Определение № 2088 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2840/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. К. в лично качество и в качеството му на законен представител на малолетния му син В. Б. К., двамата от [населено място], приподписана от адвокат С. С., против решение № 1376 от 07.03.2024 г. по в.гр.д. № 3889/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 1512 от 02.02.2023 г. по гр.д. № 12247/2022 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ искове по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за осъждане на ответника да заплати на сина му сумата от 15 000 лв. и на него сумата от 5 000 лв. - обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в периода 25.09.2020 г. – 13.12.2021 г. вследствие на проявена от ответника дискриминация спрямо тях чрез непредоставяне на решение и доклад от проведено на 02.09.2020 г. заседание на Комисията. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, прецени следното: Въззивният съд е приел, че са предявени искове по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за заплащане на сумата от 15 000 лв. в полза на малолетния ищец В. Б. К. и на сумата от 5 000 лв. в полза на втория ищец и негов баща и законен представител Б. Б. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 25.09.2020 г. – 13.12.2021 г. вследствие проявена от ответника Комисия за защита на личните данни дискриминация спрямо тях. Установено е, че преписката пред Комисията за защита на личните данни е образувана по повод сигнал вх. № ППН-01-1799/27.11.2019 г. на Б. К. като законен представител на В. К. с оплаквания срещу Детска градина № 40, [населено място], посещавана от детето, във връзка с осъществяваното в нея видеонаблюдение. На 24.06.2020 г. от подателя е направено искане да се установи дали в детската градина е извършвано незаконно видеонаблюдение през последните три години по времето на престоя на сина му и има ли злоупотреба с лични данни. По искането е образувано отделно производство за проверка на практиките на детската градина като администратор на лични данни, като след извършена проверка е съставен констативен акт № ППН02-337/19.08.2020 г., съдържащ предложение да бъде издадено предписание за преустановяване на видеонаблюдението в конкретните помещения от детската градина. От протокол № 38/02.09.2020 г. е установено, че на същата дата е проведено заседание на КЗЛД, на което е докладван констативният акт и е взето решение да се издаде разпореждане до администратора ДГ № 40 в посочения в акта смисъл. Решение № ППН-01 1799#18А/12.10.2020 г., с което е разпоредено на детската градина да съобрази операциите по обработване на лични данни, е връчено на детската градина на 20.11.2020 г. Подателят на сигнала чрез законния му представител е уведомен за взетото от КЗЛД решение от заседанието от 02.09.2020 г. със съобщение изх. № ППН-01-1799#35/23.09.2020 г., както и, че въз основа на подадения от него сигнал от 24.06.2020 г. е извършена проверка на място в ДГ и на ДГ е издадено предписание за преустановяване на нарушението. След получаване на съобщението ищецът е изпратил искане за получаване на препис от решението на КЗЛД от 02.09.2020 г. и препис от доклада на проверяващите, което искане е заведено под вх. № ППН-01-1799#36(19)/25.09.2020 г., по което Комисията не е изпращала отговори или съобщения до 12.10.2020 г., на която дата е постановено решение № ППН-01 1799#18А/12.10.2020 г. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Съдът е приел, че подадените „допълнителни искания“ от В. К. с рег. № ППН-01-1799- 18 (19)/24.06.2020 г. до КЗЛД имат именно характер на жалба, подадена по реда на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД, чрез законния му представител Б. К.. Посочил е, че съгласно ЗЗЛД и чл. 15 АПК жалбоподателят – детето В. К., действително се явява и гражданин, чиито права и законни интереси са засегнати в производството през КЗЛД по реда на чл. 38 ЗЗЛД. Във връзка с оплакванията за осъществена дискриминация, изразяваща се в невръчването на постановеното решение и констативния акт от извършената по сигнала на лицето проверка, обаче е прието, че адресат на предписанията и решението на КЗЛД е единствено администраторът на лични данни – съответните лица при ДГ № 40, които отговарят за тази дейност и я извършват. Съдът е направил извод, че Комисията е изпълнила задължението си по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД да информира жалбоподателя за напредъка в разглеждането на жалбата и за резултата от нея с изпратеното до него съобщение изх. № ППН-01-1799#35/23.09.2020 г., но не е имала задължение да му връчва искания доклад, като според съда ищеца визира констативен акт № ППН-02-337/19.08.2020 г., тъй като последният е единствено документ, подпомагащ Комисията да вземе решение. Допълнително е посочено, че към момента на изпращане на съобщението до жалбоподателя – 24.09.2020 г., по преписката не е било постановено решение, тъй като последното е от 12.10.2020 г. Установено е също така, че в съобщението до ищеца е възпроизведено съдържанието на решението на КЗЛД по преписката. В заключение съдът е приел, че не е установено ответникът КЗЛД да е извършил действия или бездействия, които да са свързани с общественото положение на ищците или политическа принадлежност, нито е установено да е налице по–неблагоприятно третиране на ищците във връзка с уведомяването им за хода и резултата от преписката, водена при КЗЛД, на основание сочените от тях признаци „обществено положение“ и „политическа принадлежност“. Не е установено и Б. К. да е бил дискриминиран като родител във връзка с начина на воденето и уведомяването по преписката. В изложението, представено към касационната жалба, се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да е формулиран конкретен правен въпрос. Поддържа се още, че обжалваното решение е нищожно, вероятна недопустимо и очевидно неправилно – основания за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1376 от 07.03.2024 г. по в.гр.д. № 3889/2023 г. на Софийския градски съд, поради следните съображения: Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност на обжалваното въззивно решение - постановено е от компетентен съд, процедиращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписан от съдиите, участвали при разглеждане на делото, с ясен текст на мотиви и диспозитив. Обжалваното решение не е и вероятно недопустимо. Подобен порок на съдебния акт е налице, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г. /. В случая не е налице нито една от посочените хипотези. Не се установяване наличието и на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивният съд е доразвил правните изводи на първоинстанционния по отношение на наведените от страните възражения за правилността на решението, следвайки правилата на формалната логика и съобразно установената фактическа обстановка. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване, каквито твърдения се съдържат в представеното от касатора изложение. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото в представеното изложение липсва формулиран правен въпрос. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В заключение, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение