Определение № 561 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 395/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 7557 от 20.05.2011 г. по ч. гр. д. № 6330/2011 г. на Софийския градски съд е потвърдено определението от 22.02.2011 г. по гр. д. № 11590/2007 г. на Софийския районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл. 95 ГПК /отм./. Срещу това определение е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място] с искане да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: С определението, предмет на частната жалба, е потвърдено първоинстанционно определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването му е допустимо при ограничението по чл. 274, ал. 4 ГПК. Съгласно посочената разпоредба не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно от публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата, при която касационното производство е висящо с оглед подадената на 08.06.2011 г. с вх. № 52499 частна касационна жалба, от приложното поле на касационното обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела. По силата на това препращане определението на въззивния съд ще подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд ако и въззивното решение би подлежало на касационно обжалване с оглед цената на иска. Цената на иск за защита на право на собственост се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред. В разглеждания случай при искова молба от 14.05.2007 г. приложима е нормата на чл. 55, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./. Представени са удостоверение изх. № 160019-2859 от 25.06.2007 г. и изх. № 160019-4240 от 20.12.2006 г. на Столична община, дирекция „ПАМДТ” - Студентска, в които данъчната оценка на спорния имот е определена на 19 997.50 лева, съответно - на 13 338.00 лева. С оглед на тези данни и предвид посочената нормативна уредба, цената на иска възлиза на 4 999.38, съответно - на 3 334.50 лева. При това положение подадената срещу въззивното определение частна касационна жалба е недопустима, поради което тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.