Определение № 379 от 06.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2806/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от М. Н. Л. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно определение № 13138 от 13.08.2020г. по в.ч.гр.д. № 8132 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 23.07.2020г. по гр.д. № 32612/2020г. на РС София за прекратяване на производството по делото поради неподсъдност и изпращането му по компетентност на РС Пловдив. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за разглеждане и произнасяне по предявения иск. Изразените от него доводи са, че съгласно нормата на чл.540 ГПК молителят в охранителното производство е този, който определя местната подсъдност, защото законът му е предоставил преценката кой му е удобният съд за получаване на необходимото му съдействие. Абсолютно процесуална предпоставка за допустимостта на производството е само родовата подсъдност, а местната е относителна и за последната съдът не следи служебно. В този смисъл поставя в приложено към жалбата изложение, следният въпрос като общо основание за допустимост: Следва ли да се определи местната подсъдност като абсолютна процесуална предпоставка в охранителното производство и следи ли служебно съдът за нея? Позовава се на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с определения по ч.гр.д.№ 197/2009г. на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 366/2011г. на ІІІ г.о. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното: Настоящата частна жалбоподателка е предявила пред СРС искане с правно основание чл.530 ГПК за установяване, че е лице от мъжки пол и за допускане промяна както на пола, така и на собственото, бащиното й фамилното име от М. Н. Л. на М. Н. Л. като съответстващите пол, ЕГН и имена да бъдат отбелязани в Гражданския регистър. С определение № 158906 от 23.07.2020г., СРС като е констатирал, че постоянният регистриран адрес на молителката е в [населено място] е приел на основание чл.531, ал.2 ГПК, че компетентен да се произнесе по искането е РС Пловдив, на когото е изпратил делото, като е прекратил образуваното производство. Изрично е посочил, че предвидената в закона подсъдност не е за улеснение на молителя, като за нея съдът следи служебно. С обжалваното въззивно определение № 13138, СГС е потвърдил определението с решаващият мотив, че в чл.531, ал.2 ГПК законодателят изрично е предвидил молбата за издаване на охранителен акт да се подава в районния съд, където е постоянния адрес на молителя /в случая РС Пловдив/. Посочено е, че при охранителните производства, с аргумент от чл.533 ГПК, местната и родовата подсъдност са предпоставки за допустимост на молбата, за които съдът следи служебно. При тези производства, местната и родовата подсъдност са уредени изрично, поради което не намира приложение препращането по чл.540 ГПК, което е „съответно“ и правилото на чл.119 ГПК не важи. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като поставеният от частният касатор въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно установената съдебна практика. Охранителните производства имат за цел издаване на акт за съдебно съдействие при правомерно проявяване на гражданска правоспособност и упражняване на граждански права. Чрез тях се пораждат изгодни за молителя последици без да се засяга чужда правна сфера, затова те са едностранни и безспорни. В закона са предвидени ограничен брой общи правила /чл.530-541/, които обаче съгласно чл.530 ГПК формират уредбата на „предвидените в този и други закони охранителни производства“. Подсъдността на писмената молба за съдействие, подадена от заинтересованото лице /по чл.531, ал.1 ГПК/ е изрично определена. Съгласно чл.531, ал.2 ГПК родово компетентен е районния съд, а местната подсъдност е по местожителството на молителя. Изричното определяне на местната подсъдност при охранителните производства от законодателя изключва прилагането на общите разпоредби на ГПК относно подсъдността. Съгласно чл.540 ГПК – правилата на исковото производство се прилагат „съответно“, доколкото няма изрична уредба в общите правила, със съобразяване на предвидените изключения. Затова – в охранителното производство - за местната и родовата подсъдност съдът следи служебно. Тези изводи на настоящият състав произтичат освен от точния смисъл на цитираните разпоредби от общите правила на Охранителните производства /глава 49 ГПК/, още и от смисъла, произтичащ от разпоредбите на Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, регламентиращ въпросите, свързани с желаната от молителя промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние. Съгласно чл.4 ал.2,вр.с чл.1 от същия, вписването на данните се извършва в регистъра на населението в общините по постоянния адрес на физическите лица. Фактът, че вписванията се извършват в общините по постоянния адрес на лицата, а постоянният адрес, съгласно чл.93 от ЗГР, е адресът в това населеното място, което лицето е избрало да бъде вписано в регистъра на населението, обосновават логиката на законодателя да изисква местната подсъдност да е по постоянния адрес на молителя. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение