Определение № 318 от 03.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1061/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на третите лица в производството „МТ Роуз корпорейшън“ЕООД, „Пан юръпиън истейтс“ЕАД и В. Й. Д. срещу решение №39/24.01.2025г. по т.д.№668/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №691/15.05.2024г. по т.д.№2129/22г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която по предявени от Б. В., италиански гражданин, срещу „Самоков инвест“ООД са отменени на основание чл.74 ТЗ решенията от Общо събрание на съдружниците на „Самоков инвест“ООД, проведено на 13.10.2022г. за изключване на Б. В. като съдружник, за поемане на дяловете му, за освобождаването му като управител, за избор за управител на дружеството на В. Й. Д., за промяна седалището на дружеството, за отмяна на дружествения договор и за приемане на нов такъв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост /поради наличие на основанието на чл.229 ал.1 т.4 ГПК/ и за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда процесуални нарушения /неизвършена от съда при кредитирането на свидетелските показания преценка за евентуалната заинтересованост на свидетеля, както и необсъждане на всички доказателства и доводи на страните, съобразно оплакванията в жалбата и отговорите на нея/ и необоснованост /несъответствие на изводите на съда с установеното от доказателствата по делото/. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по същество с отхвърляне на предявените срещу „Самоков инвест“ООД искове. Претендират се разноски. Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторите обосновават освен с наличието на самостоятелното основание за касиране на въззивния акт по чл.280 ал.2 предл.2 ГПК, така и с хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поддържайки в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с възприетата практика на касационната инстанция по въпросите: 1. Как следва да се преценяват свидетелските показания от съда и длъжен ли е съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл.172 ГПК? /противоречие с решения по гр.д.№3244/16г. на ІV г.о. на ВКС, про гр.д.№1737/17г. на ІV г.о. на ВКС и по гр.д.№776/09г. на ІV г.о. на ВКС/ и 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните? /противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по т.д.№811/12г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№2483/14г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.№241/11г. на І г.о. на ВКС и по гр.д.№5980/14г. на І г.о. на ВКС/. Ответникът по касационната жалба Б. В., в представен в законоустановения срок писмен отговор, е оспорил наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол по същество и наведените в жалбата оплаквания за неговата неправилност. Претендира присъждане на направените от него разноски за производството пред Върховен касационен съд. Ответното по исковата молба дружество „Самоков инвест“ООД не се е ангажирало със становище по касационната жалба и изложението към нея. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел за допустими предявените в условията на евентуалност искове за отмяна на взетите решения на ОСС от 13.10.2022г., поради противоречието им с императивни правни норми и с клаузи на дружествения договор. Намерил е за основателно и доказано твърдението на ищеца, че не е бил редовно поканен на събранието, респективно не му е било редовно връчено предупреждението за освобождаването му, като се е позовал на заключението на почерковата експертиза,чрез което е установено, че поставеният от името на Б. В. подпис не е положен от него. Твърденията на третите лица –помагачи, че подписът е положен от свидетеля Боринаров, в качеството му на лице, което се е намирало на адреса на управление на дружеството и е предало поканата на адресата, са приети от състава за недоказани. В тази връзка съдът е изложил съображения,че от една страна при наличието на известен на съдружниците личен адрес на съдружника, поканата е следвало да бъде изпратена на него, а от друга страна самият свидетел е посочил, че към момента, в който е приел поканата и предупреждението за изключване на съдружника В., последният не е имал достъп до канцеларията, в която те са били оставени, както и,че не може да установи със сигурност, че те са били взети от адресата им. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел,че ненадлежното връчване на поканата до ищеца, в качеството му на съдружник, за ОСС, насрочено и проведено на 13.10.2022 г., е достатъчно за формиране на извод, че същото е незаконосъобразно проведено, поради което взетите решения подлежат на отмяна по реда на чл.74 ал.1 ТЗ. Второто заявено основание за незаконосъобразност на взетите решения, касаещо участието в събранието на лицата „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, „Пан Юропиън Истейтс“ ЕАД и В. Й. Д., за които се твърди,че не са съдружници в дружеството, е намерено за неоснователно,поради наличието на доказателства, че тези лица са били приети за съдружници на ОСС на 19.04.2022г., на която дата са придобили с договори дружествени дялове от капитала на „Самоков инвест“ ООД. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Съгласно т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо касационната инстанция е длъжна и служебно, без да е направено възражение от страната, да допусне обжалваното решение за проверка на неговата валидност и допустимост. В случая касаторите изрично релевират въведената от законодателя с нормата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК такава предпоставка, като се позовават на т.1 от ТР №1/09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, твърдейки, че съдът се е произнесъл по същество, въпреки наличието на основание за спиране на производството по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Като такова основание сочат образувано след настоящото дело, но висящо към момента производство по т.д.№190/24г. по описа на Софийски градски съд по предявени от Б. В. установителни искове за нищожност на решенията на ОСС от 20.06.2022г., включващи тези за заличаване на същия като съдружник и за освобождаването му като управител, както и евентуални такива за отмяна на същите решения като незаконосъобразни. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не може да бъде обоснован извод за съществуваща вероятност въззивното решение да е недопустимо както в резултат на извършената служебна проверка за наличие на предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск от ищеца, така и на соченото от касаторите основание. Съгласно установената практика на касационната инстанция /в т.ч. ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д.№2/2014г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2020г. по тълк.д.№ 1 /2002г. на ОСГК на ВКС, решение № 128/19.11.2009г. по т.д.№ 269/2009г. на I т.о. на ВКС, решение № 1225/27.06.2002г. по гр.д.№ 2291/2001г. на V г.о. на ВКС, решение № 1284/20.10.2003г. по гр.д.№ 1880/2002г. на V г.о. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 766/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 2476/2013 г. на ІІ т.о., определение по ч.т.д.2791/2019г. на ІІ т.о. на ВКС и др./ основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство; обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения; тази зависимост се обяснява и със съотношението между различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение; нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК предпоставя наличие на пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и преюдициалния факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход. Само разглеждането на общи факти или правоотношения в мотивите на решението не е достатъчно да обуслови спиране на друго исково производство по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. В случая касаторите твърдят,че изходът по т.д.№190/24г. по описа на СГС е обуславящ за изхода на настоящото дело, доколкото ще установи със сила на пресъдено нещо /при отхвърляне на предявените от В. искове по чл.124 ГПК и евентуално съединените такива по чл.74 ТЗ/, че към датата на завеждането на исковата молба по настоящото дело ищецът не е имал качеството на съдружник, но такава връзка не може да бъде изведена от фактите по двете дела. С исковата молба, по която е образувано т.д.№190/24г., Б. В. е оспорил решения на ОСС от 20.06.2022г. за заличаването му като съдружник и освобождаването му като управител на „Самоков инвест“ООД, а с исковата молба, по която е образувано твърдяното като обусловено дело /настоящото/ са оспорени от същия решения на ОСС от 13.10.2022г. вкл. за изключването му като съдружник и освобождаването му като управител. Евентуално решение по първото от двете дела /с характер на обуславящо,според касаторите/ няма да се създаде сила на пресъдено нещо нито по отношение на основанията за незаконосъобразност на решенията на последващото ОСА,тъй като двете дела имат различен предмет, нито би имало за последица недопустимост на постановеното такова в настоящото производство, поради отпадане качеството на съдружник на ищеца. От една страна по първото от делата е оспорено решение за заличаване на Б. В. като съдружник, а не за изключването/освобождаването му като съдружник. Такова решение на ОСС, само по себе си не води до прекратяване на членственото правоотношение на ищеца, за да би имало каквито и да било правни последици за статута му на съдружник. От друга страна предпоставка за допустимост на иска по чл.74 ал.1 ТЗ е ищецът да притежава качеството на съдружник към момента на завеждането на исковата молба, с която е оспорено изключването му като такъв, каквото качество ищецът е имал и продължава да има и към настоящия момент, видно от вписванията по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, а както приемането му,така и изключването му като съдружник пораждат действие,респ. следва да бъдат съобразявани от съда към датата на вписването на съответното решение на ОСС /чл.140 ал.4 ТЗ/. Поради тези съображения въззивният съд не е имал задължението да спре производството по делото до приключване на това по т.д.№190/2024г. по описа на СГС, а постановеното от него решение е допустимо. Не са налице основания за допускане на обжалването и на второто наведено от касаторите основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, релевирано с двата формулирани в изложението въпроса. Първият от тях касае оплакването,свързано с кредитирането от съда на показанията на свидетеля Боринаров, въз основа на които съдът е приел,че те не установяват твърдените от касаторите факти,че поканата на ОСС е достигнала до ищеца. В този контекст на изложените от съда мотиви въпросът не може да бъде приет за обуславящ, доколкото самият свидетел е бил ангажиран от касаторите /трети лица в производството пред двете инстанции/, които, видно от показанията му, са осъществявали към релевантния момент дейност по оперативно управление на и са упражнявали фактическа власт върху имуществото на „Самоков инвест“ООД - фабриката, където той е работил. Поради това довод във връзка с приложението на чл.172 ГПК би бил относим при кредитирането на евентуални изгодни за третите лица факти, но не и за фактите, които съдът е приел за недоказани от неговите показания. Вторият от въпросите, който, предвид процесуалноправния му характер, е принципно релевантен за изхода на делото, не е обоснован с изложени от касаторите конкретни оплаквания кои доказателства са останали необсъдени от съда и по кои техни защитни доводи /имащи пряко отношение към постигнатия краен резултат/ съставът не се е произнесъл. Както в касационната жалба, така и в изложението си към въпроса, касаторите са се ограничили с бланкетното посочване, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си, според практиката на ВКС, не се е произнесъл по своевременно релевирани от тях оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения на материалния и процесуалния закон и не е обсъдил свидетелските показания при съобразяване на евентуалната заинтересованост на свидетеля. Доколкото липсва конкретно посочване във връзка с кои относими към предмета на делото доказателства, доводи и оплаквания /коя част от показанията на свидетеля съдът е следвало да кредитира с прилагане на правилото на чл.172 ГПК, при наличие на данни за евентуалната му заинтересованост в полза не на ищеца, а на ответното дружество – негов работодател/, въззивният състав е допуснал нарушение на задълженията си на инстанция по същество, действаща при ограничен въззив, настоящият състав на Върховен касационен съд не може да направи извод дали и доколко той се е отклонил от практиката на касационната инстанция по така формулирания въпрос. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба Б. В. се следват разноски за производството пред ВКС, но с искането за присъждането им не са представени доказателства за уговорени и направени от него такива /представените договор за правна защита, фактура и платежно нареждане са с посочване на лица, различни от физическото лице Б. В./,поради което искането не следва да се уважава. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение