Определение № 2334 от 22.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2136/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ВИКТОРИО ЕООД, подадена чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 171 от 15.05.2024 г. по в. т. д. № 166/2024 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 627/20230 г. по описа на Радневския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ ООД, предявен на основание чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 23 040 лв. – възнаграждение за извършена работа с багер Волво с чук на обект Пуклина по фактура № [ЕГН]/05.04.2023 г. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение и се моли за отмяната му. Необосноваността на решението е мотивирана основно с погрешното възприемане на подателя на електронно писмо, с което в действителност ответникът (а не ищецът) предлага цените на работите на обект Пуклина, отделно перо от които е и работата „багер - чук“ на стойност 120 лв./ч., чието заплащане е предмет на исковата претенция. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения са свързани отново с превратното възприемане на това доказателство, без да се съобразят и обсъдят доводите на страната във въззивната жалба във връзка със същата неправилна констатация на първоинстанционния съд. Оспорва се и решаващият извод на въззивния съд, че с оглед развилите се между страните отношения след извършването на работата е „договорено“ окончателно отпадане на приемането и заплащането на работата „багер с чук“, като в тази връзка се излагат съображения за необсъждане на оплакванията и доводите на ищеца във въззивната жалба, липса на мотиви, необоснованост и нарушения на материалния закон относно приемането на изработеното и пр. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, както следва: В хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. При какви обстоятелства се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка; 2. От какъв факт произтича задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение за изработеното – от приемането на изработеното или от съществуването му като изпълнена работа във фактическо държане на възложителя; 3.1. Когато изпълнителят се е съгласил да издаде фактура за част от изпълнените от него услуги, но същевременно е дал срок за заплащане на нефактурирания остатък (в имейла от 09.03.2023 г.), това следва ли да се тълкува като съгласие от страна на изпълнителя да не получи заплащане за работата, която не фигурира в частичната фактура; 3.2. Издаването на фактура за част от изпълнените на един обект работи препятства ли възможността да бъде издадена следваща фактура за останалата част от изпълнените работи. По първия въпрос се поддържа наличието на допълнителното условие на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с решение № 181А от 10.02.2016 г. по т. д. № 2079/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 250 от 11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение № 231 по т. д. № 1056/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС. По втория въпрос касаторът релевира същата допълнителна предпоставка за достъп до касационен контрол поради противоречие на изводите на съда с решение № 84 от 30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г. на І т. о. на ВКС, евентуално – поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По последните два въпроса не е посочено никакво допълнително селективно основание. В хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение, поради очевидно нарушение на материалния закон и очевидна необоснованост, във връзка с изложените в жалбата оплаквания. В подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор срещу касационната жалба ответникът по касация СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ ООД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за липса на основания за допускане на исканото касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е изложил следните мотиви: По делото не се спори, че между двете дружества е имало възлагане на работа на Завод Пуклина за извършване на СМР, която работа била извършена, в това число и работа с чук на колесен багер в претендирания обем, че ответното дружество не е осчетоводило процесната фактура за извършване на работа и не е ползвало данъчен кредит по нея, както и че е извършена процесната работа с багер Волво с чук и е в количество от 160 моточаса. За конкретната работа с багер Волво с чук ищецът е съставил едностранни документи, а именно справка, товарителници 11 бр. и фактура № [ЕГН] от 05.04.2023 г. на стойност 23 040 лв. с ДДС. В тези документи работата с багер Волво с чук за разбиване на скални маси е отчетена като отделна позиция, с отделна цена, с отделна обща стойност. Ищецът е изпратил на 06.03.2023 г. на ответника протокол № 1 за установяване на извършени услуги с механизация на обект Пуклина, в който са описани 4 вида дейности в 4 отделни позиции – 1. Изкоп с багер на транспорт земни почви; 2. Работа с багер Волво СМ01380 - Чук; 3. Изкоп с багер на транспорт скални почви; 4. Транспорт на изкоп. Ответникът е възразил на този протокол и на 07.03.2023 г. му е върнал коригиран протокол, в който позиция 2 - работа с багер Волво с чук е задраскана и е написано „Не“, като са коригирани стойностите на другите 3 позиции, съответно на цената. На 09.03.2023 г. ищецът е изпратил на ответника коригиран протокол № 1, в който са приети възраженията на ответника за обем и цена на извършени работи в позиции 1, 3 и 4, а по позиция 2 – работа с багер Волво с чук, същата не е приета и е предложена от ищеца в намален обем наполовина, съответно е представена и фактура № [ЕГН] от 28.02.2023 г. на стойност съобразно предложените нови стойности в протокол № 1. Ответникът на 10.03.2023 г. отново е върнал коригиран протокол № 1, като отново е задраскана изцяло позиция № 2 – работа с багер Волво с чук, съответно крайните дължими цени са калкулирани с отпаднала изцяло работа с багер Волво по позиция 2. В отговор на това на 13.03.2023 г. ищецът е изпратил на ответника коригирана фактура № [ЕГН] от 28.02.2023 г. на стойност 47 297,09 лв. без ДДС и 56 756,51 лв. с ДДС, съобразно последно изпратения коригиран протокол № 1 с отпаднала позиция 2 – работа с багер Волво с чук, като дължимата сума по фактурата е заплатена от ответника с две платежни нареждания от 14.03.2023 г. и от 15.03.2023 г. Впоследствие ищецът е изпратил на ответника на 21.04.2023 г. фактура №[ЕИК] от 05.04.2023 г. за извършена работа с багер Волво с чук на обект Пуклина за 160 моточаса при единична цена от 120 лева/моточас на обща стойност 19 200 лв. без ДДС и 23 040 лв. с ДДС. По делото са приети като писмени доказателства извлечение от кореспонденция по имейл между двете дружества от 17.10.2022 г. относно договорка на цени за обект Златна Панега, в които фигурират позиции „изкоп на земни почви – 4,50 лв./куб.м.“, „изкоп на скални почви – 9,00 лв./куб.м.“, „транспорт земни почви до 1 км – 6,00 лв./куб.м.“, „цена багер-чук – 120 лв./час“. Приет като писмено доказателство е и договор за отдаване под наем на механизация и оборудване от 21.10.2022 г., сключен между ищеца и ответника, с който ищецът е отдал под наем на ответника строителна механизация и оборудване, описана в приложение № 1, в която са посочени следните цени на част от дейностите - „изкоп с багер на транспорт земни почви – 4,50 лв./куб.м.“, „изкоп с багер на транспорт в скални почви – 9,00 лв./куб.м.“, „транспорт земни почви до 1 км – 5,00 лв./куб.м.“, „багер-чук – 120 лв./час“ (приложение № 1 не е подписано от страните). По делото е прието като писмено доказателство и кореспонденция по имейл между двете дружества относно обект Пуклина, в която ищецът е изпратил на ответника файл, озаглавен „Наем техника Викторио“, в който са посочени същите цени - „изкоп с багер на транспорт земни почви – 4,50 лв./куб.м.“, „изкоп с багер на транспорт в скални почви – 9,00 лв./куб.м.“, „транспорт земни почви до 1 км – 5,00 лв./куб.м.“, „багер-чук – 120 лв./час“. След изброяване на горните фактически обстоятелства, въззивният съд е направил следните изводи: Предмет на делото е иск за заплащане на извършени, но неплатени СМР, черпещ своето правно основание от разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД задължението за плащане по договор за изработка става изискуемо след приемане на извършената работа. Приемането на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД като фактически състав включва фактическо получаване на изработения резултат и признание на поръчващия, че този резултат съответства по вид, количество и качество на възложеното с договора. Съгласно посочената разпоредба поръчващият има задължение да приеме извършената съгласно договора работа. По смисъла на същата разпоредба приемане е налице както когато възложителят е направил изрично волеизявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато това одобрение е изразено с конклудентни действия. От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и копия на електронни документи, съдът е приел за установено, че работата е била приета окончателно без включване на перо 2 – работа с багер Волво с чук, което е възприето и от ищеца, който в последствие е издал крайната фактура, без включване на това перо като извършена дейност. Това като краен резултат е и платеното от ответника. Съдът е посочил, че при изясняване на действителната обща воля и характера на възникналото правоотношение, съдът трябва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД, но като допълващ фактор следва да отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти, като изследва обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него. Предвид изложеното съдът е споделил извода на районния съд, че с оглед на цялостното поведение на страните между тях е договорено окончателно отпадане на приемането и заплащането на работата „багер с чук“, която не подлежи на заплащане в общата поръчка по сключения между страните договор. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на исканото обжалване – поради очевидна неправилност на изводите на въззивния съд, изведени от поведението на страните във връзка с фактурирането на услугата, чието заплащане е предмет на спора, както и с оглед незадоволителността на изложените мотиви. С оглед установяване на едно от самостоятелните основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 2 ГПК, съдът не дължи произнасяне по релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът следва да бъде уведомен за задължението му да заплати в едноседмичен срок дължимата за разглеждане на жалбата държавна такса в размер на 460.80 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение