Определение № 5229 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4853/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по подадена от М. А. И. касационна жалба срещу решение № 427 от 06.08.2025 г. по в.гр.д.№ 47 от 2025 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 305 от 29.08.2024 г. по гр.д.№ 5 от 2022 г. на Районен съд- Костинброд за отхвърляне на предявения от М. А. И. срещу Г. И. Т. и Б. К. С. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от продадения с нотариален акт № 160 от 05.11.2021 г. съсобствен между нея и ответницата Г. Т. недвижим имот. В писмени отговори от 04.12.2025 г. и от 10.12.2025 г. ответниците по касационната жалба Б. К. С. и Г. И. Т. са оспорили жалбата. Молят тя да не бъде допускана до касационно разглеждане и да им се присъдят направените по делото разноски за адвокат. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай предмет на касационното обжалване е въззивно решение по иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от недвижим имот, продаден от съсобственицата и ответник по делото Г. И. Т. на втория ответник Б. К. С. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 160 от 05.11.2021 г. Този иск е облигационен, а не вещен. В този смисъл е последователната практика на ВКС, например определение № 403 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 2882 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 254 от 25.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 283 от 19.12.2016 г. по гр.д.№ 4983 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 32 от 28.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 9 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др. Поради това постановеното по този иск въззивно решение не попада в посочените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК изключения. Цената на горепосочения иск се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имота- предмет на договора за продажба от 05.11.2021 г. Видно от посоченото в самия нотариален акт № 160 от 05.11.2021 г., данъчната оценка на притежаваната от ищцата и прехвърлена с този нотариален акт 1/2 ид.ч. от имота е 1 158,75 лв. (половината от посочената в нотариалния акт данъчна оценка на целия продаден имот от 2 317,50 лв.). От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка от 21.02.2022 г., се установява, че данъчната оценка на целия продаден с нотариалния акт от 05.11.2021 г. имот към датата на завеждане на делото през 2022 г. също е под 5 000 лв.- 1 975,70 лв. Пазарната цена на продадената 1/2 ид.ч. също е под 5 000 лв.- 3 500 лв. (половината от 7 000 лв., колкото е продажната цена на целия имот по нотариалния акт от 05.11.2021г.). Следователно цената на иска по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване, определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК, е под 5 000 лв. Ето защо, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената от М. И. касационна жалба срещу въззивното решение по този иск следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата Г. Т. направените от нея разноски по делото на ВКС (за изготвяне и представяне на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство пред ВКС) в размер на 900 лв., доказани с представените договор за правна защита и съдействие от 10.12.2025 г. и фактура № [ЕГН] от същата дата. Предвид смяната на официалната валута в РБ, считано от 01.01.2026 г., горепосочената парична сума следва да се превалутира според правилата на чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България- на 460,16 евро. Воден от горното, съставът на първо гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд