Определение № 220 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 259/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 6527/21.11.2011 година на В. Д. З. от [населено място], приподписана от адв.П. Т.-САК срещу въззивно Решение от 28.10.2011 година по гр.възз.д. Nо 456/2011 година на ОС- Кюстендил по извършване на делбата. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение Nо 172 от 24.03.2008 год. по гр.д. Nо 1247/1999 год. на РС-Дупница по извършване на делбата на следните недвижими имоти- УПИ с пл. Nо *, за който е отреден парцал *, попадащ в кв. 64 по РП на [населено място], целият от 789 кв.м., заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда с перде и УПИ с пл. Nо * за който е отреден парцел *, попадащ в кв. 64 по РП на [населено място] с площ от 1365 кв.м. чрез изнасянето им на публична продан. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е изцяло неправилно, поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довода, че по въпроса – за конкуренцията на материално правната норма на чл. 69 ал.2 ЗН и нормата на чл. 288 ал,.1 ГПК / отм./ за публичната продан,като законосъобразен способ на извършване на делбата на сънаследствени имоти, ВКС следва да се произнесе, след като при групиране имотите могат да се разпределят между наследниците, тъй като изнасянето на публична продан не единствения начин за извършване на делбата. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Д. З. В., с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване, както и въведените основания за неправилност на постановеното въззивно решение.Поддържа се, че делото умишлено се протака. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – за делба на имущество, придобито в наследство, във фазата по извършването на недвижими имоти, съответно на стойност от 23 770 лв. и 6 755 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение по допускане на делбата на двата недвижими имота- застроено с къща и незастроено дворно място чрез изнасянето им на публична продан, въззивният съд е приел, че няма реални дялове за всеки съделител, дори и по колена, тегленето на жребий е невъзможно, поради което единствения способ за извършване на делбата е изнасянето на имотите на публична продан. След преценка на изведените от защитата на касатора въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира, че не са налице основанията на закона за допустимост на касационното обжалване на поддържаното основание, тъй като поставения правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК макар и да качеството на обуславящи изхода на спора, не се нуждае от произнасяне с цел еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото. Съдебната практика по приложение на чл. 69 ал.2 ЗН е непротиворечива и е в смисъл, че при делбата всеки от сънаследниците ще получи дял в натура, но само доколкото това е възможно. А ако е безспорно установено, че няма реални дялове за всеки един от съделителите-наследници, или реален дял за наследниците по колена, то делбата не може да се извърши чрез получаване на дял в натура, поради което справедливостта изисква делът на всеки да бъде реализиран стойностно, като имота се изнесе на публична продан, а сумите от проданта се разпределят между съделителите, съобразно определение дял с решението по допускане на делбата. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия