Определение № 50065 от 06.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 849/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България" АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. Б. К., срещу решение № 1228 от 24.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 562/2021 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 261592 от 04.12.2020 г. по гр. д. № 11105/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която са прогласени за нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22 от договор за кредит за строеж/довършване на недвижим имот № HL36497/12.06.2008 г., сключен между Б. П. Б. и „Юробанк България" АД, и е осъдена банката - касатор да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на Б. П. Б. сумата 39 616.79 лв., ведно със законната лихва от 15.08.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.З ГПК и за отхвърляне на предявените искове, евентуално - на осъдителния иск за разликата над сумата 1 408.37 лв., с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е формирал незаконосъобразни изводи във връзка с валутата на предоставяне на кредита и неправилно е приел, че уговорката за предоставяне на кредита в швейцарски франкове е резултат от едностранната воля на банката, както и че клаузата на чл.6, ал.2 от договора за кредит е неравноправна поради това, че курсът, по който се определя левовата равностойност на дължимата във франкове погасителна вноска, се определя от банката към деня на съответното плащане, а съгласно чл.20 от договора банката прилага за превалутираната вноска лихвения процент за кредити в лева, който е неизвестен за кредитополучателя; че при произнасяне по доводите на ищеца за нищожност на клаузата на чл.22, ал.1 и ал.2 от договора за кредит въззивният съд е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че целият валутен риск „едва ли не е бил прехвърлен на потребителя", без да отчете обстоятелствата, че кредитополучателят е теглил кредит във валута, различна от тази, в която получава доходите си, и че валутният риск от понижаване на курса на чуждата валута се носи от банката; че при формиране на извода в решението за изразено от кредитополучателя съгласие да носи риска от превалутиране на кредита като придобие право да ползва сумата в лева, но да връща взетия заем в швейцарски франкове, което при промяна на курса франк/лева е довело до значително надвнасяне на суми, не е съобразена изначалната уговорка между страните за предоставяне и за връщане на кредит в швейцарски франкове, с оглед на която промяната в курса франк/лев се отразява на кредита само ако кредитополучателят прави вноски в лева, вместо в швейцарски франкове; че съдът е достигнал до погрешно заключение, че ищецът е останал неинформиран за начина, по който промяната във валутния курс е възможно да повлияе върху конкретните задължения за погасяване на кредита, без да обсъди съдържащата се в самия договор за кредит и в оспорената като нищожна клауза на чл.22 информация за механизма на действието на повишаването на курса на швейцарския франк и за възможните рискове от промяна в курса на франка след сключването на договора. В жалбата са развити и оплаквания срещу изводите на въззивния съд за основателност на осъдителния иск за присъждане на валутни разлики за исковия период, формирани въз основа на прогласените за нищожни договорни клаузи, определящи валутата на кредитния лимит и валутата на погасяване на кредита - швейцарски франк.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.З, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.З ГПК, а като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са посочени следните въпроси :"1. В хипотезата на банков кредит, при който цялата сума реално е предоставена на разположение на кредитополучателя и е използвана от него в националната валута лева, а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в договора за кредит, и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута (швейцарски франкове), счита ли се, че договорът е сключен в националната валута на страната (лева) и в коя валута се дължи връщането на кредита; 2. При договор за банков кредит в чуждестранна валута значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора; Тази неравнопоставеност обаче може ли да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди; Когато липсват доказателства за това, че банката е била в състояние да предвиди развитие в обменния курс между националната валута и швейцарския франк в мащаба на това, което се наблюдава след сключване на договора през 2008 г., разумно ли е от продавача или доставчика да се изисква да понесе изцяло свързания с обменния курс риск; 3. Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото да обсъди и да се произнесе по всички доводи за неправилност на обжалваното решение, посочени във въззивната жалба; 4. Счита ли се банката по презумпция задължена, бидейки финансова институция, да разполага с информация за промените в курса на дадена валута, който не е фиксиран към националната валута и за какъв период напред; Добросъвестна ли е банката при предоставянето на информация относно валутния риск чрез клауза като процесната чл.22 от договора за кредит и може ли такава клауза, която е с информативен и декларативен характер, да бъде обявявана за нищожна". Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.З ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Б. П. Б. - чрез адв. Д. Д. от САК, който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с определение № 418 от 13.02.2023 г. по в. гр. д. № 418/2022 г. на Апелативен съд - София е отправено преюдициално запитване, по повод на което е образувано дело № С-117/2023 г. в Съда на ЕС, по следните въпроси:

„L Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, §1 и т. 1, б."в" от Приложението към чл. 3, §3 на Директива 93/1 З/ЕИО национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутния риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага?;

2. При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервна валута, в случай, че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута - чрез заверяване на „блокираната" валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервна валута?"

Поставените в преюдициалното запитване въпроси са от значение за отговора на част от формулираните в изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК въпроси, а съответно и за изхода на спора по настоящото дело, поради което на основание чл. 631, вр. с чл. 633 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-117/2023 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,