Определение № 2544 от 22.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1056/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 139 от 12.02.2025 г. по в. гр. д. № 1111/2024 г. на Варненски окръжен съд, ГО, V състав, потвърждаващо решение № 1165 от 05.04.2024 г. по гр. д. № 7241/2023 г. на Варненски районен съд, 40 състав за приемане за установено, на основание чл. 464 ГПК, по отношение на „С. Г. Груп“ ЕАД, като взискател по изп. д. № 20227190400479 на ЧСИ С. Я., рег. № 719, че не съществува подлежащо на принудително изпълнение вземане за публични задължения, посочено в удостоверение с изх. № 030372302173999/03.05.2023 г. на присъединения взискател ТД на НАП, [населено място], спрямо длъжника К. П. С., за сумитe: 198.55 лв. – сбор на лихвите върху ежемесечните вноски за данък обществено осигуряване; 59.72 лв. – сбор на лихвите върху ежемесечните вноски за универсален пенсионен фонд; 10 682.42 лв. по публично изпълнително дело № 16000684/2016 г., образувано срещу К. С., от които 6 029.94 лв. – сбор от начислените ежемесечни главници и 4 652.48 лв. – сбор от начислените лихви върху всяко от задълженията за главница, посочени в удостоверение с изх. № 030372204518641/06.12.2022 г. до 03.05.2023г., поради погасяване по давност на правото за принудителното му събиране съобразно чл. 171, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение и за допускането му до касационен контрол. Ответникът по касация –„С. Г. Груп“ ЕАД, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 28.04.2025 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Искът по чл. 464 ГПК касае вземания, всяко от които е с размер под установения в закона лимит. Търговският характер на делото произтича от факта, че взискателят по изпълнителното дело „С. Г. Груп“ ЕАД е придобил качеството на такъв в резултат на договор за прехвърляне на вземания с „Юробанк България“ АД, сключен във връзка с упражняваната от него търговска дейност и отново във връзка с нея е предявил и настоящия иск по чл. 464 ГПК. Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не може да бъде уважено поради липса на доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение