Определение № 60245 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 349 от 26.11.2020г. по гр.д. № 521/2020г. на Русенски окръжен съд, с което е обезсилено решение №1686 от 26.10.2018г. по гр.д. № 7372/2017г. на Русенски районен съд и е прекратено производството по иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от Г. К. Т., С. И. Т. и П. К. М. против Д. И. Д., поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Касационната жалба е подадена от ищците Г. К. Т., С. И. Т. и П. К. М. чрез адв. Л. М.. Твърди се, че дадените от съда указания за уточняване на исковата молба са изпълнени. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси свързани със задължението на съда да прецени всички доказателства в тяхната взаимовръзка и да постанови решението си след тяхната съвкупна преценка, в това число съобразявайки заключението на назначената техническа експертиза и скицата към нея. Повдига се и въпросът доколко преценката на съда относно яснотата на исковата молба и уточненията към нея е достатъчно мотивирана, тъй като в настоящия случай е налице индивидуализиран спорен предмет на делото и съответствие между основание и петитум. Касаторите се позовават и на очевидна неправилност, водеща до порок на въззивния акт, несъвместим с правния мир. Твърдят, че съдът е допуснал грешки спрямо основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина за решаване на правния спор; налице е неяснота в съображенията на съда.

Ответникът по касационната жалба Д. И. Д. взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството по делото пред въззивната инстанция е по реда на чл. 294 ГПК, след обезсилване от Върховния касационен съд на предходно въззивно решение по спора и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Дадените в отменителното касационно решение /решение от 08.09.2020г. по гр.д. № 1924/2019г. на ВКС, II г.о./ указания са за оставяне на исковата молба без движение за формулиране на искане, кореспондиращо с изложените обстоятелства като основание на иска. Допълнено е също така, че при отстраняване нередовността на исковата молба съдът следва да съобрази задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК, според които искът с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост, а не иск за факт и спорното право се установява към момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество.

В исковата молба на Г. К. Т., С. И. Т. и П. К. Т. се твърди, че К. З. Т. - праводател на ищците и И. З. Т. - праводател на ответника, към 1971г. са били съсобственици на три парцела, образувани от имот с пл. № *, кв. 36 с площ от 2160кв. м., а именно: , и , всеки с площ по 720 кв.м. По силата на съдебна спогодба от 1971г. парцел e предоставен в дял на К. З. Т., парцел е предоставен на И. З. Т., а парцел е останал съсобствен между двамата при равни дялове, като е разпределено ползването му помежду им по линия, успоредна на страничните регулационни линии и разположена на по 7м. от тях. Твърди се, че съсобствеността върху парцел не е прекратена, но в одобрената през 2006г. кадастрална карта не са нанесени три имота, съответни на трите отредени парцела, а са отразени два имота - ПИ с идентификатор * и ПИ с идентификатор *, което не съответства на правото на собственост, а и двата имота не са равни по площ. Имотът на ответника - ПИ с идентификатор * е с площ 1104кв.м., а записаният на името на ищеца Г. К. Т. ПИ с идентификатор *** е с площ 1047кв.м. Заявеният петитум е да се признае за установено, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на двата заснети имота, които следва да са три, с граници и размери съобразно действащия към 1971г. регулационен план на кв. Д., а именно всеки от по 720кв.м; заявено е и евентуално искане за установяване на грешка в кадастралната карта и регистри относно границата на двата имота, която следва да бъде определената с Протокола за съдебна спогодба от 15.02.1971г. граница на ползване, а именно права линия отстояща на по 7 линейни метра от регулационните линии и успоредна на тях.

При новото въззивно разглеждане в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС производството по делото е оставено без движение като на ищците е указано да формулират искане, кореспондиращо с изложените обстоятелства като основание на иска. В представеното уточнение ищците искат да се признае за установено по отношение на ответника правото им на собственост върху процесните имоти, които неправилно са отразени в кадастралната карта и не са нанесени съгласно документите за собственост в съответните граници, а именно вместо три имота, всеки с площ по 720 кв.м., са нанесени два имота с идентификатори * с площ 1047кв. м. и имот с идентификатор * с площ от 1047кв. м., което не отговоря на обема на правото на собственост. В условията на евентуалност искат признаване по отношение на ответника, че границата между двата имота е правата линия, отстояща на по 7 линейни метра от регулационната линия по плана от 1971г., разделяща парцели , и ** и успоредна на тези регулационни линии, както и признаване, че към момента на влизане в сила на кадастралния план, одобрен през 2006г., ищците са собственици на общо 1080кв. м., а не на 1047кв.м., и вследствие на грешка в кадастралната основа погрешно към имота на ответника са отразени 33кв.м. повече.

Въззивният съд при така формулираният петитум, е намерил, че исковата молба продължава да е нередовна. Приел е, че изложените в исковата молба обстоятелства безспорно сочат на спор за собственост по чл. 54, ал.2 ЗКИР, доколкото ищците обосновават правния си интерес с наличието на неточно отразяване на границите на правото им на собственост в кадастралната карта. Въпреки това, е приел, че липсва ясно обособяване на спорната част от земята и еднозначен петитум, както по главния, така и по евентуалния иск. Формулираното искане за установяване на правото на собственост върху процесните имоти по главния иск е приел за неясно и неконкретизирано, доколкото от изложеното в исковата молба е видно, че не съществува спор относно парцел , който по силата на сключената през 1971г. съдебна спогодба е останал в изключителна собственост на праводателя на ответника и относно парцел , който на същото основание е собственост на праводателя на първите двама ищци; спорно е положението на парцел **, който е останал съсобствен между праводателите на страните. Отправеното до съда искане не сочи спрямо кой имот и при какви права ищците искат признаване правото си на собственост. В обстоятелствената част на исковата молба са наведени и твърдения, че реална част от собствения им имот е заснета погрешно в действащата кадастрална карта като част от този на ответника. Липсва ясно и еднозначно посочване на пространствените граници на тази част в размер на 33 кв.м. Въззивният съд е счел за недопустимо да презюмира както обстоятелствата, така и искането по исковата молба. Те следва да са ясно и недвусмислено посочени от ищеца. Затова, след като констатираните нередовности на исковата молба не са били отстранени в дадения от въззивния съд срок, то съдът е постановил решение за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. счита, че такива не са налице.

В касационната жалба и в изложението не са формулирани ясни правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, както изисква Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но този въпрос липсва.Заявено е, че по делото са събрани достатъчно доказателства относно правото на собственост, включително е приета експертиза, които съдът е следвало да обсъди. Горното не държи сметка, че постановеното въззивно решение не такова по съществото на спора, а е за обезсилване на първоинстанционния акт и прекратяване на производството поради нередовност на исковата молба, при което обсъждане на доказателства не се извършва. Посочена е от касаторите и нормата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПьК, без да са изложени каквито и да било съображения по прилагането й.

Позоваването на очевидна неправилност на акта поради порок, несъвместим с правния мир, както и поради нарушения на основополагащи съдопроизводството процесуални правила, е несъстоятелно. За да достигне до извод за неотстранени нередовности на исковата молба съдът е процедирал в съответствие с дадените указания в отменителното решение и е изходил от характеристиката на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР като положителен установителен иск за собственост към настоящия момент. Не могат да бъдат споделени доводите, че е налице неяснота в мотивите на съдебния акт и неразбираемост на съображенията. Съдът ясно е посочил, че липсва конкретизация върху кой имот ищците желаят да бъде признато правото им на собственост. Установил е, че изложените фактически обстоятелства сочат на спор относно парцела, останал съсобствен при делбата от 1971г., но ясно искане /петутим/ за установяване правото на собственост /респ. съвместната собственост/ върху този имот, който не е нанесен в кадастралната карта, не е заявено. Посоченото в уточнението, че се иска установяване на собственост върху „процесните имоти” не съставлява петитум, кореспондиращ с фактическите обстоятелства и изобщо не представлява надлежен петитум на иск за собственост, свързан с грешка /непълнота/ в кадастралната карта. По отношение на евентуалния иск съдът също ясно е обосновал, че визираните от ищците 33 кв.м., с които на увеличен имота на ответника не са индивидуализирани и липсва заявено искане за признаване на ищците за собственици на тази реална част.

На основание изложеното не може да се приеме, че решението е очевидно неправилно, нито че е осъществено някое от другите основания за допускане на касационно обжалване. Поради това касационен контрол следва да бъде отказан.

Ответникът Д. И. Д. претендира присъждане на разноски, но не е направил такива в настоящето производство. Той е представляван от съпругата си - лице с юридическа правоспособност и няма данни за заплащано възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.