Определение № 60137 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4199/2021 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. К. Д. от [населено място] против определение № 984 от 16.09.2021г. по ч.гр.д. № 776/2021г. на Благоевградски окръжен съд. С обжалвания акт е обезсилено определение № 141 от 19.07.2021г. по ч.гр.д.№ 925/2021г. на Районен съд-Разлог, с което е оставена без уважение молбата на И. К. Д. за вписване на отказ от наследство, извършен от Я. К. П., по отношение на наследството на нейния баща К. Н. Д. и вместо това е постановено оставяне на молбата без разглеждане, като недопустима. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Съдът е приел, че жалбоподателят не е сред лицата, които могат да искат вписване на отказ от наследство, тъй като такова заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал.1 ГПК и чл. 52 ЗН е само наследника, чието волеизявление следва да бъде вписано или негов пълномощник с изрично пълномощно. Жалбоподателят намира тези мотиви за незаконосъобразни. Счита, че волеизявлението за отказ е недвусмислено направено с подписването на писмената декларация с нотариална заверка на подписа и че той като лице, чийто дял се уголемява от направения отказ, има право да иска вписването му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като счита, че е налице необходимост от тълкуване, което би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по въпроса: включват ли се в кръга на заинтересованите лица по чл. 531, ал.1 ГПК лицата по чл. 53 ЗН, при положение, че отказът от наследство на наследника е изразен писмено, едностранно, недвусмислено и неотменимо в декларация с нотариално заверен подпис. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Районен съд-Разлог е сезиран от И. К. Д. с искане по чл. 52 ЗН за вписване на отказ от наследство, извършен от неговата сестра Я. К. П. по отношение наследството на баща им К. Н. Д., починал 1987г. Декларацията за отказ е от 18.08.1994г., с нотариална заверка на подписа на Я. П., извършена от Кмета на [населено място]. Към молбата е приложено удостоверение за наследници, от което е видно, че наследници на К. Д., починал 1987г. са децата му И. Д., Я. П. и К. Д.. Последната е починала през 2015г. и са посочени нейните наследници. Районен съд-Разлог е намерил искането за неоснователно. Посочил е, че строго личният характер на отказа от наследство изисква вписването на отказа да се извърши само по молба на отказващото се лице или на негов изричен пълномощник. Благоевградски окръжен съд е споделил извода, че заинтересовано лице по смисъла на чл.531, ал.1 ГПК във вр. с чл.52 ЗН може да бъде само наследникът, заявяващ отказ от наследство или негов пълномощник с изрично пълномощно. В случая искането не изхожда от такова лице, поради което сезирането на съда по охранителното производство е недопустимо. Приел е, че като е разгледал молбата по същество, оставяйки я без уважение, вместо без разглеждане, районният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Затова въззивният съд е обезсилил определението на районния съд и вместо това е оставил молбата на И. Д. без разглеждане, като недопустима. При преценка на визираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК настоящият състав намира, че такова не е налице. Действително, формулираният въпрос кой е легитимиран да иска от районния съд вписване на отказ от наследство в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН, е определящ за изхода на производството. По него е налице практика на Върховния касационен съд. В определение № 155 от 19.09.2019г. по ч.гр.д. № 2762/2019г. на II г.о. /постановено от настоящия състав/ е даден отговор на въпроса кои са заинтересованите лица, които биха могли да внесат нотариално заверената молба-декларация, адресирана до съда, за отказ от наследство на едно лице, ако лицето, заявило отказа, е вече починало. Прието е, че отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и вписване на изявлението в особената книга на съда. Производството пред съда е охранително и съгласно чл.531, ал.1 ГПК започва с писмена молба от заинтересованото лице. Извършено е позоваване на определение № 315 от 23.06.2015 г. по гр.д. № 3092/2015г. на I г.о., според което приемането и отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления; те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Именно въз основа на този строго личен характер на изявлението по чл.52 ЗН, е направен извод, че заинтересовано лице по смисъла на чл.531, ал.1 ГПК да поиска вписване на отказ от наследство е само наследникът, който прави изявлението за отказ от наследство, респ. негов пълномощник, изрично упълномощен да подаде искането до съда. При наличието на тази практика не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Определението на Благоевградски окръжен съд е в пълно съответствие с посочената практика на Върховния касационен съд. В настоящия случай лицето, направило отказа - Я. П., не е починало, поради което би могло надлежно да представи заявлението за вписване пред районния съд. Жалбоподателят И. Д., като лице, което би било облагодетелствано от отказа от наследство, не е легитимиран да иска вписване на волеизявлението на Я. П. за отказ от наследство. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на акта на Благоевградски окръжен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.