Определение № 258 от 02.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 536/2012 г.

Производството е образувано по подадената на 14.05.2012 год. касационна жалба от Б. М. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат Пл. А., против въззивното решение от 21.03.2012 год. по гр. д. № 15461/2011 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 2.06.2011 год. по гр. д. № 2142/1995 год. на Софийския районен съд, 41 състав. С него е допуснато, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, изкупуването от Н. С. С. от [населено място] на ½ ид. ч. от правото на собственост върху имота в [населено място], предмет на покупко-продажбата с нот. акт № *, том 138, н. д. № * от 14.12.1994 год. на нотариус Д., като същата замества по реда на изкупуването приобретателката по него Б. М. С. от [населено място] и е определен едномесечен срок от влизане в сила на решението, в който Н. С. С. да заплати на Б. М. С. сумата в размер на 40 000 неденоминирани лева, равна на ½ ид. ч. от цената по нотариалния акт. С оглед постъпването на касационната жалба при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за гражданските дела, същата се явява процесуално недопустима и образуваното касационно производство следва да се прекрати. Цената на предявения на 10.02.1995 год., т. е. при действието на отменения ГПК, иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за ½ ид. ч. от недвижимия имот, предмет на покупко-продажбата, е в размер на ¼ ид. ч. от сумата 15 500 лв. /неденоминирани лева/, представляваща данъчната оценка на спорната идеална част от имота, съгласно удостоверението на л. 23 от първоинстанционното производство, а деноминирани – 15.50 лв. /чл. 1 от Закона за деноминация на лева, ДВ бр. 20/99 год., в сила от 5.07.99 год./, т. е. под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер от 5 000 лв. Това обуславя необжалваемостта на въззивното решение по предявения иск с тази цена, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба подлежи на връщане. Поради горното и при условията на иззета компетентност на въззивния съд, по аргумент от чл. 7 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.