Определение № 637 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5143/2013 г.

Производството е образувано е по касационна частна жалба на Памид Я. П. от [населено място] срещу определение от 07.01.2013 год. на Софийски градски съд, ІІІ Б с-в, постановено по ч.гр.д. №17047/2012 год., с която е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу определение от 27.11.2012 год. на СГС, І ГО,44състав по гр.д. №55701/2012 год., с което е върната искова молба вх. №21485/26.11.2012 год., на Памид Я. П. срещу [фирма] и производството по делото е прекратено. Оставено е и без разглеждане искането за издаване на обезпечителна заповед. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение в двете му части. Иска се неговата отмяна като предявеният от него иск да бъде разгледан както и да се издаде обезпечителна заповед. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба срещу обжалваното определение в първата му част има характер на касационна частна жалба, а срещу определението в частта, с която искането за издаване на обезпечителна заповед е оставена без разглеждане, частната жалба има характер на въззивна частна жалба. И в двете части частната жалба е процесуално допустима. Съгласно чл. 274,ал.3 ГПК, за да бъде разгледана по същество касационната частна жалба следва да се изпълнени допълнителните условия на чл. 280 ГПК: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който в обжалваното определение да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, да е разрешаван противоречиво от съдилищата/ чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне, доколкото допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК могат да бъдат преценявани единствено във връзка с конкретния правен въпрос. В случая касаторът изобщо не е формулирал правен въпрос; Посочил е, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК като за да обоснове това допълнително основание за допустимост на касационното обжалване се е позовал на актове на ВКС, копия от които не са приложени по делото. С оглед на горното, касационно обжалване на определението в частта, в която е оставена без уважение частната жалба на Памид П. срещу определението от 27.11.2012 год. на СГС, І ГО,44състав по гр.д. №55701/2012 год., с което е върната исковата му молба срещу [фирма], не следва да се допуска. Определението в частта, в която е оставено без разглеждане искането за издаване на обезпечителна заповед като правилно следва да се остави в сила. Правилно съставът на СГС е приел, че производството пред него е образувано по частна жалба срещу определението за връщане на подадената от П. срещу [фирма] [населено място] искова молба, както и че по искането за обезпечение Софийският районен съд се е произнесъл със самостоятелен съдебен акт, който не е бил предмет на обжалване в производството пред СГС. С оглед на това съдът правилно е приел, че така направеното искане е процесуално недопустимо, поради което е оставено без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,