Определение № 6372 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4626/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. от гр. Варна против определение № 3831/12.04.2024 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 569/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо рег. № МД-Т24002031ВН_001ВН/13.03.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Жалбоподателят твърди, че е поискал издаването на АУЗД, но е получил отказ на директора на дирекция МДТ при община Варна за издаване на такъв. В тази връзка сочи, че директорът на дирекция МДТ не е препратил искането на инспектор (при община Варна) за издаване на АУЗД, а се е произнесъл по искането. Поради това и предвид, че същият орган е компетентен да разглежда жалби по административен ред, счита, че волеизявлението му подлежи на обжалване пред съда. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, чрез юрк. Ж. Хаджиев в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Н. А. Н. от гр. Варна против писмо рег. № МД-Т24002031ВН_001ВН/13.03.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна в отговор на молба от 05.03.2024 г. В писмото е посочен размера на данъка върху превозните средства по партида № 5305Т354663 за МПС – лек автомобил, „Рено Сценик“ за 2024 г. – 112.55 лева, съответно първа вноска 56.28 лева и втора вноска 56.27 лева, нормативната уредба, на която се основава облагането на моторните превозни средства с данък върху превозните средства, заплащането на данъка съгласно чл. 60 ЗМДТ – на две равни вноски в следните срокове – до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим и наличието на 5 % отстъпка на предплатилите до 30 април за цялата година, както и че при промяна в обстоятелство имащо значение за данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. Въз основа на изложеното директорът на дирекция „Местни данъци“ е приел, че няма основание за корекция на начислените данъчни задължения. С обжалваното определение съдът е оставил жалбата на Н. А. Н. без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като подадена срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол. В мотивите си съдът е посочил реда и компетентните органи за установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци по чл. 4 ЗМДТ, както и способите за установяването им, регламентирани в чл. 107, ал. 3 ДОПК и чл. 108 ДОПК и е приел, че оспореното писмо на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна до жалбоподателя е с уведомителен характер и по естеството си представлява справка по смисъла на чл. 107, ал. 2 ДОПК, съобщение за начина, по който е определен размерът на дължимия от лицето местен данък по подадената от него декларация по чл. 54 ЗМДТ. Според съда писмото не представлява акт, подлежащ на обжалване както по административен, така и по съдебен ред, тъй като с него не се установяват задължения за данък върху превозните средства, а обективира единствено въз основа на каква нормативна регламентация и как е определено задължението на Н. за данък върху превозните средства за 2024 г. Обжалваното писмо не обективира властническо волеизявление с конститутивно действие, не накърнява пряко и непосредствено субективни права и/или защитени от правото интереси, нито създава задължения за адресата. В подкрепа на тези аргументи, съдът се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични случаи по адм. дело № 2006/2023 г. и адм. дело № 4052/2022 г. Определението е неправилно постановено. Съгласно чл. 107, ал.1 ДОПК размерът на дължимия данък върху превозните средства, предвиден в чл. 52 ЗМДТ се установява от орган по приходите въз основа на подадена от задълженото лице декларация. По силата на чл. 107, ал. 2 ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. В разпоредбата на чл.107, ал. 3, изр. второ от ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Принципно вярно съдът е приел, че справката по чл.107, ал. 2 ДОПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Такава справка се издава, когато задълженото лице иска да установи точния размер на изчисляване на задълженията. Но когато задълженият правен субект не просто иска да разбере начина на изчисление на задължението, а счита, че то не е изчислено правилно може да поиска издаването на акт за установяването му по чл.107, ал. 3 ДОПК. В този смисъл е решение № 6246/28.05.2015 г. на ВАС, VІІ отд. по адм. дело № 8125/2014 г. В конкретния случай от молба вх. № МД-Т24002031ВН от 05.03.2024 г. се установява, че Н. А. Н. е сезирал директора на „Местни данъци“ при община Варна с искане да се коригират вноските му за данък върху пътните превозни средства за 2024 г. за лек автомобил с рег. № [рег. номер]. В молбата задълженото лице е посочило изрично, че счита вноските за данъка за грешно изчислени, предвид обстоятелството, че ЕР на ТЕЛК, с което му е призната 80 % неработоспособност и въз основа на което е освободен от заплащането на данъка е със срок до 01.03.2024 г. На това искане директорът на дирекция „Местни данъци“ при община Варна е отговорил с оспореното писмо от 13.03.2024 г., в което е обективирано изричното волеизявление, че няма основание за корекция на начислените данъчни задължения. При тези данни неправилно съдът е приел, че задълженото лице е поискало и писмото съдържа единствено справка за размера на данъка по смисъла по чл.107, ал. 2 ДОПК. Писмото обективира изрично волеизявление на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна, че липсват основания за корекция на начислените данъчни задължения. Това волеизявление представлява отказ да се извърши исканата от задълженото лице корекция във вноските за данъка. Посоченият в писмото размер на дължимия данък за 2024 г. за МПС по партидата на молителя, както и размерът на вноските и срокът за плащането им, са фактическите основания на административния орган, въз основа на които е приел, че не са налице основания за коригиране на данъка върху превозните средства за този период. Неоснователни са доводите на ответника, че искането за издаване на акт за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 ДОПК е направено за първи път с частната жалба. Действително молбата на Н. от 05.03.2024 г. не съдържа конкретния административен акт, чието издаване се иска, но правната квалификация на искането се определя от изложеното в молбата несъгласие с размера на начислените вноски за данък върху превозните средства и изричното заявление на молителя да бъдат коригирани. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че оспореното писмо не представлява единствено справка за начислените задължения за данък върху ППС по смисъла на чл.107, ал. 2 ДОПК, а обективира властническо волеизявление на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна, представляващо отказ за извършване на корекция в размера на данъчните задължения за данък върху превозните средства на Н. А. Н. за 2024 г., което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Като е приел, че писмото има само уведомителен характер и че оспорването му е недопустимо на основание чл. 159, т.1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,