Определение № 96 от 12.04.2013 г. на ВКС по д. № 1450/2012 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.247, ал.4 от ГПК и по чл.274, ал.3, вр. с чл.248, ал.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решението на Пернишки окръжен съд №296/12.09.12 г. по гр.д. №693/11 г. С решението на ОС е отказана поправка на очевидна фактическа грешка във вл. в сила въззивно решение по делото в частта за държавната такса, която дружеството, като ответник по иск с пр. осн. чл.200 от КТ, е осъдено да заплати на бюджета. Евентуалното искане на дружеството за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се отмени присъждането на държавната такса към бюджета, която не се дължи при отхвърляне на иска, е оставено без разглеждане, като е прието, че в тази част първоинст. решение не е обжалвано от ответника по иска. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на представените окончателни решения на ОС – Велико Търново по в.гр.д. №988/05 г. и на Апелативен съд С. по гр.д. №1239/08 г., с които при пререшаване на гражданския спор, съответно е променяно и решението за разноски, вкл. държавна такса, на осн. чл.63 от ГПК, отм. Поставя като решени от въззивния съд в противоречие с посочената практика въпросите: когато ответникът по иска е обжалвал решението, с което предявените искове са уважени, без да сочи, че го обжалва и в частта за държавната такса, счита ли се, че решението за д. такса също е обжалвано, като обусловено от изхода на спора или следва да се счита за влязло в сила, както е приел ОС в случая. Следва ли въззивната инстанция служебно да отмени държавната такса, която е осъден да заплати ответникът, по предявен срещу него иск от лице, освободено от държавна такса, ако отмени първоинст. решение и отхвърли иска, макар в жалбата да няма изрично искане за отмяна на обжалваното решение и в частта за таксата, като вид разноски. В практиката на ВКС / напр. опр. по ч.гр.д. №458/12 г. на четвърто г.о., по ч.т.д. №76/04 г. на първо т.о./ и съдилищата, част от която е представената с жалбата, трайно се приема, че решението в частта за разноските / като акцесорна последица от изхода на спора/ не е по съществото му и няма самостоятелен характер. Затова обжалването на решението по спора и съответно – промяната в резултата, обуславят промяна и в произнасянето за дължимите разноски / вкл. д.такса/, макар тя изрично да не е посочена в жалбата срещу решението по иска. Счита се, че щом се обжалва решението по иска, обжалват се и разноските, като акцесорна последица по чл.78 от ГПК. П. на спора по иска обуславя същото и в частта за разноските – решението за разноски не може да влезе в сила, след като се обжалва това по спора / иска/, във връзка с който са присъдени. Противоречието между въззивното решение и тази практика е осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК за допускане обжалването на въззивното решение в частта, която е определение по чл.248 от ГПК. В случая въззивният съд е пререшил спора в обжалваната част / с която исковете срещу ответника – сега касатор, са уважени от първоинст. съд/ като е отхвърлил исковете изцяло, но е пропуснал да се произнесе за поисканите от въззивника- отв. по иска, разноски в пълнотата им. Не е отменил възложената от първоинст. съд в тежест на ответника като последица от уважаване на иска държавна такса към бюджета на съда. Определението, с което ОС е приел, че следва да остави молбата по чл.248 от ГПК без разглеждане, тъй като решението на РС не било обжалвано в частта за държавната такса /като част от следващите се по спора разноски/ е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за произнасяне за държавната такса, с оглед изхода на спора. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.