Определение № 22 от 19.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 5 във връзка с ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - гр. Плевен и Районен съд - гр. Ловеч, повдигнат с определение № 375 от 29.01.2024г., постановено по адм. д. № 108/2024г. по описа на Административен съд – гр. Плевен относно компетентния съд да разгледа исковата молба, подадена от Г. Вълев, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място], против Г. Георгиев от гр. Враца, служител на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Затвора в [населено място]. В исковата молба на Г. Вълев са изложени твърдения, че лицето изтърпява наказание „лишаване от свобода“ от 21.10.2010г. и от 28.07.2022г. до настоящия момент изтърпява наказанието си в затвора в [населено място]. Посочва, че от 28.12.2018г. до 28.07.2022г. е изтърпявал наказанието си в затвора в [населено място], като от момента на въдворяването му там, ответникът Г. Георгиев като служител на ГДИН отключва и нахлува в килията му с цел извършване на проверка, тропа по плочките и след това шумно заключва килията, докато ищецът спи, като това твърди, че се повтаря многократно през нощта, като за проверките не е издаван протокол. Във връзка с това твърди, че са нарушени разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/, като е нарушавано и правото му на сън, с което са му причинени вреди от неимуществен характер. Поради това иска ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразното му поведение в размер на 20 000 лв. ведно със законната лихва от началото на увреждането. С определение № 498 от 31.05.2023г., постановено по гр. дело № 623/2023г. по описа на Районен Съд – гр. Ловеч, съдията - докладчик е приел, че се касае за предявен иск по чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като с исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действията но ответника, посочен в нея, в качеството му на служител на ГДИН в затвора в [населено място]. Посочил е, че съгласно чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС искът за обезщетение е родово подсъден на административните съдилища и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, като се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения съгласно чл. 285, ал. 2 АПК. По тези съображения съставът на Районен съд – гр. Ловеч е приел, че делото не му е подсъдно, прекратил е производството по него и е изпратил същото на Административен съд – гр. Плевен, предвид данните за пребиваване на ищеца в затвора в гр. Плевен в периода, в рамките на който се твърди настъпването на вредите. Определение № 498 от 31.05.2023г. по гр.д. № 623/2023г. по описа на РС – гр. Ловеч е влезнало в сила след като е потвърдено с определение № 1125 от 30.10.2023г. по гр.д. № 829/2023г. на Окръжен съд – гр. Велико Търново, определен да разгледа делото след отвод на всички съдии в Окръжен съд – гр. Ловеч и Окръжен съд – гр. Плевен. При допуснато касационно обжалване определението на Окръжен съд – гр. Велико Търново е оставено в сила с определение № 149 от 15.01.2024г. по описа на Върховния касационен съд. Във връзка с посочените определения е образувано адм. дело № 108/2024г. по описа на Административен съд – гр. Плевен. Съставът на Административен съд – гр. Плевен с определение № 375 от 29.01.2024г. е приел, че не се касае за предявен иск по чл. 284 от ЗИНЗС, а за такъв с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, поради това, че искът е предявен срещу физическо лице и ищецът неколкократно е посочил изрично, че искът е по чл. 45 ЗЗД. Отделно от това е изложил съображения, че дори да се приеме, че се касае за иск по чл. 284 ЗИНЗС, то съгласно чл. 285 ал. 2 ЗИНЗС местната подсъдността е изборна, като се прави по избор на подателя на иска, а именно или по мястото на увреждане, или по адреса на ищеца, като е посочил, че в случая ищецът при подаване на исковата молба пред Районен съд – гр. Ловеч е избрал местната подсъдност по настоящия си адрес, а именно [населено място]. Поради това съставът на Административен съд – гр. Плевен е достигнал до извод, че искът не му е подсъден, а е подсъден или на Районен съд – гр. Ловеч или на Административен съд – гр. Ловеч. Поради това и на основание чл. 135 ал. 5 във връзка с чл. 135 ал. 6 АПК е прекратил производството по адм.д. № 108/2024г. и е изпратил делото за смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за определяне на подсъдността. Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че делото е родово подсъдно и следва да бъде разгледано от административните съдилища, като местно компетентен е Административен съд – гр. Плевен. При действието на диспозитивното начало в процеса по правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК, субсидиарно приложимо съгласно чл. 144 АПК, предметът и обемът на търсената защита се определят от страната, сезиралата с жалба или искова молба съда. Определянето на правната квалификация на предявения иск обаче е задължение на съда по аргумент от чл. 146 ал. 1 ГПК, като съдът не е обвързан от дадената такава от страните в производството. В настоящия случай от изложеното в обстоятелствената част и заявения петитум на исковата молба, а за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение в обхвата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, предвид това, че искът е насочен от Г. Георгиев в качеството му на служител на ГДИН към НОС към Затвора в [населено място] се налага извод за предявен иск по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, подлежащ на разглеждане от административен съд. Това тълкуване е съответно и на разрешението, дадено с т. 8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/2014г. От съдържанието на исковата молба на Г. Вълев е видно, че очертаният предмет на накърненото право и търсеното обезщетение за вреди, е обусловен от твърдението му за причинени в резултат на извършено спрямо него нарушение по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС от лице в качеството му на служител на ГДИН при и по повод изтърпявано наказание „лишаване от свобода“, което обуслява извод за това, че родово компетентен да разгледа иска е административен съд. Съгласно чл. 285 ал. 2 ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Така уредената местна подсъдност е специална по отношение на общите правилата по АПК, поради което следва да намери приложение при разглеждане на искове с правно основание чл. 284 ЗИНЗС, като законодателят е предоставил възможност за избор на местна подсъдност от страна на ищеца, в рамките на разписаните две възможности. В случая мястото на увреждането е в [населено място], предвид наведените в исковата молба твърдения за причинени вреди по време на престоя на ищеца в затвора в [населено място]. Ищецът обаче е предявил исковата си молба не по мястото на увреждане, а по настоящия си адрес, а именно по адреса на местопребиваването си, а именно затвора в [населено място], като подал исковата си молба пред Районния съд в гр. Ловеч. От значение за определяне на местната подсъдност е направения от ищеца избор, който в конкретния случай е искът да се разгледа от родово компетентния съд в гр. Ловеч, предвид изложените по – горе съображения, а именно Административен съд – гр. Ловеч. Воден от горното и на основание чл. 135 ал. 5 във връзка с ал. 7 АПК, смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд