, че с избора на този режим е прекратена СИО. Тъй като съгл. пар.4, ал.1 правилата на новия СК се прилагат и по отношение на заварени бракове, то е прието, че по отношение на делбените имоти е приложим режима на разделност и те са собственост на този съпруг, на чието име са придобити, т.е. на съпруга. Затова делбата е допусната при равни права на осн. чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 СК. С въззивното решение са определени същите квоти, но по други съображения. Въззивната инстанция е приела, че имотите са придобити в режим на СИО, защото не е опровергана презумпцията за съвместен принос, а декларацията за избор на режим на разделност има действие само за напред. Така трите имота, предмет на касационната жалба сега са били СИО и по отношение на тях съпрузите са уредили имуществените си отношения със споразумението в бракоразводното производство. Въпреки, че съпругът е починал преди постановяване на съдебното решение за развод, тъй като решението, с което е прекратен брака по взаимно съгласие не е обезсилено е породило действие. С него е утвърдено споразумението и то съставлява спогодба, която има вещен ефект. По силата на спогодбата, трите имота са останали в собственост на съпруга и след смъртта му са останали съсобствени между тримата съделители при равни права. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради констатирана очевидна неправилност на извода на въззивната инстанция че имотите са придобити в режим на СИО, защото не е опровергана презумпцията за съвместен принос, а декларацията за избор на режим на разделност има действие само за напред. По въпроса за действието на декларацията за избор на режим на разделност от съпрузи по заварен брак се констатира прилагане на чл.33 във вр. с пар.4, ал.2 СК в противоположен смисъл. Поради допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК, съдът не обсъжда останалите наведени основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение